Животът извън града

Кафе с мед всъщност кое ти тежи повече - живота във въпросната къща или факта, че не познаваш никого от съседите си, тоест самотата и изолацията. Имаш ли приятели в Рим, човек може да се чувства самотен и между милиони. Пожелавам ти бързо да разрешите този проблем и да се чувстваш щастлива и удовлетворена.

При условията в които е живяла баба ти на село и аз не искам да живея. Живяла съм на село част ат детството си и след това в града.
в града в сравнение с тогавашното село, пък и със сегашното е много по - добре.
Искам да живея на мястото на виличката ми, но не при сегашните условия.
Не може да стане и не виждам как поне в този ми живот.
Но основното е до човека и не на последно до навиците му.
Спомням си когато се изкачих на Леденика след много дълго време. Щеше да ми се пръсне главата от главоболие.

Кафе, много неприятна ситуация . Сигурна съм, че нещата при вас ще се подредят по най-добрия възможен начин и всичко ще е наред. Стискам палци да стане по-скоро !
А за съседите, защо не идеш в някой момент до близката къща и не поканиш съседката на следобедно кафе или чай. Може да се изненадаш приятно. Ако не реагира приветливо... нали и без друго не се засичате .

Аз да съм казала някъде, че ти си ми виновна?
И не плюя по избора ти. Изказах личното си мнение, дадох пример освен със себе си и с приятелско семейство, и добавих
Живота си оправям чудесно .

И добре, че!

Що се отнася до всичко останало...
Уважавам хората, които наистина са избрали да живеят чисто и спокойно, и откриват себе си и всичко в нищото. Но те са толкова малко! Щеше да ми е много приятно и интересно да се включи някой, който да сподели как живее близо до природата. Някой избягал от града и отишъл високо в планината. Да разкаже как сам отглежда храната си, как учи децата си на същото. Как за него е по-важно да ги научи да познават де що билки растат в Балкана и да се ориентират по звездите, да познават отблизо животните и да ги уважават и срещат в естествената им среда, отколкото да ги води честичко на театър или пък в зоопарка.
Когато за първи път гледах SNow A Days си помислих "Леле! Давай да събираме парцалите и да изчезваме нагоре, нагоре..." А мъжът ми седи и се смее "Къде по-нагоре? А студено като ти стане? А Милка, ако ти се дояде?"
После се замислих какъв начин на живот водят тези хора, или поне единият от тях, за който със сигурност знам... Мда. Невероятно е, но не е за всеки.
Ама, не. Сравняваме Прованс с провинцията, въпреки че единствената прилика е лучената супа на котлона ми.
И кой говори за отопление, течаща вода и кухненски роботи!? Това ли са удобствата на града, които хората носят със себе си и си осигуряват? Ако за някой, да, то наистина няма причина той да не живее и на Луната.

Специален поздрав за всички изгубени в селото или пък в мечтата за него!

Оставям конкретната ситуация, която не познавам и се връщам на въпроса.


Понеже е живяла на село.
Моята пък баба и си беше на село /то градче се водеше, но за мен си е чисто село/ и за местене в по- голямо населено място и дума не даваше да се обели.
Аз имах една приятелка в къща, искаше да живее в апартамент, било супер, аз пък исках да живея в къща.
Много са различни хората. Аз обичам планината, друг- морето и не може ме проумя какво правя по баирите и хижите. То и не е задължително.
Моя приятелка си остави апартамента в града, върна се в къщата на село /наследствена/, оправиха я, направиха си двор- приказка. Ходим събота- неделя сегиз- тогиз на барбекю, спим там. Много са доволни. Тя ме научи да кося с машинката. Той е дърводелец и си изнесе работите там. Тя си пътува с колата /работи в общината в близък областен град/. Децата са й големи. Ако иска- ще си остане в апартамента. Прави го само зимно време, както писах заради лошото снегопочистване /което е наш единствен проблем, заради което и не сме предприели още тази стъпка/. Има деца в селото, не е като да няма.
Не се хранят от това, което произвеждат, купуват си. Всеки си има кола, кара си я. Не става въпрос за идилия и мечти, а за начин на живот и лични предпочитания.

Сега четох из темата:Ти се колебаеш между това което имаш и София?
Стига бе....не си го причинявай.Моля те

Много искам да живеем в малка еднофамилна къща , но съвсем близо до София. Харесала съм си Нови Искър. Засега е само в сферата на мечтите, но вярвам и се надявам, че и това ще стане. А идеалният вариант е да си имаме апартамента в града и къща извън него- кеф ти живей през топлите месеци  в къщата, кеф ти ходи само за събота и неделя. Ако живея в къща задължително ще имам градина с цветя в предния двор и зеленчукова в задния.
Джоджо, много ми харесаха твоите снимки.

 cecunka76, Visible, благодаря ви много за пожеланията Аз също мисля, че все някак ще се разрешат нещата безболезнено...ще видим.
 Visible, какво да ти кажа за съседите - те са 90 % баби и дядовци, а останалите - на по-нормална възраст - идват само за събота и неделя. Кого да каня на кафе ... Иначе имам познати и приятели в Рим, но все е тегаво с пътуването, задръстванията, графикът на децата. За да ида да видя някого и да пия едно кафе, трябва да си отделя цял ден и да съм осигурила развозването на голямата поне.
Така е засега, но това е последната година - зарекли сме се. После ще се взима някакво решение, какво - не знаем, но трябва. Иначе ще психясам тотално, не мога да се оставя така. Обичам си мъжа, държа си на семейството, но някак не мога да бъда добре навсякъде. Знам, че има и хора, които не биха имали нищо против, дори би им харесало и биха се нагодили. Различни хора.

Колко да се нагажда човек...нали трябва и да е щастлив 

Това звучи добре   
Действително не е лесно да се вземе решение някакво, но хубавото е, че 1. решили сте твърдо да има промяна; 2. дали сте си краен срок, а не да отлагате до безкрай и 3. срокът ми звучи реалистичен.
От мен - пожелания за късмет с намирането на решение 

Сесunka76, вече се сетих кое е селото ти .
Девойки, мога да потвърдя, че е райско място

Мойто е под вас, в дола, дето минаваха ужасните тирове .

Успех с решението!

От няколко години се нагаждам...имам кола, няма задръствания, няма трафик....за 20 мин стига...уж квартала на богатите, уж чист възух, уж двор, уж свободно място, уж спокойствие за децата...ами да. Баси скъпотията....да отопляваш/изстудяваш 150 квадрата, да разнасяш децата, да поддържаш двор, коли, ремонти...много било хубаво- така казват. Ако ме питат мен- си се връщам на пъпа на града- до театъра, до парка...в пушека, в кучешките лайна, при селинджърите...нали така казаха 
Ама не... ць...хубаво и полезно било  - да ти носят домашни яйца и зеленчуци...да си на пъпа на еко-то. Ами то е един ден седмично да отидеш - пак можеш да си ги осигуриш...

Не, не бих....мечтата ми е една малак вила, за уикенда Повече от 2-3 дни няма да издържа на тишината

Имам познати които живеят в краен "елитен" квартал....много голям апартамент в комплекс "тип затворен" зелени ливади, басейни, тишина.....но.....един хляб няма откъде да си купят, за глава лук трябва да палят колата и да ходят на 5 километра...а разкарването на детето там положението е трагично....не благодаря!

А децата къде посещават детски заведения/училище/ - В Рим или близо до това населено място ?
Няма ли вариант , ако ти работиш сутрин да ги караш , а следобед бабата и дядото да помогнат с прибирането им ... ?  

Забелязах, че най-възторжените "ЗА" са от/за хора, имащи и апартамент в града. Няма да го коментирам. Просто ми направи впечатление и ми се прищя да го споделя...