Кой има право да тормози децата ни?

Разбирам колко много се е притеснила и уплашила мамамена когато е разбрала за случилото се. Всеки би бил афектиран и ядосан в първия момент,но мисля че реакцията  и е прекалена. Не оправдавам учителката защото и тя има вина и е проявила небрежност,но ние знаем само мнението на едната страна. Аз дотук не разбрах някакво смислено обяснение да е дала на мамамена или на директорката. Мисля,че и двете страни трябва да проявят разум и да нормализират положението. Войната е безмислена и е в ущърб на детето. Мамамена,ти настояваш да бъде отстранена от длъжност въпросната учителка защото според теб нямала нужните качества. Извинявай,но ти не си компетентна да прецениш това. Има инспекторат,методисти и др.да ревизират работата и. Директорката също не може да я уволни веднага- има стъпки в кодекса на труда,които не могат да бъдат прескочени. Ще ипоискат писмени обяснения, забележка и това е. Опитайте да се разберете с добро защото детето ти ще продължи да учи при нея. желая ти успех и всичко да се оправи.

Педагогическата работа на учителките е пряко свързана с децата ни. По промените в тях, отрицателни или положителни, по степента на тяхното образователно развитие и самоувереност в училище, ние родителите можем да преценим доколко е правилен подходът на учителите и доколко е успешна тяхната работа.
Няма как при проверка от "методисти, които да ревизират работата й" да се видят недостатъците и пропуските при педагогическата работа, защото тези проверки се извършват след предупреждение и информиране от тези инстанции. Т.е. когато учителките са предупредени за проверки, се изиграват едни такива театрални постановки, в които всичко е толкова безгрешно и перфектно, че най-вероятно няма да има наказания.

     Има значение и отношението на учителя. Отговорност се носи, все пак. Няма значение колко опит има, какви знания притежава- ако сама не е признала грешката си ( и не ''вижда'' такава), значи наистина не е за тази работа. Особено след ''продължението'' и държанието спрямо детето. Независимо 5, 10 или 20 мин., щом има подписана декларация, че някой ще взима детето, значи трябва да се спазва.
     Аз едно не разбрах ( може и да сте коментирали, извинявам се, ако е така) - значи би трябвало да свършат заниманията в 17:30? Ако е така, какво е станало с останалите деца, след като този ден са свършили по-рано и учителката също е излязла? Ако учителката не се е връщала на работното място, другите деца взети ли са? И те ли са ''посъветвани'' да си тръгнат сами?  
      Има доста ''неизвестни'' тази история. Според мен мамамена трябва да изясни очи в очи с учителката точно какво се е случило.

Има ли в класа отлични ученици, значи работата им е успешна.


Учителките не са престъпници и не виждам нищо лошо в това да бъдат предупреждавани за проверки. Ако всички в тази държава си вършеха перфектно работата , отдавна да сме цъфнали и вързали  Аз лично искам да проверяват работата на всички. Едни други да се дебнем, да се докладваме и да си търсим косурите. Ех, ще настане такъв живот...

Едно дете може да бъде неспокойно не само по вина на учителите, но и когато вкъщи го травмират. Мисля си, че мамамена не се замисля как цялата тази история и разправия се понасят от детето и колко неспокойно е то в момента. Това, че  е плакало и е казвало да бъде оставено на мира и думите му са дърпани с ченгел от майката говори само по себе си за чувствата на детето в цялата тази ситуация.
Въпросната мама наистина преувеличава според мен. Моят съвет отново е даде малко време и на госпожата и на детето си. Някога, в подобна ситуация може да се окаже и самата авторка, защото няма безгрешни хора. Писах и преди ще го напиша и сега - в природата има баланс все пак!

Не знам в Бг да има закон, който да определя като престъпление психическо или физическо насилие, оказано от учител върху ученик. Това обаче не пречи те да са факти. Все още има учители, за които нашите деца – цитирам моя лична позната начална учителка – “да са като тестото”,т.е. често с дадената власт се злоупотребява и се допуска отношение към ученици, което нерядко оказва фатални последствия върху психиката им.

Когато проверките са неочаквани и за тях няма дадена предварителна информация, ще допринесат за реалната представа какво се случва в училищата и наистина за педагогическа дейност на по-високо ниво.

Тези проверки обаче не бива да са само на ниво педагогика, да обхванта цялостната работа във сички сфери на обществото. Тогава ще съм "за" такива проверки.

Няма по-очаквана проверка от неочакваната, но това не пречи на работещите в други браншове да злоупотребяват, за да се облагодетелстват. Едва ли учителките са основните злоупотребяващи в работата си, защото не виждам какво точно печелят от това.

Върху психиката им влияние имат основно родителите им, защото те са основните авторитети. Или поне такива би трябвало да бъдат. Въпросът ми е отворен: как така в един клас, с една и съща учителка има както спокойни и уверени, така и агресивни деца. Кой е отговорен за формирането им като личности?

Стана ми интересно как става този номер с изненадващата проверка.  
Та дори и в средата на часа внезапно да ми влезе проверяващ( хипотетично- не съм учител), аз на момента мога да променя тон, да се усмихна мило на всички ученици, да променя методиката си и т.н.
Как се провежда проверка на учител, доколко може да е изненадваща и какво ако е изненада!

В това съм съгласна. Затова и казвам, че не е новост играенето на роли от учителки.
Но на практика в подготовката за представянето пред инспектора става така: предния ден учителката предупреждава учениците за уроците и въпросите, които ще задава. В деня на проверката - учителката изпитва уж произволно избрани деца - те отговарят идеално подготвени - извод: учителката си върши перфектно работата.

Едва ли някоя учителка с по 25-30 деца би си позвлила да не си върши работат, а примерно да си пие кафето. Децата с амалки се съгласете, че ако не им се вземе вниманието, не са ли нагажирани с някаква дейност те са неконтролируеми. Ще вдигат шум и ще пречат на другите учащи се. юшумът ще стигне и до ушите на Директора.
Аз поне така си го представям.

Здравей, Саморая, идеята за поощряване на детето да се прибира само е много хубава и лично аз съм я прилагала на отиване на училище, като много разсеяно си разхождам кучето по-далече от детето.
Само, че има няколко неща, които помагат в случая и на първо място е това, че детето Има къде да отиде.
То отива на училище, където няма опасност да виси на двора, докато чака някой да го пусне на топло.
Второ- светло е, колите го виждат, аз също, а факта е, че той все още не може да пресече сам.
Учим се от една година насам и резултатите са два; или чака колите, които вижда да се скрият зад хоризонта, или изобщо не им обръща внимание.
Именно това не ми позволява да го оставя да се прибира сам, просто още не е дорасъл.
За сведение каква точно майка съм, брат му, който беше първи клас през 1998/1999г. беше воден на училище точно една седмица, тогава нямаше занималня изобщо и нямаше кой да го прибере, та се прибираше сам.
Така, че за мен може да се каже всичко друго, освен това, че децата ми не са самостоятелни, аз също съм привърженик на метода "остави го да си троши главата, и ако видиш, че наистина я чупи, отиди и помогни"
В случая обаче говорим за сезон, когато навън започва да  притъмнява около 17 ч., за дете, за което изрично е предупредено, че се взима, за това, че детето в нито един случай не е взето след 17:30...
Така, че не съм съгласна с това, че трябва да го поощря, защото според мен той си мисли, че може да се прибере сам, но на практика вероятността да стане издънка е 50% (виждала съм го в действителност, как кола спира на сантиметри от него, след като се е влачила с не повече от 30км/ч, а той си ходеше като спокойно по платното)
Може би аз съм виновна, че не може да го прави, но след като не може - не може и само аз ще преценя кога е подходящия момент да се научи.
Много съм далеч от идеята да пресичаме заедно улиците, когато отива на среща с гадже, например.
Дали съм обявила война?
Да.
Категорично.
Говорим за деца и въпитателки.
Тук място за компромиси за сметка на децата според мен няма.
И ако се налага единия от двамата да се махне, това няма да е детето в никакъв случай.
Колкото до войната, обявих я на 23.01, а това ако не е чакане, здраве му кажи.
Обявих я, като много ясно дадох на госпожа Малчева да разбере, че след като не става с добро, явно ще трябва да стане с лошо, но ще стане.
И да, трябва да има развновесие, съгласна съм.
Не съм съгласна обаче с израза "опитай " да говориш с нея, защото не само аз опитвах, опитва и класната и директорката и педагогическата...
Може би в дух на взаимно разбирателство трябва да чакам ситуацията да се подобри до края на учебната година, защото следващата ще е я камилата, я камиларя, ама някак си не ми допада идеята.
Така, че мога да обещая на всички вас, както и на госпожа Малчева, че или детето ще се чуства добре в тази занималня, или ще вдигна още по-голяма джабала.
Мога да го направя, стиска ми и мисля, че така е редно.
И не, никога няма да се съглася, че понеже ние сме ходили сами на училище, децата трябва да го правят също.(аз на 6г. саносиндикално се записах на уроци по пиано в читалището в Смолян и се наложи да кажа на нашите, когато дойде време да платя таксата)
Преди години нямаше толкова луди шофьори, предогили, джебчии, крадци и една камара побъркан народ по улиците, нито пък във вестника всеки ден четяхме с голени черни букви кой бил убит и колко коли подпалили тази нощ, оставяхме си вратите отключени, а не слагахме аларми и в банята, нали?
Така, че не ми ги сравнявайте, да не питам, като баба ви е прала на ръка, ние защо имаме съдомиални?
Поведението на тази жена е меко казано странно (говоря за Малчева), а човек със странно поведение няма място при децата ни.
За сведение, занималнята преди тази учителка работеше с повече от половината клас, в момента там остават не повече от 10, 12 деца, и освен това случая с дете, което си е тръгналло по-рано само мисля, че не е единствен.

Преди известно време имах интересен случай с госпожа от занималня. Преследваше дъщеря ми да се запише, защото не и стигаха бройки, а малката по-принцип е много чувствителна и до ден днешен.Всеки ден я причакваше по коридорите да я пита кога ще дойде. Поле се разбра че го е прашила и с други деца. Предложих на госпожата да я запише и когато има проверки да ми се обади ,за да остане детето в занималнята. Но трябва да ви кажа ,че дъщеря ми не смееше да отиде до лафката ,за да не я срещне госпожата, така че за 10 години срещнах доста странни постъпки на учители. Второто ми дете също учи в това училище и то не защото ми харесва там...
Позволяват си учителите и то доста волности и родителите някак си летаргично подминават тези ситуации .Прави ми впечатление дори ,че сега по-младите родители сякаш не искат да търсят правата на децата си. Когато дъщеря ми беше в това училище родителите бяха много амбициозни и съответно и децата. А сега със сина ми е друга работа . За това подкрепям тази майка , трябва да има контрол всекидневно не от институциите, а от нас родителите , защото това означава , че сме отговорни и за качеството на обучение и възпитание. Ако въпросната учителка чакаше проверка този ден нямаше да се случи това, но сега вече знае че има проверка всеки ден и ще бъде внимателна. Родителя е най-добрия контролен орган

Напълно подкрепям.

 
Личи си, че не сте наясно.Да, можеш да промениш тон, да се усмихнеш. Но методиката не можеш. Не можеш да промениш написаното в тетрадките, резултатите от самостоятелните работи, реда в класа, знанията и уменията на децата за работа, създадените или не навици. Не можеш да оправиш нередовно водената документация и т.н. Всяка професия си има своята специфика, нека уважаваме чуждия труд. Уверявам ви, че учителският не е толкова прост и лесен, колкото го изкарват някой майки тук.

Никоя професия не е лесна и всяка има специфика. Така че, трябва да уважаваме и тази на РОДИТЕЛЯ. Представям си ядосан родител колко е ползотворен на работното си място докато детето му е подложено на психически атаки в училище.