Привет!
Не мога просто да не споделя радостта си - от днес вече сме официално приети в нормална държавна градина!!! Още не мога да повярвам след цяло лято тревоги и чувство на безисходица.Но е факт.
Ще тръгне обаче с набор 2008, т.е. от 2-ра група, тъй като в момента за нашия набор всичко е фул.Директорката ме увери, че няма проблем, тъй като тя е в началото на годината и няма да е много по-малка от другите, а при първа възможност ще си я премести с набора.И така.Сега ще събираме документи и щом сме готови-тръгва. Ясно ми е, че и при нас ще дойде моментът с болестите и адаптацията, и аз трудно ги преживявам тези неща, но няма как.
Шу, да нацелуваш малката балерина! И аз мисля, че докторите си знаят работата и лека-полека всичко ще си дойде на мястото.
Тони, според мен Рая много бързо е свикнала с градината, това си е нищо просто! Дано и София да има лека адаптация, че много се притеснявам и аз.
Виж целия пост
Не мога просто да не споделя радостта си - от днес вече сме официално приети в нормална държавна градина!!! Още не мога да повярвам след цяло лято тревоги и чувство на безисходица.Но е факт.
Ще тръгне обаче с набор 2008, т.е. от 2-ра група, тъй като в момента за нашия набор всичко е фул.Директорката ме увери, че няма проблем, тъй като тя е в началото на годината и няма да е много по-малка от другите, а при първа възможност ще си я премести с набора.И така.Сега ще събираме документи и щом сме готови-тръгва. Ясно ми е, че и при нас ще дойде моментът с болестите и адаптацията, и аз трудно ги преживявам тези неща, но няма как.
Шу, да нацелуваш малката балерина! И аз мисля, че докторите си знаят работата и лека-полека всичко ще си дойде на мястото.
Тони, според мен Рая много бързо е свикнала с градината, това си е нищо просто! Дано и София да има лека адаптация, че много се притеснявам и аз.
На теб не ти е смешно, ама аз се посмях. Дано е добре. Как след удара?
Дано да ѝ хареса още от първия ден. 
Иначе я оставяме и тя ни маха за довиждане, усмихва се. Днес искаше да я гледаме от вратата и да я пазим, та останахме докато би звънеца...ама я видях накрая че пророни няколко сълзи и ми е съвестно сега. Добре, че идва уикенд и ще си е само с нас 2 дни. 
Рая е със стол 15-36 кг и се закопчава с колана на колата. Нейният стол е от дясната страна, където са 2-те закопчалки на коланите отзад и не я закопчавам на удобната за откопчаване закопчалка, а на другата. Така копчето за откопчаване се пада отвътре и дори на мен ми е трудно да я откопчавам когато трябва да слезе. Тя обаче не се е откопчавала досега сама, дори се е случвало на 2-3 пъти да забравя да я закопчая и като тръгне колата надава такъв вик, че не е закопчана, че спираме и я закопчавам. Напомня ми детето...знае, че колана е важен и си го търси. Докато Никола освен, че е вързан с 5 точков колан успява да си измъкне ръцете от коланите и спираме през няколко километра да го овръзвам наново. 