Да не говорим колко ми се щурее и ми се ходи на плажни партита. Всички с второ дете ми бяха казвали, че вторият път вече си прежалил много ограничения и почти няма депресия след раждането.
На мен определено си ми трябва време да свикна, да се опознаем с човечето и да се сприятелим. Хич не е ставало автоматично и веднага.
Спокойно! Пак ще си говорим след 1-2-3 години!

Първо - честииитооооо

А аз съм от тези, при които втория път депресия нямаше. Никаква. А като се сетя първия, път... изобщо не ща да се сещам. Но.. има си отличаващи фактори. Примерно при мен голямата разлика между двамата, следователно и моето (може би
) попорастване - при мен определо го имаше това. Плюс това бях имала достатъчно време да поискам това второ дете някакси, все едно за първи път истински се радвах на бебе.. Тоя втори път залюбването си беше също отведнага, и чувство на ограничаване нямаше... Абе не мога да го обясня точно, но... така или иначе при всеки е различно, ясно е

Елена, дано да мина възможно най-безболезнено и за двете ви...
Валя, аз поне за очила.. не съм наясно. Но у нас гледам да ограничавам. Не ме притеснява само развалянето на очите, а повече влиянието като цяло върху децата...
аз също нямам второ. Освен това и не планирам.
Малката как понася случващото се?
, но първият път ми беше много интересно да гледам Тино, а сега ми се вижда безкрайно скучно това, което правя - хранене, памперси и т.н.


