имате ли време за всичко това?

Мммм, най-любими са ми оправданията с детето, че някоя не си е епилирала краката или не си е оскубала веждите, ходи с мазна коса, и до 6- тата година на детето казва, че не може да отслабне, понеже е родила СКОРО Нищо лично, но 10 мин да си обръснеш краката винаги се намират, все пак се къпеш, нали?
Адмирации към Пандора, че е въвела ред, не понасям разхайтени деца, които нямат никакъв режим за спане, хранене или каквото там се сетите. Ред и дисциплина му е майката

А да пуснеш тема във форума си намерила време...

Бреееей, то да не повярва човек... тук всички са супер-мега-ултра-организирани. 
Направо за ви завиди човек на свръх силите и организацията. 

Аз нямам помощници - гледам си денонощно сама детето от първият му ден. Не ходи с приспиване при баби и дядовци, не излиза с друг освен с мен, не яде с друг освен с мен, не заспива с друг освен с мен и т.н. и т.н.... вярвайте ми до 2-рата му година, аз тази, която не си позволяваше до магазина да отиде без грим се бях превърнала в... как да го кажа - ужасно изглеждаща. Ходех постоянно с вързана коса, защото най-малко си личи как не съм я изсушила. Не носех грим, обличах каквото ми попадне пред очите, маска на косата или лицето или каквото и да е там бяха тотално забравени. В моментите през деня когато спеше ако щете вярвайте стоях и гледах в една точка и не ми се мърдаше. Нито ми се заминаваше с нещо, нито имах сили.
Много зависи с какъв темперамент и енергия е детето...мен моето ме изцеждаше - буквално.
От няколко месеца обаче вече се заиграва, гледа телевизия, оставя ме да свърша нещо по себе си без да се вре в мен и от около два месеца глътнах малко свеж въздух и вече успявам да се боядисам навреме (на 3 седмици), успявам да си изсуша косата като хората, успявам да се грмирам и т.н. и т.н. Но още ги имам моментите, в които ми се иска просто да стоя и да зяпам "слушайки" тишината и стоейки седнала и на едно място за повече от 40 сек....

Мисълта ми е - надежда има - нека порасне още малко и ще започнеш малко по малко да намираш време за себе си. Само и желание ще ти трябва, защото ако яко си скапала и ти се стои, за да си починеш малко, ще ти трябва малко да се понапънеш за го преодолееш. 

Спокойно има и такива, които не са "супер-мега-ултра-организирани" и в крайна сметка им се нареждат нещата.   

А, така... аааа..ма..ха... ще ми се разхайтват....'що не си спретнем една казарма в къщи и не ги строим и дисциплинираме. То детето да не е човек, че да реши само кога да яде, кога да спи и каквото там се сетите. 'Що трябва да има мнение - родителят трябва да решава всичко вместо него.Хубаво е и да мисли вместо него, че току виж се замислило детето и взело, че се сдобило с мнение по някой от така наболелите въпроси с ядене, спане и каквото там се сетите.
Иначе разхайтена работа... не ги е срам тези деца - малки досадници, с които родителят трябва да се съобразява...



Хубаво, че не съм дете да такива родители.  
И хубаво, че аз самата не съм такъв родител.  

Точно това си помислих и аз.


 

Това, че имаш малко дете не е оправдание да ходиш с протрития анцуг и мазната коса. А всъщност това е типичната гледка на всяка детска площадка, поне така беше преди години. Сега може и да се е променило.  
Моето дете е голямо и може би мнението ми не е обективно, ама да си призная, когато съм искала да се "поглезя", винаги съм намирала време. Може би, защото съм голям егоист. И до ден днешен съм така, намирам време за посещение на фитнеса 3 пъти седмично. Просто не ме кефи идеята да се запусна и да заприличам на слон.   И времето не ми е оправдание. Фитнесът работи от 07:00 до 23:00.    Относно домакинската работа - впрягам всички вкъщи да помагат, кой с каквото може. Когато се чувствам уморена или пък просто ме мързи, не правя нищо, лежа си и гледам ТВ. Чистенето и готвенето няма да ми избягат.
По-скоро не разбирам манията на някои жени да бъдат перфектни във всичко. Може би, защото ти самата си поставяш някакви високи цели, за това и не можеш да смогнеш с изпълнението на всичко.

Не  виждам някъде да съм ви давала насоки как да гледате децата си, но ако обичате, не ми казвайте на какво да се възхищавам И ще ме извините, но за мен едно две годишно дете не може да решава ( ако изобщо това е думата ) кога да яде и кога да си ляга. Не превръщайте темата в място за надхващане коя колко добра и уникална майка е и как нейният модел на възпитание е единствения правилен. Хора различни, методи на възпитание също

Аз не мога да разбера защо някои хора изказват категорично мнение, но не понасят друго освен собственото си и държат да се обясняват сякаш някой лично ги е нападнал...
Ти не си ни давала насоки как да гледаме децата си и ние не сме ти казвали на какво да се възхищаваш. Ок? Нито съм майка, че да се "надпреварвам", нито имам някакво сериозно отношение по темата, но изречения като последните във вашите постове с Пандора предизвикват най-малкото смях и са достойни за сценарий на някой ситком. Толкова от мен по тази тема.

Аз съм оставила моето двегодишно дете само да решава кога да яде и спи и тъй като е ужасно злоядо си седи гладно, а времето за хранене си го запълвам с маски и епилиране  
Майтапът настрана, но наистина просто спрях да го гоня по един час с лъжицата. Оставям чинията на масата и след малко сам си изяжда всичко. Та дисциплинирани или не, децата нямат нужда майка им да им бъде като сянка 24/7. Все за малко се заиграват и сами.
Пък и какво пречи разкрасителните процедури на мама да са част и от неговата игра. Моят дребосък например обожава да ми маже гърба с боди лосион или да сяда до мен и да ме гледа как се гримирам... това са по 20 минути на ден, не по 5 часа... А и таткото като се прибере може да се занимае с детето половин- един час докато ти си вземеш един дълъг душ с бръснене, маска на лицето и маска на косата.

Не, не си давала насоки... само каза, че децата, които ядят, спят и каквото там се сетите без режим, ред и дисциплина са разхайтени.  

Моето дете наложен от мен режим няма - вижда се на каква възраст е. Винаги е ядял, спял и т.н. когато той реши, така както аз решавам кога да ям, спя и т.н. И за протокола е мноооого далеч от "разхайтен" - точно обратното - има си железен вътрешен НЕГОВ режим, към който съм се нагодила аз. Да - някой неща от "режима му" не ми допадат, но съм склонна да ги преглътна, така както той най-вероятно преглъща някои неща от моя страна (аз за разлика от ССФ не съм уникална и безгрешна).

Но някой да ми се мерне и да обяви, че дете без режим е разхайтено... е ще ме извинявате, ама точно защото не съм уникалната и безгрешна ССФ реагирам на такива изказвания.  


Ако аз ти кажа, че децата с режим който ТИ ПОНАСЯШ са смачкани, контролирани, ограничени и с "отнето право на мнение и опит за самостоятелно мислене" от родителите си, т.е. неспособни да се справят в живота ако някой не им казва кога, какво и как да правят - ти как ще реагираш, м?  


Пък и ме хвана яд, че всички нападнаха авторката...то съвсем добронамерено попита жената, то не се избълва какво ли не... включително да си хвърли дедето и т.н., направо не ми се коментира. 
Вместо да се сподели опит я обявихте за тотално неспособна да се справи с дете и със себе си едновременно...ами всеки има такива моменти дявол да го вземе. Дайте акъл как да се справи, вместо да я хокате, че видиш ли сама не успява да се организира. 

Аз пък нямам голямо желание, освен липсата на пари...

Е, те това вече наистина е проблем. 
Аз минах и през това - тотална липса на желание и тотална назаинтересуваност как изглеждам.
Не е хубаво това - овладявай го докато е време, че по-лошо става. 

Привет.
Аз съм на работа от  8 до 6.
Организирам се така.
Сутрин ставам по-рано,да кажем към 5,кафенце,да се поразбудя  и се мятам на тренажора да тренирам ,около час. Понякога  и вечер,след работа,като за забавление на малката /тя е на 3 години / ,я уча и тя да прави упражнения.

Епилирам се в неделите,когато почивам.
Маски за лице правя често-намацвам се ,постоявам 20-ина минути,междувременно пускам пералня и т.н. /винаги се намира време,според мен /
Косата я правя веднъж седмично при фризьор,/ в събота,след работа/
Маникюр-когато съм на работа /имам една дупка от около 30-40 мин ,в която съм напълно свободна/
Открих ,благодарние на този форум масажите с вендузи.Вечер,докато си го правя,тя сяда до мен и ме маца със олиото и ме масажира /уж,де /....Така че... има начини за всичко.


Иначе имам си"помощница" ,признавам-майка ми. Тя взема детето в 5 от градина,отива в нас,и ми сготвя нещо . Когато е втора смяна и не може да свърши това.....хмммм,пак го измислям някак си-след работа веднага на печката,после  други задължения и т.н. Понякога правя по две манджи ,за да не готвя в следващите два дни.
Съпругът ми също ми помага,когато успее.
Пак казвам-време се намира,трябва просто ти да съумееш да се организираш. И да имаш желание


П.П.Това за приюта бе ужасно грозно