МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Честит рожден ден на порасналата с още една годинка Яна:))) Да много здрава, щастлива и обичана!!!
 Сиа, Лора ми се струва наистина много променена, спомням си я с късата косичка и облечена в гащеризонче
 За изкуственото самочувствие - аз пък си имам пример, две сестри, мои съседки, мислят се и до днес за велики, а са толкова смешни и неадекватни
 ТаняТ, съгласна съм с поста ти, а също искам да допълня, че пред родителите си едно дете трябва да има самочувствие, че за тях то е най-умното и най-прекрасното..моя друга съседка, пък непрекъснато и даваха пример за подражание и за оценки, и за външен вид и т.н, та също имаше негативни последствия. Хубаво е децата да се чувстват обичани, харесвани и оценени от нас - техните родители А съм сигурна, че за Митето си супер-красавица, така че следващият път, когато ти го е казал, го имай пред вид!

 Влизам да споделя с вас талон за отстъпка при пазаруване в Хиполенд днес и утре http://hippoland.net/vaucer14fev.html дано да ви е от полза. В една друга тема пък видях това  
  Единственото нещо, което ги карам да правят, дори и да нямат желание за това, е да подреждат, когато са разхвърляли. Изредените от теб неща сами се втурват да ги правят още от малки и гледам да не им "чупя хатъра", макар и основно да ми пречат. Общо взето, когато имат желание да вършат нещо не ги спирам, но пък при липсата на такова не ги карам насила, за да не се получи обратен ефект. Понякога моля за помощ, дори и реално да нямам нужда от такава, просто за да свикват да помагат при нужда. Сега като се замислих рядко се случва да ги помоля да направят нещо и да ми откажат, добри са ми децата пу-пу!

 За храненето не мога да дам кой знае какви идеи. Тео от малък си ползва стол за хранене и когато огладнее направо сам отива да си седне и казва какво иска да яде. Столчето му е от типа, които се слагат върху кухненски стол, за да повдигне детето и да може да се храни директно от масата, а отделно си има и табличка. Напоследък голям хит у нас е да се вечеря на свещи (ръчно изработени от Ники )

В подобна ситуация, ако съм на твое място и Тео каже че ще играе, го свалям от стола и приключва с храненето. Аз обаче съм сигурна, че когато огладнее ще дойде и ще си поиска да яде, а не всички деца го правят. Зависи и от конкретната ситуация де, трудно е да се даде общовалиден отговор.

 ~Elg~,  бързо да оздравява Елия. АБ не е чак толкова страшен, важното е да си оправи бързо малката  

 Моите момчета също се тръшнаха едно след друго в края на миналата седмица и сега сме си заедно вкъщи по цял ден - отдавна не ми се беше случвало и ми беше много готино днес. Четохме си книжките за Барбароните (помните ли ги?), после си направихме Барбарони от балони, които напълнихме с нишесте (имах с изтекъл срок иначе и с брашно става) и накрая си оцветявахме картинки с тях. Вече се знае каква ще е едната торта за РД на Тео - с Барбароните!

 sia, прекрасна е Лора. На мен винаги ми е изглеждала поне година по-голяма от възрастта си, така че вече не ме учудва това.

  Никога не съм се замисляла дали не прекалявам с ласки и милувки макар да отглеждам момчета. Не мисля, че подобно нещо може да се отрази неблагоприятно на децата.

 Ох, аз нали не съм писала от сума време и сега ми се ще за един ден ако може да си наваксам. Спирам, че не е лошо и да поспя малко.

Ку-ку(ригоооо)! Аз вампирясах рано тази сутрин и пак да се включа, да не ме забравите 
И Митето е като Тео и Ники - не мога да хвана метла или прахосмукачка и да не ми я грабне от ръцете, когато го помоля да ми помогне, веднага придобива важен и ангажиран вид и е много сладък. Заедно правим сандвичи и когато мога, го включвам в готвене (ентусиазмът му тръгна от имения ден, когато заедно украсихме тортата с готови захарни цветчета), като винаги дооправям след него. С голям ентусиазъм се втурва да помага и на баща си при ремонти, но Ицо се изнервя и в този случай измислям нещо, което успоредно да ремонтираме с него. Много ми беше смешен, когато се счупи леглото, а Митко беше след баня - аз го отнесох завит в другата стая, за да освободим пространство за работа, а той ме уговаряше: "Ама и аз имам инстументи, искам да йаботя! (и след моето уточнение, че е къпан и ще настине) Е, аз съм по-добър майстор на печки!" (след неговата намеса се наложи да купуваме нова духалка).
С подреждането на играчки е друга песен - не иска да са му подредени и се навива да ги подрежда само при конкретен стимул - да получи нещо след това или да чистим с прахосмукачката. Баба му се втурва да подрежда вместо него и уж се опитва да го увлече, но е с променлив успех. Аз не се намесвам, да не влизаме в спорове (тя е бивша начална учителка и след моята молба да прави характеристика на постъпка, а не на детето - "това е лошо", а не "ти си лош" - се обиди и заяви, че трябвало да съм по-критична към себе си, а не към нея и че в училище нейните класове били най-послушни).
 ~Elg~,  как е Елия?

Tанче, от твоето кукуригу, реших и аз да излезна наяве, че иначе ме е срам да се покажа в колко часа чета форума
Шу, на патерица
Честит рожден ден на Яна! Нека късметът да е винаги с нея, да е здрава и любознателна!  
Мария има голямо желание да помага- и нея най-вече към метлата я влече, даже сама отива да си я вземе, като й направи впечатление, че нещо е паднало на земята. Обича много да чуква яйчица и да ги бърка. Но и аз я карам, защото много се кефя, че вече е голяма и може да ми помогне с нещо наистина. И разбира се не винаги се връзва. Баща й пък мечтае тя да порасне, да ходи да му купува бири когато се окаже че няма в хладилника.  
Вероники, ах, колко хубав ден описваш!!! Пу-пу!
Тони, не мисля, че на едно дете може да му е в много прегръщането и "обичам те". Сега ако не го прегръщаме- май като поотраснат няма да дават толкова често галене.
За това, че не искат да говорят с баба и дядо- аз не настоявам. Например моята баба, като се обади, само й ръмжи и й казва лоша баба, но не съм правила забележка и не й натяквам, защото явно има нужда детето и така да се изразява. Обяснила съм й , че баба ми, според мен не лоша, защото това и това, лоши са еди кои си и т.н.
СЗА, и аз не бих определила никои похвати като грешни или верни, набързо така се изразих.
Мария като оцветява, всчко прави само в един цвят- някой друг, така възприемащ изобразителното изкуство?

Тони, аз също постоянно ги гушкам и им казвам, че ги обичам и изобщо не мисля, че е много Любовта никога не може да е в повече, така си мисля. Много ми е готино как всяка вечер като ги приспивам последните думи и на двамата (по няколко пъти) са "мамо, много те обичам".

Вероник, изобщо не се свеня от това, че са момчета. Светът има нужда от повече мъже, които могат да изразяват любовта и обичта си.

Шу, моите помагат по желание, най-вече в готвенето и чистенето. Прибирането на играчки е според настроението, но все по-често успявам да ги накарам да приберат не защото ще получат нещо, а защото така разхвърляни пречат и може някой да се спъне и да се удари или пък да ритне или настъпи и счупи някоя играчка.

Окич, Гого до доста голяма възраст предпочиташе да оцветява в един цвят (като цяло не обичаше да оцветява). Може би до над 4 г. Ники много не обича рисуването, но като хване да драска, обикновено е само с един цвят. Мисля, че на тази възраст е нормално. Гого хващаше от малък все червеното, Ники пък е на жълто 

Аз имам трудна задача с тортата - трябва да е с боровинки, да има герданче и снежинка. Да видим какво ще измайсторя

здр,
Не мога да ви изчета и това си е.

За помагането- Елия доста отдавна си слага сама дрехите в коша за пране. От около месец, два помага да слагаме масата- вилици, лъжици, салфетки, хляб. Малките неща. Като правя нещо в кухнята седи до мен и ми подава разни неща.

През нощта изгоря от Т- 39.9. направо бях в шок. Сетих се, че имам едни лепенки за смъкване на Т. много са ефикасни. Днес е по- добре.

И последно -Честит празник- много любов и вино

Я да взема и аз да се включа в интересната дискусия.
Помагането при нас е относително. Дребния много обича да слага дрехите за пране в пералнята, да вади съдовете от миялната, да подражава на баща си, когато ремонтира/сглобява нещо. Когато готвя много иска да ме гледа, но обикновено така се навира в мен, че ми пречи ужасно много. За сметка на това попива всякакви наши действия - много обича да играе "домакински" игри - готви, чисти, прави сок, кафе; и тези неща ги прави с някакви невероятни детайли - включва въображаем аспиратор, усилва и намалява котлони, и подобни. доста често тези неща ги играе без физически предмети - всичко е в главата му, но като го гледаш и на 5тата секунда знаеш какво прави. Удивлява ме какво въображение има!
Отплеснах се
Иначе играчки прибира чинно, но... когато е в къщи с жената, която го гледа, когато е болен. Те прибират всяка играчка, преди да вземат следващата. Ако аз го помоля да си прибере нещата, или ме моли да му помагам, при което аз свършвам 90% от работата, или ми отказва категорично и тогава почваме разправиите но не мога и да не спомена, че има и редки случаи, когато явно е съгласен, че трябва да се прибере и без никакви възражения прибира всичко.
Сега сме разделили играчките в 3 отделни кутии и той вече знае, че за да отвори друга кутия, трябва първо да прибере всичко от текущата. Правилата са голяма работа, ей!

Да дам и аз конкретна ситуация за размишление, ако ми позволите
Вечер, легнали сме си да спим (аз лягам в неговата стая докато заспи, после се местя, той е наясно с фактите). Решава, че иска да "чете" книжка в леглото. Най-вероятно ме е видял през уикенда да чета през деня в леглото. Обяснявам, че сега е тъмно, гасим лампите, не може да вижда и да чете и т.н. При което отсреща се почва - искам книжката за Шаро. Аз пак обяснявам, с различни думички същото нещо. той пак: искам книжката за Шаро!. И така около 10 пъти. Тотално изключва какво му се говори, имам чувството, че си слага филтър на слуха и не чува нищо различно от Да и Добре. След 10 мин баща му не издържа от другата стая и му даде книжката да си я гушка.
Приемам идеи как се реагира "правилно" в такава ситуация.
А, забравих да спомена, че 5 мин по-късно, когато станах да му издухам носа, той не пропусна да ме уведоми, че "мамо, пък тати ми даде книжката за Шаро." 

ЧРД на Яна! Да е здрава и много щастлива!!
Еля, бързо да оздравявате! АБ не е чак такова зло, не се притеснявай излишно.

(и аз пост, започнат преди много дни)

Леле, имате време да четете... и да пишете    Ежедневието ме изяжда и понякога съм доволна да успея да си измия зъбите. Не ме разбирайте погрешно, това не ми пречи да имаме 4 кърмачески събирания в града този месец  или вчера да прибера Калин от яслата с шейната и момата в слинга... Просто за някои неща, предимно лични, някак не остава време, и четенето се оказва определено такова нещо...

По темата за възпитанието какво да кажа. Уморена съм, не искам да съм пъдар. Мисля, че това най-правилно обобщава нещата в момента. Четох доколкото можах внимателно и ми се струва очевидното: при всеки работят различни неща, защото повечето деца (и родители) са различни. И аз имам черни моменти, както и много бели. За себе си съм забелязала, че се справям най-лесно ако съм сама с децата ИЛИ ако съм с тях сред външни хора. Най-трудно ми е сред близки. А за методите, мъж ми напипа и сработи наградите/заплахите ("Ще ти спра детското, ако крешиш" в този стил визирам) с буболец, при мен не върви особено. Оставянето сам води до истерия и не съм повтаряла, освен в много черни моменти. Моят опит да "изляза от играта", скривайки се в банята, също води до истерия.
Аз много се старая да не ми пука за мнението на околните за мен и за децата. Да, казвам му понякога да не плаче, че ще ни изгонят от където сме, но това го разбирам по-скоро за изясняване на последствията от нещата. Виждала съм тук в града майки, изпаднали почти в ужас от тръшналото се на центъра дете, ама не за него, а "Какво ще си помислят другите?". Ми хич не ме интересува, значи, какво ще си помислят, по-важно ми е детето в този момент.
Единствено се старая като ми е трудно, да не го показвам, защото често ме спират с коментари в стил "Ама сега с двете ще видиш колко ще е трудно" или "Къде си го помъкнала това бебе" и прочие. За хора с подобни нагласи специално се старая да покажа, че се справям и не е толкова трудно. Тук е малко градче, знаят се хората, и бих искала да дам негласно кураж и вдъхновение на други майки да не се притесняват от хорското мнение. Ъъъ, да, разбира се, все пак се стараем да спазваме повечето норми за приличие, но в никой случай не ми пука, ако ми крещи детето насред центъра и прочие неща, които не вредят особено, освен да развалят леко комфорта на някого си.

За трудолюбието, ефективно успявам само с някои неща, напр. да си слага дрехите в коша за пране, да ми подаде нещо и прочие дребности. Обича да мете и той. У баба си помага да се "разтовари" миялната.


Сиа, честит празник на Лора   

Шу, много здраве за Яна   

miramar, много целувки на двете хали Дани и Роско    На теб и на мъж ти много сили и прегръдки от нас 

Тони, уверена съм, че скоро ще светиш в зелено, вместо просто в оранжево. Аз пък няма... но то е защото съм скрита 

Окич, говори ми ти за чехли и пантофи  В квартирата е само плочки и сега е студ, няма изолация, та духа много качествено навсякъде, освен това всички стени са външни. И на този фон ходенето по каквото и да е, без нещо с подметка отгоре, е просто  В един момент вече само изревавах зловещо "Чехли!" и се хукваше да се дирят и обуват. Този момент дойде обаче след много други опити, обяснения защо, примери как мама и татко и т.н. Та в крайна сметка след периода на зловещото изреваване някак свикна детето и вече почти не се налага напомняне. Ужасен пример, обаче просто друго не помогна, а исках да кажа, че не си сама 
За оцветяването, буболец по-скоро драска по листа...

Вероники, съжалявам да прочета за проблема с кооператива. Какво ви тровят комшиите 


Колко си права само! А тук дори проблемното поведение е под въпрос дали ще се коментира... всички знаят за едно детенце, дето го води все баба му и според запознати явно си страда от липса на каквото и да е внимание... та ВСИЧКИ знаят, че то се бие най-много и един път една майка вече на ръба на търпението си споделила с въпросната баба, която била безкрайно изненадана и просто рекла тихо, че никой нищо не й е казвал до момента... Понякога се ужасявам от яслата и от нещата, които вероятно стават там, когато се изредят всички родители сутрин. Например как убеждават децата да отричат яростно, че лелите се карат и че лелите бият? От друга страна ставането с "Искам на аслата!" някак ме води към мисълта, че все пак повечето е хубаво...

Честит празник на всички - кой каквото празнува и му е на душата.  

Elg, дано Елия вече се подобрява. Сериозна Т е вдигнала...

Шу, Рая от както проходи напира да ми "помага" - още от преди доста време ми помага да оправяме леглата, носи дрехи за пране, ама не ги слага по кошовете, а всичко бута в пералнята, изключва пералнята и вади дрехите като свърши, напоследък иска да готви с мен...е, не й преча: давам й да прави разни неща, които сметна за уместни. Редовно като чистим с баща й тя помага като чисти с нейната четка. Аз и затова винаги я хваля, защото наистина много ми помага. Не съм и предполагала, че дете на 2 г. и половина може да ми помага толкова с бебето. Като й кажа да ми донесе крема на бебето за дупе, или за лице носи ми точно който съм поискала, дава памперси, или пък одеало да го завия като заспи. Давам й сравнително сложни задачи, да ми донесе от друга стая точно определена дрешка, която е на креватчето на бебето, наред с други и тя носи точно каквото съм и поръчала. И на ден доста пъти се чува "Браво на голямата кака, която направи това и това" и се старая да не омаловажавам постиженията й, защото тя ме изненадва почти ежедневно с нещо ново, което прави. Разбира се, копира почти всичко, което правя и аз и в този смисъл виждам как личния пример е много важен също.

Ох, не мога да пиша през деня....дребното откакто се научи да се изправя сам съм на тръни...само да види опора и се изправя и стои на крака...а лази като мравка-бързоходка и за отрицателно време стига до място за изправяне и докато погледна се е изправил и се клатушка и изпадам в див ужас как може да падне и да си разбие главата на плочките. 5 пъти скачах да го придържам докато напиша.

М да, наистина и аз съм на мнение, че любовта не е в повече никога.

Ще опитам да напиша нощес на спокойствие, ако ме оставят без да има шанс някой да се нарани.

Честит празник на всички. Бъдете винаги пияни от любов!!!


Аз да почерпя за празника.....който за мен е троен!!!

   Все по-интересно взе да става.
   По въпроса с помагането досега честно казано избягвах да ги включвам в домакинска работа, най-вече защото настават едни караници и сръдни кой пръв и повече да помага, ако се опитам да намеря работа и на двамата едната неминуемо се оказва по-интересна и желана и пак настава патаклама, нещо като с натискането на копчето на асансьора примерно. Сега вече се опитвам да ги накарам да поемат определени задължения - като например да си прибират разпиляните играчки. Понякога с добро, а понякога с принуда нещата се получават.  С добро имам предвид с обещание за любимо филмче или вадене на следваща грачка само ако се приберат предните. Но при категоричен отказ съм използвала и принуда - да хвана и да започна да прибирам нещата с неговата ръчичка, гадничко е но съм на мнение, че този навик трябва да се създава от сега и да се научат, че не могат да клинчат просто защото не са на кеф в момента. Впрочем при Росен имам доста добър резултат, но и той е този който повече разхвърля. При него например принуда вече не се налага да прилагам.
   Та по този повод да задам един друг интересен въпрос - настоявате ли да правят сами неща, които знаете, че могат и правят примерно в яслата, а вкъщи са все още задължение на мама. Става дума за обличане на някои дрехи, обуване/събуване на якета и обувки вдигане на гащите дори. Като ми кажат "Не мога, мамо ти" за такива неща много се дразня още повече, че напират да вършат неща, които не са им по силите, а за такива неща се правят на ударени.
  jivotinche, това с книжката го имаме често в същия вариант и обикновено отстъпвам, защото не е кой знае какво, тоест избирам си битките и си пазя силите за по-важните , само с музикални играчки не им позволявам да спят . В общи линии това ми се струва лек случай на инат . Ще дам пример и за тежък. На собствения си рожден ден Даниел отказа за влезе в детския кът с децата и остана при възрастните., въпреки всички усилия на аниматорката , гостите и нас естествено. Предпочете да играе с една топка на ластик между възрастните, заплашвайки да я вкара всеки момент в нечия чаша или чиния. И според мен си умираше от кеф, че държи в напрежение толкова много възрастни и му обръщат внимание, както често прави и вкъщи.

  Нещо и аз съм се разписала, но дългът ме зове.
  Честит празник на всички празнуващи днес!
  Честито и на порасналата Яна !
 

Изтръвах ви 2 дни и сега ще догонвам, ако мога.


Амин, сестро!  
Относно случката ви в МОЛ-а, ето ка всички сме различни. Аз в повечето такива случаи успявам да се контролирам, може би защото Ния прави една уплашена физиономия и мен веднага ме отрезвява и ставам много рационална. Само вкъщи, когато руши или пипа нещо забранено се ядосвам, макар аз да съм виновна, че съм го оставила достъпно, но там пък мисля, че е яд от умората вечно да мисля и да трябва всичко да прибирам нависоко и да ми е неудобно. Чист битовизъм, с 2 думи. Пример - капя капки на бебето и се обръщам да хвърля кърпичка, тя за част от секундата е докопала лекарството, въпреки, че съм й казала да не пипа там.

Тони, за тъжния кът - говорим по-скоро за ступор, в който изпада детето и не може да бъде утешено известно време. Ти може да не можеш да си го представиш, но аз, уви, мога да ти го покажа.    Радвай се, че не го разбираш.   А и определено мисля, че някои деца биха се възползвали да отидат да си постоят там, когато се нацупят. Мисля си, че и това е момент от съзряването. Ния напоследък като ни се обиди нещо, отива и се захлюпва на дивана и демонстративно страда. Мисълта ми е, че ако е нещо кисела, мога с усмивка да я предразположа, да й покажа, че я разбирам, че съжалявам, задето не се чувства добре. Но изпадне ли в истерия, тези неща не помагат. И определено понякога просто си има нужда да се тръшне за нещо - явно си е до характер, но прави, струва, докато не си изкара една истерийка, не мирясва .И после все едно нищо не е било. Оф, супер, много ми е полезна темата така -ето, в момента ми идва идея какво да пробвам при следващия пристъп. Ако проработи, ще споделя. А иначе аз си мисля, че с нея сбърках още преди време точно със тремежа си на всяка цена да я успокоя, да й обясня и едно, че се изнервях като не ме разбира, второ, че тя свикна да получава реакция на тези тръшканици. Сега вече и да не реагирам, за да рзбере, че това не е начина, не помага.

Шу, това, което казваш за Боян и преместването е чудесно. И относно поощренията съм много съгласна - когато наистина направи нещо хубаво, се старая да не пропускам похвалата, максимално искрена по възможност. За пръв път видях да подейства много истински след като излезе филмчето от коледното тържество. Явно много съм се развълнувала и ми е проличало, когато й обяснявах, че се гордея с нея, но само дето и тя не ревна - много сладко беше, хем леко смутена, хем свенливо мноооого горда. Най-ценни са ми похвалите за нещо, което не съм я карала и мисля, че най-много я впечатляват. Т.е. не "Прибери си играчките! Браво!", а по-скоро "О, чудесно е, че си се сетила д направиш ....". А подкупи гледам да не ползвам, мисля, че ми се получава, за разлика от таткото. Но заплахи да  Иначе също се опитвам винаги да кажа, че постъпката е лоша, а детето добро. И това го бях чела някъде, май Додсън.
За трудолюбието е много интересен въпросът. И тя като повечето явно си умира да имитира действия на възрастните и даже краде тайно метлата, ако успее . Много ми е смешно, когато й кажа "днес изчистих навсякъде, сега пак ще трябва, защото изцапа" и си мисля как си казва наум "тая пък, вместо да каже едно мерси"    Иначе се чувства много важна, когато я помоля за нещо, много рядко ми е отказвала. Там аз съм в грешка, че не го ползвам достатъчно често това оръжие, точно защото в много случаи е повече пречене. Слагам си пак червено кръстче на това. Като цяло аз съм учена от малка и си имах всеки ден задачки. Другите играеха, а аз - прах, чистене, все нещо имах преди да изляза. Тогава ми тежеше, но сега не мисля, че е било грешка. И не мога да забравя съседката, чиято щерка такива работи не правеше и бяхме на по 12-13 години поне, когато я помолихме за ютия, че нашата се развали. Тя пребледня, обади се на майка ми и въпреки уверенията й, отказа д ни я даде. Накрая брат ми нагря нашата на котлона и така го изгладихме. Така че бих въвличала децата, определено. Но сега не мога да я накарам да си прибира играчките - на инат не го прави. СЗА, как ги убеди? Аз дори си пострадах няколко пъти от играчки, но и това не я трогна. Накрая като се скараме и започва да ми обяснява как се взима играчка, прибира се и се взема друго: "по една играчка, мамо! После прибираш."
Окич, на мен ми е много трудно и винаги се навивам яко предварително, ако искам да правим нещо заедно. И кухнята не бих си и помислила да се пробвам с нея   Обикновено яко се надъхвам и гледам да не я поправям или да намеря начин паралелно да вършим нещо (като коледните сладки примерно - едно парче на нея, аз в това време режа "истинските"), но все посягам да поправя след нея, пусто не се сдържам, а не спирам да си повтарям. Тогава и похвалите ми  "браво, страшно зайче си направила" май си намирисват на неискрени и тя усеща .
Вероники, и аз с нетърпение очаквах да се включиш За опитните зайчета си много права, често си го мисля.  И какъв барбаронски ден, браво. Абе на някои просто ви идва отвътре и това е.
Васида, аз мисля, че е важно да не показваме на детето, че ни излага, срамуваме се от него и т.н. За мен това означава да му покажем, че хорското мнение е по-важно за нас. Т.е. пак трябва да му се каже, че поведението му е неприемливо, аз бих казала и съм казвала, че никой няма да иска да си играе с нея, ако така се отнася. Но другите да те отхвърлят е едно - повод да се замислиш, а мама да те отхвърли е съвсем друго. Според мен би отприщило силна реакция в неправилна посока - отбрана, агресия, страх.  Аз оставям Ния да си измисля собствено приложение на играчки и т.н. Дори определено ме радва - нека мисли нестандартно.
Идеи за това как да я отуча да си играе с храната приемам всякакви. Направо ме подлудява това. Ако иска да яде, не я насилвам, само говоря за полезни и вредни храни. Но като започне да бърка с ръце в чашата, да топи хляба и да го маже и какви ли още не свинщини и направо откачам. Сваляла съм я от масата - малко писъци и на другата вечер пак.
Окич, и тук чакаме да започне да ни носи бира от хладилника, но се промъкват съмнения дали няма да я изпие по пътя.
Животинче, аз в случая с книжката бих постъпила точно като мъжа то (ако се сетя), но е кофти, че в противоречие с теб го е направил. Иначе не виждам лошо в този случай да се предложи алтернатива. Като цяло, когато й се спи, гледам да съм малко по-толерантна, но пък тя е много по-непоносима понякога

Мирамар, настоявам в повечето случаи. Тя честичко иска да прави нещата сама, но и не са малко случаите, когато се глези с "мамо, ти". Всъщност с прибирането на играчките винаги е така. Обикновено гледам без емоция да кажа: "Ами, не можеш! Можеш толкова много неща, та ти си голяма, виждала съм те как хубаво можеш да се обуваш/обличаш/...." Не винаги работи. Като цяло категоричността без емоции много помага при нея, но аз не винаги успявам да съм "хладна като краставичка".

Някой по-горе писа за вменяването на чувство за вина. Понякога ми идва да го ползвам, наистина е трудно да преодолееш модела си. НО! Има една книга - "Отровните родители". Разгледани са няколко типа и наред с насилници, пияници и т.н. са обсъдени така наречените "Control freaks". Това е нещо много сериозно, казвам го от опит. Тези хора се опитват в детството чрез подтискане, недоволство и обезкуражаване да държат детето под свой контрол, а с напредването на възрастта идва и вменяването на вина като средство. Изобщо не е безобидно.

Момичета, искам да ви споделя, че от няколко дни, откакто сме подхванали дискусията, с Ния сякаш има промяна. Дори самото обсъждане ми дава идеи, вдъхновение дори и нещата се получават повече. Много ми е полезна темата такава!  
И извинете за объркания пост, пиша го наум, докато приспивам, докато стигна до компютъра забравям какво съм искала да кажа и така 2 дни

Бухте не те прочетох ще пробвам пак по- късно пак.
Аз тези дни нещо пак не мога да се спра, или съм на телефона за поредните битовизми или домакинствам, а за децата..... нещо време не остава. Днес даже майстор имахме, дойде в 8:30 но пратих мъж ми да го изгони, трябваше да дойде в 9:30, после пък дойде в 11. После шефове звъняха, ама не обезщетявали но след утре можели да ми пратят чистачка.  Мъж ми го натискат за отпуските за следващите две години напред и той само ме пита кога къде и за колко време, а аз де да знам След два дни заминаваме в Австрия а аз не знам дори къде са ми куфарите. Днес ги изведох малко, съдихме цветя, после караха колела и след обяд на плуване. Минахме през библиотеката и пак нарамихме 100 книги, много съм доволна от Боян, чете по 60-70 страници на ден от нормалните книги, не детски и добре че има библиотека, че иначе в нас всичко щеше да е в книги. Малката и тя да не остане по назад си взима. На плуването пак се постара, де що човек има да и запомни името след като реши без да каже на никого да хукне, викайки ме, до тоалетната. Аз я видях на телевизора, какви ще ги свърши и хукнах да я оправя, та трима спасители и учителя и нахлуха задъхани в женската тоалетна да я търсят Поне когато реши е много изпълнителна и се старае, добре се справя, да си призная не очаквах. Не мислих че като и дадат макарона, кажат и да се отпусне и да рита, тя ще направи точно това. Очаквах да ги гледа хитро и да прави каквото реши и да отказва гордо да изпълнява заданията.
Мдааа винаги могат да ни изненават децата. Иначе тези дни явно е в сатурнова дупка, защото все мрънка, а като не мрънка си реве с цяло гърло и току срита брат си Горкия той.

Днес съм тъпа   спирам.

Aз само да питам набързо Вероники - какви са тия барбарони, кажи как точно ги правите, че София им е голям фен  Как така "рисувате с тях"( или аз нещо не съм разбрала) ?

Лично към Бухта, която ми насочи вниманието към темата, докато нищихме и ние лично проблемите с възпитанието:

Четох, много интересно, стигнах до момента, в който пишеш, че ти е било до развод, после видях, че надолу има още мноооого за четене, но чета вече доста време и няма да смогна. А искам да пиша, за да не си забравя мисълта.
С уговорката, че може и някой да го е казал това или да сте дискутирали татковците вече. Значи, не искам да се правя на психолог, но особено така систематизирано и в писмен вид, според мен и според личните ми впечатления, нерви ти образува не толкова детето, а някак неспокойната ситуация вкъщи. Аз самата много пъти съм ти давала съвети и съм ти споделяла как си сдържам нервите, как се успокоявам, гледам отгоре на нещата и т.н. и т.н., но с ръка на сърцето ти казвам, че нямаше да е така, ако нямах спокоен, разбиращ мъж, и по-важно - спокойствие като цяло в дома, да няма нещо, което да ме гризе и на заден фон да ме тормози. Защото, когато съм била в ситуация, в която нещо с мъж да ме тормози - просто да не си ми пред погледа. Добре, че не съм гледала деца тогава. В никакъв случай не искам да те настройвам, просто мисля, че е много, много важно да постигнете хармония между вас двамата. Просто всичко, което ще изчетеш, приложиш и тренираш в отношенията си с детето би било без никакъв смисъл, ако първо нямате единство с таткото, и второ ти самата си нещастна по някакъв начин. Защото първо имаш нужда от баща, с който заедно да възпитавате децата и второ, от партньор, на който сама, като човек, да се осланяш и да те облекчава. И това не го отправям като обвинение към половинката ти, сигурна съм, че ако питаш него и той би се чувствал като теб. Просто не знам много за отношенията ви, как ги разрешавате и т.н., но от това, което си ми казвала просто си мисля, че имате голяма нужда да обърнете внимание на себе си, на това да се търсите, да си помагате, нали всичко, заради което сте си създали децата. Много ти съчувствам, защото си съвсем без помощ, но може би трябва да се научиш да си подбираш битките - да се ядосаш веднъж на майка си, но пък да си имала възможност да прекараш с него една спокойна вечер навън, без децата.

Извинявай, че така ти го казвам, стори ми се по-добра идея да е тук, по-лесно е да го изкажа, когато няма 4 пищящи деца в колата
Иначе темата е безкрайно интересна, аз самата имам още толкова много какво да науча и ще се опитам бързо да я изчета, но просто исках да ти обърна внимание, че за теб много повече ме тормози, това, че на заден фон си ужасно неспокойна във връзката си, не толкова ме притеснява това с детето.
Целувки :*