Целувки на малък Явор от нас с Гого 
Тарка изобщо не прави опити да надебелееш .Аз ям огромни количества храна и Жореце като застане на цицка край, все едно не съм яла .Вечерям преди той да цоца,вечерям и след неговото цокане Обядвам по два пъти, абе вярно голямо плюскане 
, никой не отвличаше деца, по новините нямаше всяка вечер убийства... сега кой родител ще си пусне детето така да играе цял ден... а едно време и телефони нямаше - излизам и казвам, че ще се прибера след 3 часа например и през това време никой не знае точно къде съм, ама и никой не се епритеснявал, че няма да се върна като минат тия 3 часа, а сега... много съжалявам, че не съм вдигнала. Тия дни съседите ме побъркват - двама искат нови чипове, трети се сърди на кафенето отдолу, четвърти иска събрание да правим, пети мрънка, че двора стоял неизползван, а трябвало да го правим паркинг... и аз просто съм си изключила звука на телефона, прибирам го в чантата и го вадя чак вечер и той списъка с пропуснатите обаждания толкова е голям, че даже не го и преглеждам... Ама, утре сутринта съм си отделила 2 часа да си поговоря с всеки от тях, да им измисля някакво решение на проблемите и включвам телефона отново. И съм на линия за разходки. Ще ви се обадя аз, да измислим нещо, че тази вечер като се връщахме от брат ми, едвам се прибрахме с количката... то по тротоарите вече има 10 см сняг, те колелетата не се въртят, та не знам дали утре разходката ще е по улиците или в мола от твоята уста в Божиите уши че е време и за едно момиченце вече честно казано аз не се имам за добър разказвач, защото едната ми баба е адски сладкодумна и като дете съм я карала по сто пъти да ми разказва всяка една история от нейния живот, въпреки че ги знаех наизуст, просто защото разказва адски увлекателно. Помня, че като се събирахме за някой рожден ден или Коледа или друг повод, всички я карахме да разказва нещо и я гледахме с отворена уста. Много, много сладкодумна и с уникално чувство за хумор, направо сълзи ти потичат, а всъщност разказва най-обикновени житейски истории. А приказки никога не ми четеше, измисляше си ги и всеки път нова и различна и никога не можеше да я повтори, защото всичко на момента измисляше. Та аз винаги се сравнявам с нея и знам, че не мога така да разказвам, не мога да съм толкова увлекателна... много висока летва е тя 
Но иначе е адска скица, колегите ми в работата много ме карах да им разказвам за нея и падаха от смях с изказванията й, та някой ден, ако имам блог, доста имам да разказвам за нея Тя им стана интересна от разни разговори по телефона които съм водила с нея и те после ме питат с кой съм говорила, защото аз на нея й казвам на име, не й казвам "баба" и ги провокира, че си говорим като приятелки Много съм горда с Емо - той беше най-малкият гост, следващият по възраст беше чак на годинка и половина, най-голямото дете беше на 4 - е всички други деца, включително племенника ми реваха по 4-5 пъти всяко, а Емо нито веднъж гледаше много любопинто всички, накрая се измори и заспа на дядо си на рамото Сложихме го в леглото на племенника ми (те нямат врати на стаите, даже стени нямат, целия апартамент е едно огромно помещение ), така че на практика Емо спеше в центъра на шумотевицата и не се събуди нито като пеехме и племенника духаше свещите, нито после като почнаха да пукат балоните... абе супер се държа и му беше мнооооого интересно голям е любопитко 
Предпочитам да умра от студ или да хвана мускулна треска от борба с количката в снега, вместо да си останем вкъщи и Емо да не заспи цял ден... леле този ден ще ми се стори безкраен. А и като си стоя вкъщи се дразня, че нищо смислено не върша, понеже съм свикнала все да тичам по задали. А като съм навън с него, се чувствам като свършила нещо важно - разходила съм детето 
Не знам, ама освен слаба съм и дребна и той Емо скоро ще е по-голям от мен - какъв респект ще има от майка си, като ще я гледа отвисоко още от първи клас Това притеснение и за теб важи 
няма такива - от 3 подадени болнични - 3 сгрешени и сега са ми дублирали документите за майчинство 
Нека е здрав и много, много щастлив 
в това време седя на топло.) и всичко това придружено с бойни викове . Снощи цяла вечер прави тези упражнения и после веднага щом я сложих в леглото и заспа като пън. Изобщо прави ми впечатление,че доста почна да се умаря и да поспива по-често. Но тя е като шило в торба . Тази нощ в 2 като се събуди, аз отидох да пусна сушилнята и я намирам по корем в кошарата .
. Днес наистина съм значително по-добре, макар тази нощ да не сме спали кой знае колко повече. Но поне нямаше рев. Имаше агу, гагу, дзидзи и пфръ, един път в 2 и един път в 7 В останалото време пак беше закачена за кораба майка да презарежда, но нали ви казвам, така ще изкарам, само да не плаче. Вчера бях направо подтисната, но всички вие значително допринесохте за повдигането на бойния ми дух... Ние преди лагелувахме винаги на границата с резервата, а откакто се роди Монко сме в бунгалата. Пробвахме и с него на палатка, но беше ...офффф много тежко положението. А за приключенията ви в последните дни, ми направо и аз се изпотих само като ви чета. Толкова добре ми е познато това свръхусилие./Аз закъсвам с ината на Монко най-вече, а в такава ситуация като вашата по скоро ще оставя Маги да си поплаче/ и благодаря за таблицата 
, напрааавооо беше ужас. Първо че едвам си открих колата на паркинга пред блока. Всички бяха като преспи. Попаднах на две катастрофи след това, лекички но предизвикали задръстване 
. Въпреки всичко навън е страхотно. Обожавам точно такава зима, много бяла и снежна. Даже днес мъжа ми ще вземе Иво с шейната и ще ходят да се пързалят. Просто не е за изпускане 
. Вече се чудя дали само от хормоните ме дразни...или просто си е дразнител по дифолт После бързо трябваше да се видя с една приятелка за 10 минути и се прибрах към 12.00. Естествено бях без Вики, оставих я на свеки. Като се върнах и двете бяха доволни. Едната от това, че е била гушкана и мачкана без спиране почти час и половина, а другата от това че на спокойствие си е нагушкала и намачкала внучето Препоръчани теми
