"Януарски бебета 2012", Тема №19

Здравейте мили мамчета, бебоци и коремчета. Влизам само да кажа че вече смеси удома. Всичко е добре, при първия удобен случай ще разказвам подробно. Имам и да прочета много назад. Вече имам и не малко въпроси за задаване, особено към всеотдайните ЛЛЛ - кърменето ми е единственото притеснение, почти съм сигурна че не засуква добре,ама с тия 'бомби' ми е трудно. Така и немога да наместя и ареола в устичката и, обаче за момента обилното мазане на зърната ме спасява, сигурна съм обаче че е въпрос навреме.
Основното ми питане в момента е че има болка в началното засукване значи ли че е неправилно или просто върната са още нежни, макар че виждам някои срезчета след храна около зърната.

Хайде ще захвана четенето и ще се върна скоро.

Честито на всички обебили се докато ме нямаше.

и такаааа,ние сме и с колики,кажете вие какви капки ползвате или ще ползвате

Здравейте, мами!
Честито на всички, гушнали вече малките си съкровища!
Аз влизам само да се разпиша да не ме забравите съвсем. Аз съм влязла в някакъв омагьосан кръг с това кърмене... Препълниха ми се гърдите, направих мастит, изписаха ми аугментин, на бебка и излязоха гъбички и сега трябва да ги лекуваме... За 2 седмици е наддала 260г, което не е много, но не бързам да се притеснявам, защото тя е живичка и кротка, хапва и спи, не пълни много на брой пампита, но като пълни, ги пълни обилно. Всеки памперс е напишкан. В сряда ни викат пак да ни мерят. Дали ще се намери някоя мама да ме доуспокои, че 260г за 2 седмици не е крайно зле...?
Много  на всички!

Секси, на нас педиатърката ни препоръча инфакол, но от сега ще ги започвам, така че нямам наблюдения.

Здравейте и от мен!
Първо да честитя на всички родили мами –бъдете живи и здрави и обичайте и получавайте много любов от вашите здрави и прекрасни съкровища!
Трудно ми е в момента да прочета всичко, което сте обсъдили, но лека по лека ще го направя и ще се разпиша по въпросите..

Сега се включвам, за да разкажа за раждането на второто ми съкровище – малката Мариана!
Предупреждавам, че не зная кое от всичко, което изпитах преди раждането е признак,... но ще си споделя всичко така, както го чувствам.
Всичко започна на 24 декември, когато слагайки втората капсула полижинакс, започна изпадането на тапата. Беше много вълнуваща сутрин   - двамата с мъжа ми много се развълнувахме. Сякаш за първи път осъзнахме близостта на предстоящото събитие. Това с тапата обаче продължи до първи януари 2012 година и след отчитане на факта, че съвпадна с лечението с полижинакс, накрая стигнах до мнението, че самата капсула я е провокирала. ... и ... можете да си представите как се почувствах след като толкова трепетно очаквах събитието всеки ден .
Всичко се успокои и така до седми януари.
Сутринта се събудих развълнувана. Станах от леглото с идеята, че „днес ще родя”. Направих закуска, след това започнах готвене за обяд, чистех, най-после си събрах багажа за болницата – но само този за мен, без да подготвям за бебо каквото и да е... до ранния следобед свърших много неща. Усетих се, че почти през цялото време съм мълчала – сякаш мислено се наблюдавах – контракция, усещания на тялото – всичко, което може да потвърди това усещане.. През целия ден в главата ми се визуализираше датата 07.01
2012г. – и все повече ми харесваше.
Мина следобеда... дойде вечерта. Вечеряхме, ... спомням си, че беше към 23:30ч, когато разочарована се гушнах в завивките и... заспах.
00:50ч. – в съня си усетих, че изтича нещо от мен – на два поредни пъти, по малко. Сънувайки си казах  „сънуваш”. Продължих да спя. Минута по-късно изтичането се повтори. Веднага отворих очи – много се развълнувах. Шепнейки, за да не събудя Криси започнах да будя мъжа ми – „Бейби, ставай, май ми изтекоха водите”. Той не помръдваше. Станах и си казах – започвай да се оправяш, пък той ще стане.. Ставайки от мен се изля голяма течност – тогава вече се притесних  да не закъснея за раждането и в паниката извиках „Бейби, имам нужда от теб – изтекоха ми водите.„ Макс скочи. Тук, ще вмъкна само, че никога не съм виждала мъжа ми да се излюпва с такава скорост   - сякаш е трениран... И така – помогна ми да досъбера някои неща, както и в обличането... извикахме такси и аз тръгнах за болницата. Той остана у дома при спящата ни принцеса.
В 1:16ч вече пътувах към болницата. Вече имах леки контракции. Започнах да ги засичам в колата – бяха с трайност около 30 секунди, и бяха през около четири-пет минути. Щом пристигнах в болницата вече бяха зачестили. За времето, в което акушерката оправяше документацията и част от процедурите, контракциите станаха много силни.
02:00ч - Направиха ми преглед и доктор Парахулева с изненада заяви на акушерката –„Тя е с шест сантиметра,.. с клизмата, смятай осем”.
Сложиха ми колани за измерване на тоновете на бебчето и казаха, че поне 20 минути трябва да ги записват. Тук контракциите станаха мъничко непоносими. С коланите ми включиха (въпреки протеста ми) системи с Окситоцин (така мисля, че го нарече акушерката).
02:25ч – контракциите вече не се търпяха – буквално след едната идваше следващата и всяка следваща,.. все по-силна........ Бях чела, че за да издържиш на болките е добре да намериш нещо, в което да се концентрираш и „изгубиш”, за да „забравиш” за болката –е,.. аз гледах в един надпис „Забранено е ползването на мобилни апарати в родилна зала” и броях  на глас до 20 и след това на ново..– помогна .
02:48ч – болки.... много. Д-р Парахулева ми дава указания – легни на ляво... дишай.
Направи ми преглед. Единственото, което чух е „Главата е много високо и има шийка”.
След това изказване и трите (двете акушерки и лекарката) излязоха от пред-родилна и ме оставиха сама. Само две минути по-късно вече крещях – РАЖДА СЕ!
Помня, че не можех да помръдна, а акушерката тичайки към мен казваше „Ставай и да тръгваме към родилна зала”. Ходейки към магарето буквално „стисках”   - имах чувството, че за тези два метра ще се роди докато ходя .
След качването на магарето събитието се случи много бързо. Д-р Парахулева ми даваше знак кога да напъвам,.. акушерката, която ме израждаше ми даваше указания да не напъвам толкова силно и....
03:05ч - ... за няколко напъна моята втора принцеса – Мариана, се появи на бял свят! С мерки 3,770кг и 52 см.
Поисках веднага да ми я дадат, за да я кърмя, но някаква друга лекарка влезе в родилна зала и само я чух да казва „Още една от движението на натуралните   „. И ми се отказа. Продължихме с израждане на плацентата,..шевовете и след това включване на системи, за да до-изтече окситоцина.
Това бяха може би най-неприятните два часа за мен и най-вероятно за бебка.
Нея я сложиха да лежи на някаква стойка за новородени – нещо като голям кантар с нагряваща лампа отгоре.. а мен до нея, но на „безопасно разстояние”, както го нарекох – такова, че да не мога да стигна до нея, а само да я гледам. Това продължи през целите два часа, в които системата бе в мен и предизвикваше от нетърпимите родилни контракции. Към 05:00ч най-после ни преместиха в стаята и двечките успяхме да се гушнем – ето това бе вълшебно!
Не успях да заспя целия ден. Сякаш изживявах „дежа вю”. Мариана приличаше изключително много на първородната ми дъщеря Кристина – и сега се улавям как й казвам „Криси”.. но се опитвам да се поправям веднага.
За разлика от първото ми раждане това бе изключително бързо и леко. Господ чу молитвите ми и ме дари с прекрасно Чудо .
Пожелавам на всяка бъдеща мама толкова леко и благополучно раждане!

Отчет към момента
Мариана е само на кърма – обичам!!! да кърмя и се радвам, че се случва отново – това са вълшебни мигове на близост с бебка!
Кристина се радва на новата си титла „Кака” и непрекъснато доказва, че е „голяма” - вчера дори самичка отиде до тоалетна, като си сложи нейната седалка сама, свърши си работата и оправи и себе си и след себе си! С татко й сме много горди!
А... и ако чуе бебка да плаче идва при нея и я пита: „Какво има бебо? Кака Криси е тук. Не плачи”. Уникална гледка са!
Аз – позанемарила съм домакинството – всяка сутрин се будя с ясната цел да започна изграждането на ред и рутина и... до края на деня все си оставам с „добрите намерения”.
Таткото – Той е злато! Днес има Имен ден – затова, почерпете се от наше име за негово здраве! Той основно гледа голямата ни дъщеричка – играе с нея, забавлява я,.. оставя ме да си почивам, ако не сме спали с бебка през нощта (случва се през вечер)... въобще – максимално улеснява адаптацията ни .
В общи линии е това.

Към момента ме тревожат малко неща, като например:
-жълтото ако на бебка;
-червените пъпчици по дупето на бебка, от които кожата на допир е като грапава .
-повръщане през носа и устата едновременно, от което се задавя
-понякога меките гърди – и притесненията: „Дали кърмата е достатъчна, като количество?” и „ Защо огладнява на час и половина? Кърмата ми хранителна ли е?” и... „Какво да ям аз и в какви количества, за да бъде хранителна кърмата и за бебка?”.. 

Но..... с тези въпроси, с повече подробности около тях ще се включа в следващите постове.

За не родилите мами – желая ви здраве, спокойствие и търпение до срещите с Вашите Чудеса! Пожелавам ви от сърце чувството на „препълнено от щастие сърце!” 
За родилите мами – ЧЕСТИТО НА ВСЯКА ЕДНА ОТ ВАС! Нека са здрави и щастливи Вашите съкровища и нека ви даряват с много щастие и любов! 

От нас – лека вечер – отиваме да правим баня .
P.S. – Скоро ще ви изчета! Сигурна съм, че сте изписали много вълнуващи истории!
Поздрави
     

 Привет и от нас
Grace това е за теб и за който му е интересно.
 Масажа на бебето се прави,когато то е спокойно,не трябва да е след хранене,даже трябва да е минало доста време.Стаята да е загрята поне на 25 градуса и бебчо да е чисто голичък без памперс.Нашите ръце са топли и намазани обилно с масажно олио,като по време на масажа допълнително се мажем.Пускаме приятна музика или пеем песнички,усмихваме се и се наслаждаваме двамата един на друг
 1.Започваме с едното краче.С дланите на двете ръце леко разтриваме първо прасците,после бедрата.Колянната става не се пипа.Така ако бебо позволява 10 пъти.После с върха на пръстите ни потупваме,пак първо прасци,после бедра,пак 10 пъти.След това с показалец и среден пръст(слагаме крачето между тях),притискаме леко,пак първо прасци,после бедра,10 пъти.Тези 3 упражнения ги правим на другото краче.
 2.Масаж на ходилата.Хващаме с дясната ръка,дясното стъпало и с палеца разтриваме като натискаме по-силно от петите към пръсчетата и обратно.Трябва да се получи перене(разтваряне на пръстчетата).Това упражнение е много важно каза педи.
 3.Масаж на коремчето.С дясната длан правим полукръг отгоре на долу по посока на часовниковата стрелка,а с лявата пак отгоре надолу посока обратна на часовник.стрелка.Натиска е умерен,трябва да се вдлъбва коремчето(затова е важно да не се е хранило скоро бебето).10 пъти.
 4. Масаж на гърди(т.н. ребрен масаж).Като на коремчето отгоре надолу в лек полукръг,работим с двете длани последователно.10 пъти.
 5. Масаж на ръчички.Първо едната ръчичка и упражненията са като при крачетата,като тук се пропуска лакътната става.Имаме:5.1. Разтриване с две длани;5.2.Потупване с върха на пръстите;Намачкване с показалец и среден пръст.10 пъти.След това същото и с другата ръчичка.
 6. Обръщаме бебето по корем и правим масаж на гръбчето, като поглаждаме с двете ни длани последователно отгоре надолу от двете страни на гръбначния стълб.10 пъти.
 7.Масаж на дупе . Поглаждаме дясна бузка с дясната длан и лява бузка с лява длан,като движението е полукръг.10 пъти.След това с 4те пръста(без палец),потупваме бузките все едно бием леки шамарчета редувайки дясна,лява бузка.
 Масажа се прави един път дневно.
 Дано съм го описала добре, малко объркано,но няма как точно да обясня движението на ръцете,но мога пак да се опитам с повторни разяснения.
lovelybrud Ние също не сме от много наддаващите, от рожденното тегло досега сме + 410гр.,но в болницата доста бяхме смъкнали и имаше да наваксваме.На мен също педи ми каза че няма нищо обезпокойтелно,след като бебето изглежда добре.Така че не се притеснявай,хранете си се и не го мисли
 Е стига толкова че стана егати чершафа,приятна вечер Ви пожелавам,че малкото ме зове

ксения разказа ти е повече от прекрасен, дай боже на всички нас които чакаме такова леко и вълнуващо раждане
мименцето Инфото за масажа ти е много полезно поне за мен , с таткото ще се упражним на мечо
Тази вечер ще си лягаме по раничко, лека нощ от нас   

Онзи ден - тренировка, разтягане, 15 минути кростренажор. Вчера - йога в домашни условия и още повече разтягане. Днес - 4 часа разходка......Все по-често започвам да си повтарям стихчето от подписа на Марти : "С нетърпение питам: ”Защо ли се бави? И кога ще излезе? Да не би да забрави?"

Хайде, водолеите започнаха вече, време е да те гушкаме, бебчо......

Мименцето, мерси за подробното описание! Мн е полезно.
За наддаването-аз доколкото знам се гледа от най-ниското тегло до момента ипо правило наддавали най- много в последните 1-2 седмици на месеца.

Тръгвам към болницата и аз Малко водички ми изтекоха, същият сценарий като при сина ни Ура! Стискайте палци!

Бибиана късмет със всичко. Дано да е бързо и леко.
мименцето,благодаря за разясненията.Пак ще питам ако нещо не разбирам 
Успех на мамите днес.

И от мен  стинати палци 

Бибиана, късмет и нека всичко мине леко и благополучно!!!
Ксения, изчетох разказа ти за раждането Вълнуващо! И е доказателство, че желанията и мислите ни могат да предизвикват събитията Учудих се на следното - как така си имала 6 см. разкритие, а са казали, че имаш шийка и бебето е високо... Сбър кали ли са?  Би трябвало, защото май двете неща се изключват взаимно, поне според скромните ми познания. Интересувах се по темата, защото аз преносвам вече 2-ри ден, а нямам изгладена шийка и съответно ми казаха, че разкритие е невъзможно. Бебето е високо... Всичко друго е "по учебник", но на госпожицата не й се излиза и това е  
В този ред на мисли, да докладвам. Тази сутрин пак бяхме на запис на тонове - чудесни са си, ала раждане не се очаква днес... отново. Този път детайлно огледаха бебка на ехографа. Измериха я, както и таза ми...  "Бебето, каза д-рката, не е тоооолкова голямо, колкото са ти казали в София, че ще се роди". Води- много намалели, плацента - презряла... Таз  - "Ами Дилянче, казва, нещата са на кантар дали ще мине бебето..."  В цифри не пожела да говори, за да не ме стряска, но утре ме приемат - за наблюдение, "а как ще се ражда, ще я смятаме" . Попитах "Възможно ли е да са ми сбъркали термина?" Д-рката: "Напълно е възможно... ти най-добре знаеш кога е"... Да, ама какво от това? Някой съобразява ли се с моите сметки..? Дори не ме попитаха за датата, която съм си самоопределила.
Та утре влизам в болницата. Вероятно ще пиша чак като стана мама
Стискайте ми палчета Отивам да полегна сега, че ставането в 6 всяка сутрин си е изморително, особено сега, когато вече знам, че мога да спя по-спокойно
Хубав бебешки ден на всички! Довечера ще надникна пак - да видя новините       

lovelybrud
Средно наддаване на тегло при кърмените бебета

Подфорум Родени 2012 г. все още е празен и скоро ще бъдем единствените му обитатели  

Добро утро
Бибиана късмет! Леко и безпроблемно 
През ноща имах доста силни болки, събудих се, казвам си да отида до тоалетна да видя дали всичко е наред и дали днес не е нашият ден. Станах от леглото и до там, няма болка , няма води, няма тапа, направо ми се доплака! Милото с една надежда сякаш ме попита "Какво има? Раждаме ли?"
А сега като се събудих страшен глад, едвам стигнах до зърнената закуска! Имам и една тъпа болка в кръста , която ме изнервя още повече. 
Габи  и ние това се питаме всеееки ден   
Мами гледате ли това предаване по бтв в събота, такъв е живота ?

Добро утро от нас!

Бибиана, стискам палци за леко и бързо раждане и ще чакаме новините
Марти, и аз имах болки снощи, ама като теб нищо - ни тапа, ни води... Аз тъпа болка в кръста нямам, само в корема ниско, но явно това не са никакви симптоми на раждане 
Лек ден на всички ни!