ЮНСКИ ЮНАЧЕТА -Тема 115

Здравейте, момичета!

Роси, честито за изпита! Успешно следване!

Ние сме добре като се изключи това, че аз изкарах варицела. Едно съседско дете се разболя преди около месец, Боби си игра с него малко преди да се обрине, аз контакт съм имала само с Боби, не и с това дете, но аз се заразих (не я бях карала) и си я изкарах, а когато обясних на Боби, че очаквам и той да се разболее, той ми каза, "Не, мамо, аз няма да се разболея!" И наистина не се разболя. И Андрей не се разболя. Което между другото потвърждава тезата, която застъпват в неговата детска градина - че детето се разболява, когато му е дошло времето, когато има нужда от това, а не просто заради някаква си зараза. Наистина, Бобата боледува често месец - два след като тръгна на градина, но откакто свикна и започва много да си я харесва, нито веднъж не се е разболял - да чукна на дърво!!! Малко ми е свито сърцето, защото той сега е в частна градина и сме много доволни, а аз съм подала документи в държавна, защото все пак сме с 2 деца и малко нанагорно ще ни дойдат таксите в частната всеки месец, а и ни е далеч, но не знам как би се разделил Боби с градината си. Много му е приятно да ходи, всеки ден са навън, ядат здравословна храна, много са мили госпожите, а и не ми се разболява там. Затова съм с много смесени чувства какво да правя ако го приемат в държавна.

Относно алергиите - моят мъж като млад е имал супер тежки пролетни алергии и още куп други. Той е на мнение, че алергиите имат дълбока психична мотивация и борбата с тях трябва да е не на фармацевтичния, а на вътрешния, психичен фронт с психотерапия и други видове работа над себе си. Той има много обстоятелствени мнения по тези въпроси - много е чел и много се интересува и понеже в момента завършва една магистърска програма за групова терапия, възнамерява да започне да води група за хора с алергии... Иначе личен опит аз нямам.

За памперса, ние го махнахме миналото лято и след около 2 месеца махнахме и нощния. Спомням си, че много помогна това, че му бяхме купили едни гащи с динозаври и аз все му говорех колко са готини, колко са страшни, как и той вече ще носи гащи като големите, колко му отиват и прочие. И той от всичко това се почувства много важен . Помагаше тогава и да не пие много вода преди лягане. Според мен ако детето се е отказало от дневния памперс, с нощния стават много лесно нещата - просто родителят трябва да събере смелост и се оказва по-лесно отколкото сте очаквали. Между другото, в момента има голямо желание да се качва сам на столчето за баня и да се изпишква като голям. Все още не е много сръчен и доста често се случва да опикае я панталонки, я тоалетна чиния, но гледам да го насърчавам. Явно това с искането на памперс специално за изакването е много разпространено - много дечица познавам. Според мен е добре известно време да бъдат оставени на спокойствие и по-късно като са по-готови, тогава да се пробва отново.

Иначе с нашия хубостник много сме втвърдили позицията и много сме почнали да му се караме, да го възпитаваме, аз току му произнасям някоя възпитателна тирада, тип "конско" от тия дето най-много ги мразех като дете. Понякога имам чувството, че го уморяват толкова укори. Но и той иначе съвсем го удря през просото, за каквото и да му кажем не, дори не му хрумва, да обясни спокойно, да помоли, просто още преди да сме си довършили изречението, като чуе, че няма да стане на неговата, надава вой, което много ме вбесява. Опитвам се и малко повече да го натискам да си подрежда нещата, защото е адски разхвърлян и като му кажа да подреди нещо няколко пъти ми отговори: "Ти ще ги подредиш!" И следващия път като ми поиска пластелините му казах, че преди да започне да си играе с нещо ново, трябва да си подреди играчките, с които е играл дотогава - последва половин час рев, крясъци, заплахи, но аз си излязох и отидох да си полегна и след като видя, че няма да успее с рев, най-накрая Бобата си отиде в стаята и се залови да подрежда като през цялото време нареждаше: "Аз съм малък, трудно ми е, няма ли някой да ми помогне" но накрая си подреди цялата стая... За всичко водим борба, много е уморително, да не говорим, че Андрей е във възраст, в която единственото занимание, което му се струва стойностно е да го водим за ръчички и той да ходи като батко си, а физическа сила няма никаква... та и той ни се сърди, кара ни се, тръшка се...

На очен лекар не сме били, а може би трябва...

Здравейте и от нас!
Гити, знам колко е неприятно това с прилошаването, и на мен много често ми причернява, особено сега като пече силно слънце. Малко да постоя права или клекнала, или пък в магазин или друго затворено помещения и започвам да изпитвам недостиг на въздух и да ми причернява..много съм зле в това отношение. Винаги си нося вода в себе си.
Ние няма да ви изненадаме, като съобщя, че децата отново са болни.  В събота преди да заминем Преси доста лошо се разкашля, едно пристъпно такова и като го заведох лекарката каза че гърдите му са много зле, дишането е на хрипове, с накъсвания и почти астматично..Предписа Сумамед за 3 дни и АЦЦ-то, което му давах. На Балкана си изкарахме страхотно, обикаляхме из гори и пътечки, из поляни и водопади, запознах се с нови интересни хора, но пък децата отново полудяха и беше едно тичане и едно викане по тях, направо  прегракнах... Последната вечер пък Андреа много се разкашля, но тя си беше с леко зачервено гърло и вчера и тя се оказа на Проспан и Дактарин за обложения език и гърлото. Исках да питам Петя, преди беше казвала за Дактарина за гърло, но се чудя дали да спазвам това за годността 1 месец след отварянето? Какво мислиш по въпроса?
Памперса направо сме забравили за него, вече от 1 година сме без него, но още от 7-8 месечна възраст го слагах на гърне и знаеше за какво служи и само за 3-4 дни го махнахме съвсем..Направо не мога да си представя, че можеше да стои  повече с този найлон на дупето...
За алергиите съм съгласна с мъжа на Св., и аз много съм чела и гледала предавания, а и имам лични наблюдения върху дядо ми, че са както физичен, така и психичен процес. Спомням си как правеше астматичен пристъп само ако установеше, че си е забравил помпичката, или пък дори и отдалече да види дърво, от което знае, че е елергичен. Спомням си при Гала една жена как разказваше, че знаела, че е алергична към рози и веднъж видяла снимка на роза и ваднага се разкашляла и разкихала и тогава осъзнала, че има и психичен фактор и взела да изучава задълбочено алергиите. Но все пак много харесвам Поумон хистамина, и този път го бях свършила и ето, че пропуснаях да предпазя Преси, а и генетичната обремененост си казва думата за съжаление.
Оле, значи моите деца могат да ги вземат от мен, ако се приеме новия закон  Постоянно крещя по тях и често ме провокират след 18-тото провикване да плесна и дупето..направо съм си за тези от закрила на детето 
Джери, профилактично по доктори не ги водя, че не мога да смогна да ги водя на такива при нужда, пък какво остава за профилактични...Но щом си имате някакъв проблем и трябва да се следи няма какво да му мислиш.
И последно в петък беше на Андреа тържеството, мина страхотно, децата бяха с нови роклички и тоалети, имаха и нови танци, цзялата програма беше невероятна, а накрая завърши с всички деца на сцената, Българското знаме и песента на Веселин Маринов "За теб, България! и фойерверки. Всички плакахме от вълнение и децата бяха чуденсни.
За почистването - задължително се включвам, заедно с децата ако са вкъщи. Ние и преди месец с тях, с ръкавички и пликове почистихме детската площадка. Тук от читалището са много дейни и на 11 организират акция, очаквам с нетърпение и ни най-малко не ми тежи, напротив, щастлива съм, че с малко труд и ентусиазъм, ще живеем и играем в едно по-чисто селце
Хайде поздрави на всички!

Понеже и аз доста съм разсъждавала по въпроса да си кажа и моето мнение. Според мен това е и така и не съвсем.
Когато бях малка имах следната идея - нали главата командва тялото, то си е нашето, не можем ли да му кажем да е здраво?! Разубедиха ме. Нещата, които напоследък чета  ме убеждават, че съм била права и моят незамърсен с отрицание детски ум е знаел истината )
Всички болести са психосоматични и са проявления на съзнанието и мисленето ни, на преживяни негативни емоции, умора, стрес и т.н. Мислите влияят на тялото директно. От друга страна тази връзка не е едностранна. Храната влияе на начина ни на мислене, влияе на съзнанието. Най-общият пример, консумацията на повече месо усилва агресията в хората, преминаването на веган диета хармонизира душата и т.н.  Според мен можеш да излекуваш една болест, когато влияеш само на тялото или само на съзнанието си, но най-успешно ще се получи ако хармонизираш и двете едновременно.
Това са само мои разсъждения и аз търся моята истина и действам постепенно, но мисля, че съм на прав път, затова споделям.

Грета, един различен хранителен режим, едно пречистване много би ти помогнало. Има много начини, просто намери най-добрият за себе си. Ще си позволя да цитирам Хипократ " И нека храната ви бъде лкарство и лекарството храна"
и едно линкче по въпроса )
http://www.zemianazaem.com/archives/204


Sv. много ме накара да се усмихна Бобата. Щом е решил, че няма да се разболее, значи няма ) Децата имат все още необременено съзнание и могат да правят чудеса ) А на теб ти пожелавам малко  повече релакс и възстановяване, за да прекъснеш цикъла на разболяванията.

За възпитанието и аз последно време доста се поскарвам на Никола, защото той определено ме пробва. Усещам, че и много разбира. Също съм усетила, че когато му се карам, ако прекаля с натякванията какво лошо е направил и му идва в повече. Става тъжен, повтаря си "Нико е лош, лош" а на мен ми се къса сърцето и му обяснявам, че той е добро дете, но понякога прави бели.
Наскоро на инат хвърли най-новата си и любима играчка, едно малко хеликоптерче и му счупи перката и "стъклото" и аз много се ядосах. Накарах му се, прибрах го и той се усети и гък не каза. Беше като мушичка поне два часа и сега като го питат само обяснява че е станала "бела копчи (хеликоптер)" и мама го е прибрала там горе и въобще не го иска. Казала съм му, че му се сърди хеликоптерчето и не иска да играе с него и ще си постои там още седмица, за да си вземе поука. Не знам дали съм права, но така реших на момента да постъпя, защото Нико доста показно се ядосва и хвърля разни неща и ме е страх ако продължи така да не удари някое дете. Искам да го отуча. Също много съм му обяснявала колко е лошо така и защо.

ох, още неща щях да пиша, но стига, че много стана

Здравейте и от мен 

За алергиите и въобще за болестите, все повече се убеждавам, че имат връзка с психиката. Общо взето от известно време се наблюдавам и когато се чувствам психически слаба или натоварена или се разболявам или се обажда някоя болежка.
В тази връзка споделям написаното от Крем и наистина човек трябва да открие правилното за себе си.

За възпитанието- и Пепи си има своите моменти, в които се инати, но вече децата са ни на възраст, когато са осъзнали своята идентичност, имат достатъчно физически умения и в желанието си да са независими отстояват себе си. Затова и при проява на инат се старая първо да погледна от гледната точка на Пепи и след това да правя забележки. Опитвах и с викане, но определено разговорите са нещото, което помага.

За памперсите- при нас отказа стана в рамките на 5-7 дни. Точно на 2 рожден ден на Пепи на консултацията ни направи забележка педиатърката за памперса. Бях пробвала месец по-рано, но без успех. След консултацията се прибрахме сложих му нормални гащи и му казах, че докторката ни е казала, че вече трябва с гащи... Първия ден изпрах 6-7 чифта, на втория 2-3 и до към 5 ден бях свела до 1 чифт на ден. Имало е инциденти и след това, но изцяло по моя вина , докато реагирам. Оттогава памперси не е ползвал през деня. Нощния го слагах за всеки случай, но винаги е бил сух, около месец слагах нощен.
Въпреки бързото приучване смятам, че когато детето е готово и поиска тогава се случва. Предния месец точно преди 1 г. опитите ми претърпяха пълен провал.

За закона за закрила на детето- нямам време да го прочета  Но като цяло съм против насилието над децата ни- физическо и психическо. В крайна сметка и моите нерви не издържат понякога но не съм си позволила да удрям Пепи. Два пъти съм му викала- но ефект нямаше и след това ми е било зле.

Ох, момичета, всичко ми е ясно, за енергията, за силата на самоконтролът, за храненето, за дишането, за тонуса... от както се запознах с Хатха йога, всичко си намери обяснение. Но моят проблем е, че аз много по-добре се справям, когато някой друг изисква от мен. Когато аз съм мотиваторът, не работи. Нямам респект от себе си или и аз не знам какво. Ако ми пишат оценки, се старая.

Не си спомням дали писах, че много инфо ми се събира напоследък, но докато бяхме бременни, нямах алергии. Първата година, докато кърмех, също нямах алергии. Но втората - просто се спуках от кихане. Сега - същото. Обяснявам си го с промяната на хормоните. Може да бъде и от самоконтролът и отдадеността на бебето, от доволството, че се справям с новото предизвикателство, знам ли....

Наскоро разбрах, че веганството също е фактор за по-добро здраве. Да не споменавам сладкото, захарта, тестото... което така пищно се отразява по всички физични и физиологични параграфи  Крем, благодаря, прегледах линка, има много истини. Но са изтървали пастите за зъби :Р

Според мен има следните фактори:
- външни - околна среда, степен на замърсяване, вода
- начин на живот - тонус, тренинг, социални контакти, разбирания на семейството
- генетично наследство
- самоконтрол -  самоизграждане и самоотглеждане, да разбереш, че сам правиш нещата да се случват или да не се случват, да бъдеш или да не бъдеш

И тъй като всяко е следствие на другото, всичко започва от ТЕБ и свършва до ТЕБ.

Малко странно се объркват нещата, когато се появят и децата. АЗът винаги трябва да е на първо място. Не защото е егоист, а защото да си жив и да живееш в хармония, те прави полезен и за децата ти.

Мога тонове да изпиша по темата, но истината е, че дни наред се каня да спра да ям след 18ч, и всяка вечер се отказвам. Е, за това говоря. Когато знаеш, а не осъзнаваш. Как се постига това да се самонакарам?!

Ани, и ти ли рядко ядеш, като Гити? Искам да я нахокам, Гитанна. Тя рядко яде, пие много кафета, даже пушеше по едно време.... е как няма да ти е лошо?! амаха 

Зара, много кофти с шарката... тази година много ви се струпа. Дано лятото ви донесе повече здраве!

Ей, ако не пиша скоро, не ме мислете, отивам на Сандански. 

Грети, много поздрави на един от любимите ми градове  
Много ми хареса поста ти, и нещата, за които пишеш. Аз съм същата - не, че нямам воля - като прочета някоя такава книжка - за йога, за суровоядство, за суровоядство, за положителното мислене, на Джон Кехоу също, ами нахъсвам се много ама всичко трае ден до пладне. И аз имам нужда някой да изисква от мен и да ме контролира, бързо се отегчавам и се оправдавам, че я твоа, я друго ми е попречило....
А за яденето - ям си съвсем редовно, особено сега, откакто Преси си го спрях от ясла - даже повече от редовно. И не стига, че си ям моите порции ами доизяждам и техните. Ама проблема с причерняването и припадането ми е от години, по какви ли не лекари не съм ходила - няма видима причина. Ще си го търпя, мой си е )
Радвах се, че съм свалила 2 кг., но имам още 3 за сваляве, а сега си взехме 2 чувала черно и бяло брашно и само се чудя какви вкуснотии да забърквам  
Днес ще ги водя моите на контролен при лекарката, дано да сме добре вече.
Иначе утре сме канени на Тетевенско-Етрополския балкан ама го дават май да вали и с моята фобия от гръмо-светкавици май не съм за тръгване на път.
Поздрави от нас и пишете повече.

"- самоконтрол -  самоизграждане и самоотглеждане, да разбереш, че сам правиш нещата да се случват или да не се случват, да бъдеш или да не бъдеш"

и аз съм на тази вълна. когато четеш или гледаш нещо по въпроса звучи супер лесно, чак да не повярваш, но всъщност това е най-трудното, да промениш съзнанието и мисленето си. ужасно трудно е да имаш само положителни мисли и емоции. отпуснеш ли се малко и... хайдее

Ани на мен също ми е трудно да не ям след 18 часа. винаги съм обичала да стоя до късно и да похапвам по-късно вечер. даже се случва да огладнея към 11-12 часа. просто се старая в такива моменти да хапна плод. но са се случвали и изключения, и аз съм човек, хапвам и вредни неща, просто гледам да не е всеки ден. Ето сега след великденските козунаци и похапването на повечко хляб (много обичам хляб и като не се контролирам прекалявам) и слагането на летните дрехи и аз установих, че съм му отпуснала края напоследък. Мислех да правя лунна диета, но с тоя ритъм на работа и тичане по детето просто ми идва повече да прекарам ден или три на вода и чай. Затова просто се старая да мина на колкото може повече сурова храна, на обяд в офисния стол похапвам само две салати, закусвам само плод, старая се да не преяждам и така. Така компенсирам изкушенията вече в къщи
Мисълта ми е, че има много начини и не е нужно да се прави нещо, което чувстваш, че не е за теб. Открий само своя начин, ако ти е трудно генерална промяна промени само част от режима си, постепенно и така без да се усетиш ще направиш повече отколкото си очаквала. Винаги има стъпки назад, не се кори от тях и не се отказвай заради тях, а просто ги компенсирай ако можеш. ) Аз така правя, не си слагам етикети каква съм, за да не се коря за стъпките в погрешна посока )

Грета когато бях бременна, само  мисълта че не трябва да се разболявам и да пия лекарства ме накара да съм здрава. Но после умората покрай детето пречи на самоконтрола се отпуснах и тази есен се спуках от болежки. Сега пак съм се стегнала.

За край да ви споделя едно много лесно пречистване което практикувам напоследък когато мога и наистина ми се отразява добре. (не се гладува при него ))

http://www.zemianazaem.com/archives/176#comment-11801
http://www.zemianazaem.com/archives/194

Креми, благодаря и на теб. Както винаги ми е много интересно да те чета и ме настройваш позитивно.
Истината е, че когато децата са болни и винаги изпадам в някаква депресивна дупка. Осъзнавам, че правя за тях нужното, храня ги и ги обгрижвам според мен природосъобразно, все им взимам разни добавки, разни витамини...а често се разболяват и аз все се обвинявам себе си. ..Просто ми е криво, но какво да се прави - някои боледуват рядко, други често. Ето сега отново всички един след друг се заразявам, та и те, и аз сме в кюпа...
А за позитивното мислене и за йогата, като прочетох книгите и около месец спазвах почти всичко, много се зарибявам по такива неща, обаче като мине време и днес пропусна, утре пропусна и спирам с упражненията..несериозна съм, знам си..
Благодаря за подсещането за пречистването с олио, правила съм го преди, от книгата по йога го прочетох май, и наистина имаше страхотен ефект, наистина побелява и самата мисъл, че с него изхвърлям лоши неща от организма си много ме кефеше ))
А пък за храненето - никога през живота си не съм спазвала диета или хранителен режим, не обичам да се тормозя излишно. Но пък ето, сега замесих питка за довечера и е наполовина с черно брашно, много му свикнахме и го заобичахме. Откакто на тате му откриха диабет, а на мъжът ми висок хорестерол още повече подобрихме качеството на храната ни и се радвам, че се храним така.

Сетих се нещо: За рождения ден на Преси- направо не знам как ще го празнуваме. Иска ми се да е с деца, пада се събота. Идеално ще е на двора ни, но пък вече толкова им е омръзнало на децата тук, всеки ден играят и някак си няма да им е особено интересно. Друго пък - ако сме на детски клуб се чудя в тая жега да ги затворим децата на закрито, а и той Преси повече играе с на как си приятелчетата и връстниците, свои си почти няма Ако бяхме в един град с някои от вас можеше да направим един общ юнски рожден ден, щеше да е много весело )) Иначе с възрастните то е ясно, че ще се купонясва под навеса навън ама това е вечерта. Направо не мога да го измисля...

Добро утро, момичета!!

Да се похваля - приети сме на градина от есента. По първо желание. 22ОДЗ в Люлин, тъй като ще се местим да живеем там. Дано е за добро...

Честито Хрис! И Петър е приет. Дано да са по-здрави в детската градина 

Честито на приетите софиянчета. Вече едно главоболие по-малко. Знам колко ви е било напрегнато.
И ние минаваме  в първа група от септември.
Ани много хубаво е да имаш дворче и да празнувате там, а и месеца позволява. Сигурна съм че въобще не им е омръзнало на децата. Може да им направите пънчета за маси и столове, игри, заровени съкровища или да им направиш нещо като маскен бал.

Здравейте момичета

Честито на приетите в ДГ, ние не сме от тях
Роси,Грета,Хриси - честито и да са много по-здравички вече!
Грета - ние сме в гранична група влезли в ДГ, ще чакам да видя какво ще стане, нали не се натискам уж да го пращам. Но, пък после май става още по-трудно да го вкарам 2ра група. Не знам.Вече се обърках. Знам само че шансовете ни са около 50/50.Каквото стане

Здравейте

И ние сме приети, честито на останалите като нас! Въпреки, че малко странно ми се вижда честитенето за прием в градина, сякаш не е нещо нормално, но такова е положението.
Радолинчето, вие нямате ли точка от ясла? В конкретна градина ли искаш да влезете?

Покрай моите постоянни ремонти и детето се изкриви  Баща ѝ вчера и взел едно куфарче с инструменти и тя от 7 сутринта чука с чука, навива болтове... Мися, че баща ѝ ми завидя, че ми прави компания с нейната ютия и прахосмукачка и взе инструменти 

Джери - честито на сладката Мони!
Ами аз си имам точката, но понеже на работя и сме с 8.1, а ако бях на работа щях да съм с 9.1, както е Грета и щеше моя да е приет с Пепи, гарантирано в тази ДГ. Ние сме в една.
Но, аз нали ви казвах че май ще го гледам тази зима Криско, та не съм разочарована. А, и имаме още доста добри шансове. Трябва да разбера за следващото класиране кога е.

Следващото е на 19-ти, след две седмици. Мони се класира с 8 точки и явно много късмет, така че успех! Аз честно казано не вярвах, че може да се класираме по нормалния начин, но ето че стана. Е, верно проучих всяка градина в околията, избрах тази, заради отзивите за персонала, сградата е ремонтирана, но двора преди 30 години е изглеждал много по-добре със сигурност.