По време на бременността най-големият ми страх беше не толкова от това дали ще издържа (щото нямам друг избор), а дали няма да ми остане спомен,който да е толкова ужасен,че да ми попречи да имам второ дете. Е,да сме живи и здрави, искам пак 
,но чесно казано края на раждането не си го представям без упойка. Добре,че живее ме в 21век 
Дори и епизиотомията не я усетих. 
А като ми сложиха упойката,за един час си дойдохме на думата и след още около 30/40мин, вече имах и бебко После докато ме зашият и вече и упойката мина,и бях готова за нови подвизи. Изчаках там колкото трябва в интензивно и като ме настаниха дойде доктора,и се разходихме до чакалнята да се похвали ме на роднините 
В интерес на истината за мен специално напъните бяха доста неприятни като усещане. Нямаше болка, но имаше неприятно усещане. Единственото, което успях да си спомня е, че не може хем да напъваш, хем да дишаш и когато се наложи да спра да напъвам аз се сетих и започнах да дишам интезивно. Това си е самата истина. Но ако се настрои майката позитивно и има висок праг на болка- се преживява де 
В интерес на истината за мен специално напъните бяха доста неприятни като усещане. Нямаше болка, но имаше неприятно усещане. Единственото, което успях да си спомня е, че не може хем да напъваш, хем да дишаш и когато се наложи да спра да напъвам аз се сетих и започнах да дишам интезивно. Раждах без упойка и най болезнени бяха контракциите преди напъните. А и нямах желание за напъни, просто си болеше. Определено си зависи колко е голямо бебето. Сина ми го родих много лесно и безболезнено , но той беше 2900 . Дъщеря ми 3750 излезе по-трудно. 
Препоръчани теми
