Май ти е първо раждане това. Пожелавам ти всичко да мине както си го представяш, но те съветвам да не се самонавиваш така войнствено отсега. Приеми най-добре, че каквото трябва да стане ще стане, само бебето и ти да сте добре, защото всичко може да се случи.
Трето ще ми е, а плановете ми са доста сходни с нейните. Ще стане каквото ще стане, въпросът е дали ще стане нещо, което съм можела да предотвратя, но не съм поела отговорността.
А второто доста прилича на мислене на недобре запознат с процеса на раждане човек (никой да не се обижда, правя изводи от конкретни изречения, не от хората "на живо" зад тези думи) . И определено "просто мога да съм спокойна" в такъв момент, друг е въпроса, че явно твоето раждане за съжаление е било такова, че не си успяла да изживееш това. Изводите си правиш единствено от личния си еднократен опит, което е ограничено.
И в общи линии всички спорове около раждането реално не се въртят около уменията на специалистите или нуждата от тях, нито за правилата в болницата, а около умението да се уважават чувствата и правата на другите, независимо от собствения опит и убеждения.