МАРТенчето дядо Коледа изпрати, третият Рожден ден хлопа на вратата

Мерси за комплиментите!
Бухте, то детето само си го реши, не е от моето влияние. По-скоро защото баща му обича бира. Веднъж му даде да пробва, но Митко само я помириса и заяви, че "миришела на гад мъсна", каквото и да значи това (да поясня, "гад мръсна" казвам на кучето след някоя особено изобретателна пакост в къщи). Иначе бисерите в момента валят, едва смогвам да ги запиша. Когато му обяснявах, че ще ходим на море, ме запита на кое. Ами на нашето, Черно море - обяснявам аз, а Митко допълва разбиращо - И няма да се къпем, за да не се изцапаме, нали? Уточних, че целта ни е да почернеем и беше прието. Друг бисер сътвори на връщане от морето - наблюдаваме прекрасен залез, едно голямо червено слънце на хоризонта, розови облачета. Митко с ентусиазъм ми сочи - Виж, мамо, луната се е показала! Не, това е залязващото слъвнце, сине - уточнявам аз, а Митко ме контрира - Ама, мамо, слънцето нали беше звезда, сега защо е станало луна?
Та интересни разговори си водим почти всеки ден.

Танче, кога се очакваше голямото събитие? Аз си броя коледен подарък, ама той май за Кали беше подготвен.

Да, точно! Прекрасно местенце, ние го открихме миналия ноември и от тогава ходихме няколко пъти вече.

Що се отнася до бисерите, Лорка последно каза, че много харесвала луната и баща й ще й подари една, но розова. А откакто разбра, че сестра ми (леля й) чака бебе, твърди, че и тя има едно бебе в коремчето. Като я пита някой как се казва, тя много гордо отговаря кака Лора

TaniaR, sia, къде точно отсядате в Гюлечица? Дайте препоръка. Ние май ще се разминем с морето Освен ако не остане за втората седмица на септември.

ТанчеР, стискаме палци за събитието!

Ние снощи най-сетне се прибрахме от цяло лято скитане! Имам много да наваксвам с четенето вие какво сте действали през лятото!

Здравейте момичета!
Не съм писала отдавна живота ни подхвана в друга насока)
Нашата никол другата седмица тръгва на училище.Много се вълнуваме за първия учебен ден.
Много поздрави на порасналите ни мартеничета.

asturiana, настъпи ме по мазола. Рая втори ден е на училище...вчера поплакала малко и като я взех беше щастлива, ама тази сутрин по средата на пътя отказа да ходи, но някак я склоних да отидем до там. Оставих я по препоръка на учителките, но тя си плачеше...ако е така утре си остава в къщи - не мога да я гледам тъжна и не искам да разклащам доверието ѝ у нас. Много ми е тъжно и не знам как ще минат 3-те часа докато стане време да я взема.

Абе какви са тези училища на 3 годишна възраст???? 

Слънце, в другите държави е така- 3 часа училище от 3г та до 7г. За останалото време или мама или бавачка.
Ние тръгваме от 10 на градина.

Тони, 

Тони, не се притеснявай, ще свикне детето, но си има период на адаптация. В някои страни даже допускат и родител в началото, за да е по-малък стреса, но пък това може да забави адаптацията. Играйте в къщи с кукли - тя да е учителката и да ги учи. Може така да й стане по-интересно.

И ние вече сме на детска (в "лошата" градина, че за хубавата няма места), но Митака беше доволен от новата група и новите учителки. Дано така да продължи!

Знам, че си трябва време за адаптация, но тя така горко плаче и нарежда, че не иска да ходи сутрин, че ми къса сърцето. Днес я водихме с мъж ми...и ако не бях отишла с бебето напред да говоря с учителката и тя да ни последва, той одма си я беше върнал вкъщи.

В почивката я гледах отдалеч как отива до вратата и вика "Мамо" приплаквайки. 4 пъти някоя от учителките я гушваше и връщаше в двора при децата...тя поседи, поиграе и ги издебне и пак на вратата. Как устисках да не я взема - не знам. Един час по-късно я заварих добре гушната у учителката и като ме видя само приплака и после край...щастлива и доволна уж..обеща да отиде утре пак. Уж казва, че ѝ харесва, пък плаче и тъжи...направо не ми е ясно как ще я караме в бъдеще.

Тони мила, ако можеш не се тревожи толкова много. То вярно, че на мен Ванката ми казва, че съм коравосърдечна, докато на него му се къса сърцето за детето.... ама и аз се бях спекла миналата година. Уж много бяхме говорили, много искаше да ходи на градина и като тръгна блокира напълно. Имаше рев всяка сутрин, беше се закачила за госпожата и само да нея седеше - не искаше да яде, да играе с децата... накрая отказа и да спи, а седеше на прозореца и чакаше тати да дойде да я вземе.... Ревеше предимно за тате, а имаше едно момиченце, което ревеше за леля си, та си бяха дует. Ако случайно едната забравеше да реве другата я подсещаше... и така.

Оказа се, че не иска да играе с децата, защото не ги познавала и ако разкажеше нещо беше за "едно момченце" или "едно момиченце"... не им знам имената....Та взехме да поставяме задачи вечер да ни казва поне по едно ново име на дете от групата, демек да се запознава с децата. Аз започнах да я взимам малко по-раничко - след сън и следобедна закуска... И така за няма и седмица взеха да се оправят нещата. Иначе цялата адаптация - това, което описвам беше около месец - сравнително бързо според мен. Но при нас изигра и лоша шега, че след първата седмица се разболя малко и си остана за няколко дни вкъщи... и после започна с плача... Доволна съм, че госпожите бяха достатъчно търпеливи и много я гушкаха, макар да знам колко оглушителен може да бъде плача й... На моменти са се чудили къде да я пратят, че да не пречи на децата - ходили са с лелката по двора, да чистят коридорите.. и разни такива... Сега като го разказвам ми се струва голямо чудо... а тогава не го приемах особено трагично. Просто гледах непрекъснато да говорим колко е хубаво и интересно на градината и явно в това съм се била фиксирала.

Дано при вас бързо мине периода на адаптация и на Рая скоро много да й харесва да ходи там. Мисля че ще се справите по-бързо, тя все пак е и по-голямка, а и за по-кратко време. Не знам дали го няма и момента на манипулацията на мама и тате, че нашата хитруша и това го е усвоила вече, ти го прецени този момент.

Силни прегръдки и кураж от мен за вашето семейство. И като потръгнат нещата ще видиш как рязко ще вземе да дръпва с нови неща. На мен ми беше много странно да виждам у детето ми неща, които не е научило или видяло от нас... Предстоят много интересни времена 

Подкрепям поста на Танчето.
Тони малко търпение и ще свикне. Елия няма търпение да иде вече при децата.

Тони, не се притеснявай толкова! По думите ти, тя е почти готова и адаптирана! Те не че не искат да ходят, но им е мъчно на дечицата, трудно е да се разделите, все при теб е била!
При всички положения гледай поне 2-3 седмици да устискаш и недей да клечиш пред ДГ - ходи да пиеш кафе или нещо, колкото повече се притесняваш, толкова повече и Рая! Както казваш, че е чувствителна, сигурно вижда колко си притеснена и нещастна и свързва нещата!
Марти тръгна вече му е 3и ден!
Първият ден на Марти беше добре! Аз малко се притеснявах, но той добре се вписа! Естествено не минахме без екшън, само му слагах раничката в шкафа и изчезна! Търсих го 10 минути, направо се побърках! Влезнал в друга стая на големите и седнал с тях, те започнали, учителката го питала как се казва, а той - Марти! Извадила списъка, решила, че е ново дете, търсила, търсила.... и накрая го изведе и аз го видях, направо щях да ревне! Тя се развесели и каза, че е хубаво, че е контактен, ама аз бях много уплашена да се засмея!
После най-безцеремонно се шмугна в стаята си и почна да играе, трябваше да го извлачим, да му залепят името....предчуствам колко ще ме викат в училище за това дете..... коментарът на учителката на края на деня беше, че много "мърдал"!
Днес му беше третият ден и вече разбра, че ще се ходи сериозно, та се поразстрои!
Отиваме на ДГ в 8:05 и той е малко тъжен, иска да го погушкам! Аз използвам много тези моменти, защото иначе не му се седи на едно място и повече от 2 сек. не стои гушнат! Та днес сутринта го гушках 10 минути - няма такъв кеф, но на него му дотегна, защото стана и каза после - 'тръгвам, чао" и влезна )))) Много се накефих, хем не съм го успокоявала много, хем си гушках бебето, хем накрая си беше негово решение да влезне, беше много стратегически някак си!

Благодаря ви, момичета! Положението от ден на ден като че ли не се подобрява, както ми се иска... като я взимам поплаква малко, но като я питам как е било и дали е карала колело и как си е играла и тя се оживява и казва, че може да иде пак. НО вечер преди да си легне и сутрин са големите драми с нежеланието да ходи и увещанията, че не иска да е там.

Днес ѝ дадох наша снимка - на мен и нея и ѝ казах, че ако иска да ме види да си я гледа и като се наиграе мама ще я вземе. И че е важно да се забавлява с децата. Сутринта като усети, че се облича и приготвя за градина и наду гайдата...гушка се у мен, или баща си и само повтаря колко много ни обича и че не иска да ходи на градина. Обяснявахме, че тати ходи на работа, а тя на училище защото е голяма...и бебето я послъгахме, че го оставяме при бебета и то да си играе и мама ще ги вземе и двамата....ама си плака, милата. Като стигнахме не искаше да слиза от колата, но пък после като я пое учителката - хем не беше нейната - тя престана да плаче..май се беше примирила...
Лошото е, че тя като не ги разбира и ѝ е още по-трудно. Не успява да отговори на въпросите и това я притеснява, а иска да говори. Снощи си пее някви измишльотини и аз я питам така ли говорят другите деца и тя казва: да, ама аз не ги разбирам.

Сега минах да надничам от плета и ходеше с учителката за ръка, но не плачеше...не можех да видя отдалеч дали е разстроена...но поне не плачеше. От 2 дни не е ходила до тоалетна по голяма нужда и ми е притеснено и за това. Там само пишка там и в къщи също...днес ще ѝ дам повече плодове, дано помогнат. Явно доста е травмирана щом и този проблем се появи.