Януари вече вее, а септемврийче пее ли пее!

Здравейте и от мен  
Ето какво намерих и аз .Готино четиво  :25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива, пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:

 Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк. Така че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо. Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в Трибека /друг скъп квартал/, а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите - аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях - като външен вид, култура, любов и умения в домакинството.

 **************************************** ***************************************
 Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:
 Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии: печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна - ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо - твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми - не. Всъщност даже, много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш. Така че, икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата
 ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго /което ти всъщност предлагаш/, а по-скоро да те ползвам за кратко и да те продам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното - ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е: както ти поставяш условията - има смисъл да си ми само любовница, а не и жена. Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб - интелигентна, стилна и изключително красива - не е успяла да си намери-чичко паричко досега? Трудно ми е да повярвам, че, ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва?! Надявам се, че съм ти помогнал. А, ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг - обади се.
 

Добър ден:-)))


Дид, хахахахахах на ЛИЗИНГ, аз на това му викам на Близинг:-))))
Я разкажи как изкара рождения ден??? Мъжо изненада ли те????

Леле бая сте изписали и едни теми сте заФанали, дето ако запиша няма да се спра. А аз докато се писали се разправям с принцеса Лимонка, пак сме с ревове и истерии, неспане и вече много взе да ми писва. Не стига че ме носи тиквата а днес си я и ударих в едно скеле в Кокаляне и сега ме наболва на моменти силничко и ми е едно замаяно!
 
Тъй-като нашия татко но стоп е на работа на нас с Рада ни се налага ВИНАГИ да сме сами по доктори, магазини и къде ли не, детето свикна да се вози, за нея е нормално да я сложа в столчето й на задната седалка, да я закопчая с лице към движението(защото и на нашата кола не се изключва въздушната възглавница) и аз да шофирам и да говоря кога на нея кога по телефона, кога пея и тя се хили отзад. Ако се налага се обръщам, пъхам биба, давам чайче по задръстванията и така. Но и сега ми се налага често да шофирам...темата с шофирлъка е също много дъълга и аз мога много да пиша по темата, но спирам. Таре, само да допълня че в Европа има едно място, на което се кара по-откачено от тук - това е Италия, е там ако караш със 120 на магистралата правиш задръстване, оо трябва да се носиш поне със 180 иначе .......отиваш в колоната между тировете (там си има колона само за тирове и други две за автомобили). Другото мнооого страшно място за каране е Истанбул, там полудях сериозно! Всеки шофьор употребява клаксон.... на един ткасиджия от натискане имаше издълбано в средата на волана (вдлъбнато). Почти няма НЕударена кола......ужасно е!

Аз бабин ден нямаше как да пропусна, майка ми е акушерка, и моя много близка приятелка, която присъстваше на раждането на Рада. ПО традиция им подарих кърпа и сапун и по едно дребно керамично бижу, на мама брошка, на приятелката висулка .

klims9 мила спокойствие!!!! Не се самонавивай, иначе и аз като Тара щях да избухна и да предизвикам трета световна война. МА то в моя случай няма кой да прояви самоинициатива..........аз мога да кажа съвсем спокойно, че отглеждам детето си САМ САМА, само вечер мъж ми си идва за къпане и докато съм в банята да я позагледа.

Нашето пъпче си е у дома, но смятам да го хвърля някъде много много много ДАЛЕКО от тази държава. Моето дете не заслужава такива управници, днес ги гледам на площада за церемонията на новия президент, е събрали са се най-големите мафиоти, с малки изключения.....Толкова мразя държавата и така обичам страната....

Отивам да ХРАНИМЕ голяма уста.....

Привет от нас.
klims9 не се притеснявай толкова , нищо и няма на бебка.

Мами да споделя с вас нещо, което ми препоръчаха husk.bg . Кака ми и много нейни приятелки го пият и казват, че има голям резултат спомага за намаляване на апетита и резултатът бил от 6-10 кг на месец. Струва 8 лв. Някой, ако е чувал добри отзиви моля да каже, че килцата след бременността са доста.

Ние също ходим сами на лекар. До сега се е случвало татко и да бъде с нас 2 пъти - веднъж на 7 ден от изписването и още веднъж, когато случайно почиваше. Аз умишлено избрах педиатър в поликлиниката, която се намира на 5 минути от нас, въпреки, че личния ни лекар  е в друга, а той също е педиатър. До сега не ни се е налагало да ходим по специалисти някъде другаде и дано да не се налага.
Сетих се, че някой беше коментирал ходенето по лекари по време на бременността. Ами аз веднъж не взех мъжа ми с мен. Предпочитах да съм сама, действа ми изнервящо ( той мрази да виси и чака), а при моята лекарка често се налагаше за съжаление. Взех го единствено на деня на отворени врати в Майчин дом.

За пазаруването - в радиус от километър, километър и половина имаме 3 големи супермаркета, но аз мразя да пазарувам с количката и купувам само дребни неща.Голямото пазаруване правим в почивния ден на таткото от Метро ( аз така предпочитам). Ние с Ани също си се гледаме сами, защото бабите и дядото ни са далече, но аз съм по-скоро доволна от този факт. Оправяме се страхотно, с малко помощ от таткото разбира се.

Разгледах и попрочетах статии в сайта, който Кокетка ни беше описала и като цяло ми харесаха, ще ми бъдат от полза. Направи ми впечатление друго обаче. Като автор на повечето статии е посочено името на сайта. Сайтът пък е създаден от семейство с 2 деца, които искали да споделят опита си ( и да продават слингове междувременно). Статиите касаят теми, свързани с отглеждането и здравословното състояние на децата, захранване, психика и т.н. То е ясно, че повечето неща са препечатвани от различни източници избирателно, ама кои са източниците и кой, по какви критерии е направил подбора, и дали не е пропуснал нещо дребно, ама важно?!! Това са теми, по които според мен трябва да се произнасят специалисти. Може би съм Тома Неверни, но ми светва лампичка в главата. Всъщност има много подобни сайтове и ние много трябва да внимаваме, когато използваме информацията, защото се касае за здравето на децата ни. Аз лично смятам всичко, което мисля да приложа при отглеждането на детето задължително да консултирам преди това с педиатъра си. ( На тези размисли ме наведе една очеВАДНА правописна грешка в медицински термин в една от статиите).

Приятна вечер мами и бебета!

Привет пак от мен 

Валери, аз одеве нещо съм недочела поста ти, та се връщах да препрочитам, за да разбера за каква, аджеба, лавина иде реч 

Та, сега да коментирам по същество - ЛАВИНА 

anniaiki, май няма някакво определено място, на което с таткото да искаме да хвърлим пъпа 


И аз мисля да процедирам по този начин. Много нещо изчетох, имам някакво виждане как ще протече захранването на теория, обаче чувствам известна неувереност.

Статиите ги четох и аз, но по - скоро отгоре - отгоре и съм пропуснала въпросната грешка. Стана ми интересно каква е 

Мишчица, много неприятно при вас с това вечерно кърмене 
Важното е Вики да е нахранена и спокойна 
Ако тайната на толкова дълга нощна пауза е в АМ, да взема и аз да давам 


Ние днес изкарахме няколко часа в разходки, въпреки не особено приятното време.

Момичета, все да ви питам и забравям:

Тези от вас, които гладят дрешките на бебетата - ползвате ли пара при гладенето?
Когато ни изписаха от болницата, педиатърката каза в началото да гладя дрешките със суха ютия, защо - така и не попитах. Сега обаче суша всичко в сушилнята и колкото и да следя процеса на сушене, дрехите излизат доста измачкани и понякога виждам зор да ги изгладя.

Кокетка - В статията за витамините и минералите в храната на бебето. Витамин Е бил естествен диоритик.

Здравейте!
Най - накрая успях да седна да ви попрочета. Ама не е да съм нямала време, напротив - цял ден голям мързел, лежахме си тримата с тате и бебе и си почивахме. Много беше хубаво, желая си повече такива дни да имаме 
Климс, кажи как сте, мина ли обрива? И на мен не ми се вярва да е от моркова...
Нашето пъпче още не сме решили къде да го хвърлим, стои си в един шкаф и чака да му решим съдбата. Мъжът ми иска в морето да го хвърлим, но аз не искам, струва ми се много.......не знам, зловещо някак 
Кокетка, аз не използвам парата като гладя, не съм чувала нищо по въпроса, просто така си тръгна гладенето - без пара, и до сега сме така...
Дидка, готин отговор, тоя брокер добре и го е казал )

Ще ви разкажа накратко, че не обичам много да се връщам към това преживяване.
В студентските години, ранна пролет, когато се топят снеговете. С компания ходехме често на планина.
Стана на трийсетина метра под Копитото. С един приятел се отделихме от групата, за да им докажем как бързо можем да се изкачим по неутъпкани пътеки. Млади, неразумни и глупави. Предишният ден бяха загинали две момчета на Витоша. Най-странното е , че бяха с нашите имена-единият с мъжки вариант на моето име, другият се казваше като приятелят ми .
Потъваме в преспи и вървим нагоре. По едно време само чух, че момчето с мен викна "лавина". Като се обърнах, видях огромна снежна маса, която приижда към нас. Започна да ме върти, да ме бута в дървета, в камънаци. Усещането е много странно - нямаш никакъв контрол, почти като летене е и си мислиш, че умираш. За тези, сигурно секунди, си мислех, че сестра ми сега ще се самообвинява, че не ми е дала нейното яке /много я молех, тя не склони/ и ми беше супер гадно за нея.
Както и да е, лавината явно не е била огромна. Стоварихме се до едни дървета. Аз бях с разпокъсани дрехи и счупен крак /но не знаех още, че кракът ми е счупен/, момчето с мен само с пукнати ребра, защото раницата ми, която носеше отпред го беше предпазила.
Той можеше да върви и тръгна да вика помощ. Като останах сама, започнаха да ме връхлитат някакви страхове, че той ще се изгуби и няма да стигне до спасителите. Имах кибрит в мен, който беше оцелял и известно време се топлех като палех клечките. Но свърши. Започна да ми става адски студено и тръгнах. Надигнала съм се със счупения крак или може би тогава още не е бил счупен.... Но се опитвах да катеря. Спасителите дойдоха, вероятно не след дълго, но ми се стори цяла вечност. Закараха ни директно в Пирогов, където постоях заради крака и измръзванията.
Това накратко за лавината. После известен период от време имах страх от зимната планина, както и от стълби. Мислех, че ще се катурна надолу.
за пъпа- аз съм решила да им ги дам на децата като пораснат и да си ги хвърлят , където искат.
pavpb, мисля, че добре си иззмислила как да действащ. Въвеждаш първо разхлабващи, нискоалергенни и комбинираш.
за гладенето -аз много, много не гладя вече но от самото начало си .гладех на пара.

Пъпчетата и на двете ми деца са в гаджето на девер ми, която другата седмица ще ходи при него в Лондон и сме се разбрали да ги хвърлят в двора на Бъкингамският дворец  
Леле Валери, преживяла си направо ужасно нещо. Радвам се че си добре и сте се разминали що годе леко.

Валери ЛАВИНА ЛЕЛЕЕЕЕ .И аз вече много ,много не гладя тървам ги така да се каже.За обрива -явно е фантазияя в моята глава .За пъпчето и на двета лапета са хвърлени на стадиона.Моя мъж свързва спорта със здраве самия той е спортист/непрофесионален/и такова му беше желанието още когато голямата се роди.Сега ме е яд че нямат по два пъпа че другите два да ги хвърля в Лондон

Прочетох статиите. Харесват ми.
Досега тъпо и упорито търсех на първия резултат на бейби слинг, който е електронен магазин
Бях забравила, че на картофа полезните вещества са под кората и доста дълбоко ги беля.
За тези, които готвят кафяв ориз - за колко време ви става готов? Аз колкото и пъти да правя, направо полудявам докато уври. А ми се иска занапред да правя домашна каша и от него.

Валери  , направо ме втресе от твоя разказ... аз по принцип мразя зимата и студа. Страх ме е от планината през зимата... Не мога да си представя какъв ужас си изживяла    Иначе за коленете ти, наистина без доктор да ги види, може да гадаем само, но, ако глюкозамина не ти помогне, то в никакъв случай няма да навреди. Но, при положение, че имаш опасност от износване на хрущяла, пий си го от време на време за всеки случай.

Евитка, много, ама много си права за движението в Истамбул. Виж, в Италия не ме плаши, и да карам бързо не ме е страх, но в Истамбул няма никаква локига, там всеки се бута, без никакъв ред и порядък. А, в Турция има и още по-лоши места - долу при курортите им има едни пътища, които са горе в скалите, на по 200, 300 и повече метра над морето. Самия път е широк точно колкото два автомобила. Има много остри вътрешни завои и заради това, че са супер тесни, рейсовете не могат да ги взимат, за това на тях, скалата е изкопана и рейсовете с маневра ги взимат   Но, най-големия ужас е, че от към пропаста, от към морето, няма мантинела и няма дори банкет, свършва платното и започва пропастта, а си излязъл от платното (което е тесничко точно от колело до колело на колата) и си полетял надолу. Е, това ми е бил най-големия ужас в живота. Но пък видях уникални неща - най-старата църква на св. Николай (да, в Турция има христянски храмове, защото те не унищожават нищо, свързано с религия, дори и да не е  тяхната религия), едни прекрасни скални манастири и... Химерата. Ей тая Химера, докато я търсихме, разбрах истинското значение на тази дума - след половин ден лутане, бях сигурна, че такова нещо не съществува и точно тогава, насред нищото - гора, около гората бездушни полета, изсъхнали и стерсиращо празни и едно равно и кротко море от едната страна. Село от няколко къщи, с неприлично стари бабички, седнали пред къщите, а пътя минава през дворовете им   между кокошките им, покрай прозореца на кухнята, от която се носи миризма на печено месо... и изведнъж, в гората... фризер на кока кола. Ей, толкова не съм се радвала в живота си. Този фризер в този момента за мен беше олицетворение на цялата цивилизация на света. Това е и единствения случай, в който наистина обичах аамериканците и комерсиализма им, който е докарал този фризер на края на света. От там беше лесно - имаше маркировка по планината нагоре към Химерата. Легендата е, че като са убили Химерата и са я заровили, понеже тя е яростна, че е победена, продължава да бълва огън изпод земята. И самото място е една огромна бяла скала с десетки дупки, от които излиза огън. В действителност това е някакъв газ, който изригва отвътре и при досега с кислрода се възпламенява, но наистина е готино. Ох, почнах от движението в Истамбул и свърших при Химерата, голяма съм отплеска  

Бела, аз мразя евтиното поведение във всеки аспект, не само във флирта между мъже и жени. И съм забелязала, че в България, колкото по-скъпа е визията, толкова по-евтино е поведението  

pavpb, аз може би никога няма да се оженя, не ми харесва просто (ама както виждате казвам може би, че не смея да кажа само никога  ). Бях на 17 когато прочетох Невзрачния Джуд на Томас Харди - накратко: момче и момиче се срещат и се влюбват безумно. Много трудна любов, но те повече от всичко искат да са заедно. Обръщат света и го постига и се женят.... и след подписа, всичко тръгва наобратно - отчуждават се, омръзват си, любовта се топи.... Случва им се и едно голямо нещастие, което умишлено сега не искам да разказвам и се развеждат... и след развода, любовта им пламва отново - истинска, силна, необятна... просто подписа ги е карал да се чувстват длъжни да са заедно и това е убивало чувствата им. Може би, защото бях малка и тепърва откривах света, но тази книга много ми повлия и още тогава реших, че няма да позволя някакъв подпис да ми проваля живота   И толкова съм свикнала с идеята, че няма да се женя, че в момента ми звучи като наказание, ако трябва да го правя  

Дидка, според тоя брокер, ние с теб, с нашата преклонна възраст, вече не ставаме за нищо   Оооо, я да си взима доходите тоя и да ходи при ония евтините жени от статията, дето Бела постна, тамън с тия 500 хиляди на година, ще може много от тях да си купи  

Пъпчето, Емо сам ще си го хвърли, където реши. Иска ми се да стане доктор, ама в болница ми е гадно да го хвърля, не съм суеверна, ама болница... двуяко е, а в медицинския университет, ако го хвърля, съдбата как да разбере, че искам да стане доктор, а не преподавател  

Ох, Емо днес е един кисел... събуди се рано по нашите стандарти - 9:30 и в 12:30 все още не беше заспал и ревеше, та се принудих да го изведа. След много мръзнене (даже Бела я измръзнахме и нея  , защото дойде да ни прави компания) се прибрахме с час и половина сън зад гърба. Това беше в 15:30.... 6 часа по-късно, Емо продължава да е буден и отново кисел... реве и иска само аз да го нося , а аз не мога вече, тежи ми.... Ох, тази тема трябва да се казва Януари вее ли вее, а септемрийче реве и тероризира нещастните си родители  

Ох какво да си говорим за рев и носене: и при нас е същото положение тези дни, а пък е вече 9 килограма, нямам ни ръце, ни кръст, ни гъз, всичко ми се стопи
Рев, рев, ама като я погледна и няма такава любов, изпълва ме отвътре, направо имам чувството понякога, че сърцето ще ми се пръсне от радост.

Валери, всичко ми настръхна, докато те четох и ми стана много мъчно за теб! Само ще кажа, че ужасно се радвам, че си преминала през това изпитание и че днес те има, за да те чета

Валери ужас !С тия клечки кибрит като  малката кибритопродавачка 
Евитка,,питаш ме за рождения ден ,е няма такава нощ Малкото зверче за 4 месеца никога, не е ревал в късните часове е тая нощ се скъса да реве , ужас .Сега разбрах как се чувстват майките с ревливи нощни деца  .
Тарка, и аз като го прочетох това и си казах Боже аз с моите 35 години  и за чистачка в публичен дом не ставам   
Като се спомене за Турция и винаги се сещам за Кемал Ататюрк-баща на турците .Тоя човек ги е направил хора изкарал ги е от дупките и от пещерите, и са станали човеци  Ето защо той за тях е Бог ,а ние имаме близо 14 века История и все на някоя личност изкарваме кирливите ризи  .Хората са запазили всичко ,а ние всичко рушим ей това ме кара направо да се гневя с цялата  си душа .И като заговорих за Ататюрк за тези ,които не знаят той превръща Османската империя в светска държава -Турция .Някой друг път ще ви напиша и доводите на почти всички историци защо се казва османско владичество ,а не турско робство  Евитка мноооого обича предмета История 

Пъпчето на малчо е вкъщи .Баща му иска на Фондовата борса ама нъцки