искам пак да забременея,но ме е страх

Аз съм от Раковски това е Пловдивска област.Ходих при доста лекари и всички ми казват че е рисковано да забременявам,а като го искам.

  Незнам какво да те посъветвам
  Добре , а опитвала ли си да се консултираш с доктори от София . Щом си от Пловдивско , София ти е по близо от Плевен. Защо не се консултираш с др. Стаменов , знам че той основно с инвитро се занимава , но може би дава и други консултации 
Ако искаш ,ще се опитам да издиря мобилния му номер , и да опиташ 

Доколкото ми обясниха самото Хашимото пречи за самото забременяване а и диабета не е за подценяване.Мислех и да отида до софия но да се кнсолтирам еднокринолог.Все пак ви благодаря

Скъпа , мисля че хашимотото може да се излекува  Освен това с подходящо лечение , няма да пречи нито на забременяването , нито на износването на плода . 
Моя приятелка има Хашимото , откриха и го като ходеше на процедури за инвитро . Започнаха лечение , слава на Бога , сега е бременна / дай боже да се роди здраво и живо бебенце  / но продължава да си пие лекарствата за Хашимото под лекарско наблюдение .
В София посещава д- р Начев , много добър специалист по ендокринология . Аз самата се каня да отида при него скоро .
Ще напиша мобилния му телефон тук / дано модераторите не го сметнат за реклама / . Ако решиш да отидеш при него , трябва да му се обадиш поне два дни по - рано за да ти запише час . Ако не се лъжа , работи и със ЗК 
0888/896843 Др. Начев
За диабета , също съм сигурна че щом си под лекарско наблюдение , може да се справиш . Дори и да трябва да си в отделение под наблюдение , едно бебче си го заслужава 
Аз самата първата си бременост почти цялата я изкарах в патологията 
Каквото решиш с теб съм  Опитай  да се консултираш отново , така може би страхът ти ще изчезне .

Благодаря ви за подкрепата,ще се обадя да си запиша час и дано всичко да е на ред много благодаря

   Ще бъде всичко наред 

Писенце, ако искаш да забременееш и да бъдеш майка, трябва да поемеш риска да преминеш отново през проблеми, които не е задължително да са свързани със заболяванията ти. Аз също имам проблеми с щитовидната жлеза (признавам, че от проблеми до проблеми има разлика), но пия лекарства, всичко е под контрол и спонтанният ми аборт в шестия месец изобщо не се дължеше на тези проблеми. А така се бях фокусирала върху тази щитовидна жлеза, че ходех всеки месец на ендокринолог, отделно исках гинеколога да ми пуска при всяко виждане ТСХ, Т3, Т4 и антитироглобулин - бях ги побъркала, а в крайна сметка се оказа, че проблемът дойде от съвсем друго място. Та това е, за да ти кажа, че никога не се знае откъде ще изскочи зайчето.
И аз имам приятелки с Хашимото, които родиха здрави бебета - разбира се, със съответното лечение. Така че потърси мнението на компетентни лекари - в БГ има достатъчно такива.
А за психологическата страна на нещата - ще те е страх, много ще те е страх и това, докато родиш. От опит ти го казвам. Ще има дни, в които ще се съмняваш как изобщо ще издържиш до края. Първо обаче забременей, пък после ще мислиш как да се справиш със страха.
Успех!

Момичетата са прави, че заболяванията ти се контролират успешно с медикаменти и така не са пречка за успешна бременност...малко повече посещения при доктори и малко хапчета и всичко ще е наред...не знам дали ще ти подейства успокояващо, но е по-добре да имаш причина и да знаеш с какво си имаш работа, защото моето бебче почина два дни преди термина и както каза едно момиче преди мен още чакам да видя от къде ще изскочи зайчето...А не съм имала никакви проблеми и сега ще си пускам последните изследвания и ако от там нищо не излезе мога само да се надявам че е било случайност и този път няма да се повтори...Недей да се страхуваш да забременееш отново това е нещо хубаво и колкото и да е страшно си струва всяка минута от 9те месеца притеснения щом имаш шанс да имаш бебче на финала...Трябва само да осъзнаеш факта че щом си направила всичко което можеш и на което е способна съвременната медицина другото не зависи от теб и не е под твой контрол и можеш само да се надяваш на най-доброто...Надявам се скоро да се похвалиш с хубави новини 

Съжалявам много за случилото се с теб ro6li4ka дано да си имаш едно здраво и хубаво бебче.Дай боже това на всички.Благодаря ви за подкрепата момичета и нека всички се похвалим с хубаво нещо.

ВаняА не се притеснявай рано или късно всички ще гушкаме бебенца...всичко е въпрос на време и вяра в крайния резултат

Здравейте и от мен. Майка ми  има диабет, от 50г. вече. Лекарите навремето и казали, че с диабет бремеността й е рискована, както за нея така и за детето, въпреки всичко тя ражда 3 деца без проблем.
Навремето си спомнях, че лекарите се притесняват дали децата няма да имат диабет наследствен от родителя и ме караха да си правя редовно иследвания, оказа се че няма повод за притеснение.

Аз лично миналата година също бях бременна, но за жалост малкото ми момиченце реши да излезе на бял свят много по-рано от предвиденото в 6 месец и живя едва само 2 часа. Шока беше голям за мен и макар да се правех на силна и да го приемах за нормално, правейки се на силна, за да мога да помогна на съпруга ми да го преодолеем по по безболезнен начин, сега съм на ръба на силите си и усещам как започвам да си сривам. Изминаха вече 8 месеца от случилото се и няма и ден в който да се сещам за момиченцето си и да си плача тайничко сама. Едва сега започнах да изпадам в нервни кризи и депресии, може би и защото сега започнахме отново да правим опити за друго бебе и до сега резултатите са отрицателни, което и допълнително ме срива. Знам, че веднъж да забременея всичко ще си дойде на мястото но до тогава трябва време, а именно това чакане ме съсипва толкова много допълнително. Искам да кажа на всички тук майки загубили децата си като мен, че въпреки всичко, въпреки болката и тъгата която я има в сърцата ни, която няма да изчезне никога от нас, колкото и да ни е трудно трябва да се опитаме да продължим напред. Да продължим да живеем и да се радваме и на малките неща в живота ни колкото и трудно и непосилно да е това за нас. Да не преставаме да правим опити да създадем друго малко същество на което да дадем цялата си обич и щастие.

manicka
Личи си че си борбена личност   
Но ,искам да ти дам един съвет / дано не се обидиш / , когато правиш любов , не мисли за забременяване . Отърси се от този психологически момент , защото дълбоко в теб той може да повлияе на желания резултат .Предполагам , че всеки месец тръпнеш от въпроса ,дали ще ти дойде МЦ.Остави се на течението , Господ си знае делата . 
Сигурна съм че ще забременееш 

Не не се обиждам, тъкмо напротив, приемам критики и съвети от всеки.    А що се отнася до секса и бебето на всяка цена, далеч съм от тази мисъл, т.е много добре ми е известно че всичко е въпрос на нагласа. Имам приятели, който от години правят опити за бебе по няколко пъти на ден правят секс, че вече не се наслаждават на момента, а го приемат като задължение. Аз не съм такава, поне не за сега..................наслаждавам се на момента и знам, че когато си го наложиш за цел и мислиш само за това нещатата не се получават. Господ си знае работата. Още повече, че  и от 2 - 3 месеца вече ми е разрешено от лекарите да забременея.

Успех 
Сигурна съм , че в скоро време ще видиш щастливите 

благодаря на всички за споделеното,за подкрепата и съветите,наистина много се надявам всички ние да преодолеем болката си и някой ден да се радваме на дечицата които ще ни радват и ще ни накарат да оставим миналото на заден план