
Пак почна да кашля, мисля да взема Умкалор, доволни ли сте от него?


Ще имаме и много свободно време и ще се радвам, ако мога да се запозная на живо с някоя от вас. Мисля след операцията да я заведем в зоопарка и изобщо ще и търсим някакви развлечения с които да позаличим негативните емоции.Ако някоя от вас иска да се видим,нека остави тел. на лични или ще се намерим във ФБ.
Иначе сме добре, дребното расте като гъба, в групата е най-висока, говори като голям човек вече,проявява характер, все едно си имам тийнейджърка. Вчера се разкрещя на улицата, че я боли чурката
и такива лафове всеки ден ръси.Когато позацапа гащичките, казва, че е била баба Яга или някое друго дете, но тя му се е скарала и то повече нямало да прави така
И така при нас, веселбата е голяма 






За съжаление освен че съм на работа, в сряда съм на зъболекар, а в четвъртък имаме концерт. Все пак, можеш да ми пратиш телефона си на лични, ако случайно свърша навреме при зъболекаря.
. Вече се храни в детското столче в кухнята, но пак намира начин да ме ангажира- трябва да й чета някоя книжка или да си играем с едни детски карти с животни. Както можете да си представите, на мен ми се иска да й сложа яденето, да го изяде на бърза ръка и да се приключи, но....не се получава. Бяхме на концерт на танцовата школа, в която ходи кака й. Много добре се държа детето, час и половина издържа, но...постоянно бях на тръни. В зависимост от музиката ту се натъжаваше, ту се развеселяваше; игра си с букета, който бяхме приготвили за учителката (само се молех да стигне до нея в що-годе приличен вид

Много е сладък! Дано не ти се случва пак, че знам какво притеснение е все пак. 
Радвам се, че ви е минало добре тържеството! На малкия му желая бързо пробиване на зъбчетата 




Не можах да се начудя как им издържат нервите на тия хора.Долу в кабинета за контролни прегледи, лекарката приемаше по 2-3 човека наведнъж и на всеки успяваше да обърне нужното внимание, а беше пълно с народ, а в същото време и тече ремонт и едно бръмчене беше...Трябваше да и вземат кръв от вената, а то милото толкова го беше страх, че ще го боцкат, като си мислеше,че само пръстчето.Никога не са и вземали от вената.И направо ми се изправи косата, като казаха, че вените и са плаващи и дълбоки
Но детето ми излезе герой и ох даже не каза, а сестрите успяха от първия път
Изобщо беше много стресиращо.Анестезиоложката накрая каза, че за другият път пак трябва да повторим всички тези изследвания, при което направо щях да превъртя вече, но докторът, който ще я оперира каза, че нищо няма да правим следващият път, освен преглед при педиатър и анестезиолог.Поне това ще си спестим другият път.Тръгнахме си още вчера, разбити бяхме от път.Пропътувахме 640 км а накрая успяхме и на панаир да отидем (в момента има в Търговище), че и на биричка седнахме 

Милото ми детенце, хванахме само последната песничка
Нямам думи за себе си... Преумората явно ми идва в повече, но не мога да си простя.





Нашата малка кака се държи много добре. Отмина й периода на тръшкане, явно си намери мястото и сега е много, много по-добре. Е, случва се понякога да изтеряса, но е песен в сравнение с преди.
Препоръчани теми