Ето ЮЛСКАТА дружина стана на половин година. Искат вече да пълзят и самички да с

Аз пък тъкмо бях приключила една дълга връзка и ми беше ужасно,ама ужасно криво.
Запознах се с него,след като една вечер се наложи да си остана у дома.Нямаше какво да правя и се регистрирах в един сайт.Започнахме да си говорим.След няколко дни се видяхме.Пихме няколко пъти кафе и така ... Цялата ни връзка пред да заживеем заедно беше една голяма драма.Той - наранен от предишна връзка,аз също.Минаха месеци,преди да чуя "обичам те",а всъщност аз го обичах ужасно и много страдах,че едва ли той някога ще ми отвърне със същото.След като се престраши и си разкри чувствата всичко започна на ново.Пренесох се в тях,той беше страхотен.. абе идилия.Но ми липсваше бебе ...Някак си бях сигурна,че това е човека.А сега,когато Дани се появи (от първия опит), щастието ми е пълно.Е,има малко препъни камъчета, ни нищо не може да е идеално ...

nikolita    пак нещо не съм доразбрала
Jen от 9-ти клас ?? Е такова нещо скоро не бях чувала 

Цвети ми то няма и да чуеш, ние сме последните от този вид  , това беше началото на 90-те, отдавна вече не случват така нещата  ППовече време съм живяла с него, отколкото без него. Отношенията ни са били откровенно слони, динамични, драматични, абе имаме материал за една Любовна драма  , но е факт че сме заедно имам две прекрасни деца и се надявам да имаме добро партньорство за в бъдеще 

Привет отново!

Върнах се от зъболекаря, не беше чак толкова зле

Джен, имам едни познати, които са заедно от подготвителния клас в гимназията. Понастоящем са женени и имат почти 3-годишно детенце, да са живи и здрави Та не сте единствени  

Кристи, ами ето затова не си работя по специалността, заради заплащането. А иначе си я харесвам.

Мока, а свириш ли му на бебик? Сигурно би му харесало, поне така си мисля.

Ние се запознахме покрай една моя вече бивша съквартирантка, беше неин познат и идваше на гости. Никаква романтика няма, по онова време бях скоро напуснала мъжа си и имах намерение да се развеждам (което и осъществих) и той прекара адски дълго време да ми обяснява как не трябва да се развеждам, как трябва да правя компромиси и дрън-дрън.  

Здравейте!

Джен, и аз имам приятели, които са от 8-ми клас заедно. Много стабилна двойка са, ожениха се и сега работят по въпроса с бебче. Та и аз си мислех, че няма други като тях.

Аз с моя мъж съм от 11-ти клас. От 18-годишна 
Нашата история е класика - запозна ни обща приятелка на една дискотека в Русе. На другия ден кафенце, след 3 дни вече бяхме гаджета. След 2 години гаджета, аз записах да уча в Пловдив и той дойде с мен и заживяхме заедно. На 6-тата се оженихме - прекрасна сватба беше, а на седмата се роди и Белослава.   

Ехооооо, привет!

Благодаря ви за прекрасните пожелания за Роско и моя милост

Честито на всички с поводи за празнуване да сте здрави и много обичани!

Гледам за запознанствата с половинките си говорите Да разкажа и аз малко за мен и за това как се запознахме с мъж ми

Аз съм завършила "Моден дизай на облеклото"

Със съпругът ми се запознахме в университета (то и в едно училище сме учили, ама тогава не сме се забелязали, но Съдбата си знае работата), Зала (в НБУ-София) за изпит по "Есе"...
Аз бях квестор, той един от тези, които се явиха на изпита.
Е, няма да крия, че ми хареса, но нищо не последва от моя страна! Добре, че той беше по-настоятелния! Но същия ден нищо не се случи!!!
По-късно, след няколко седмици, се видяхме случайно в Административния отдел, аз бях там стипендиант. Е, нямаше как да не се видим, защото студентите често се отбиват в този отдел!
И така, започнахме да се виждаме и срешаме, все по-често и уж случайно...!!! ))
Както вече казах Той беше доста настоятелен и започнаме да излизаме, първата ни истинска среща беше на 18.02.2004г....
Отидохме на едно ревю, после на ресторант, не усетихме как се изниза времето... беше толкова хубаво...
И ето, че след три много хубави месеца, на 27 май, Денис замина за САЩ на бригада за 5 дълги месеца, през който ние не спряхме да си пишем и да се чуваме много често по телефона! Върна се на 31 октомври! Аз го чаках..., вънувах се,  малко се притеснявах дали ще го позная и какво ще се случи после с нас... Вече знаех, че го обичам и искам да бъда с него!!!

Малко след това заживяхме заедно!

На 15 май 2006г., решихме да се сгодим, а на 05 юли, получих и официално предложение за брак и годежния си пръстен - по най-романтичния начин и както винаги съм си представяла и искала да бъде... Пръстенът беше в кубче лед, в чаша шампанско...

На 17.09.2006г. беше сватбената ни приказка

На 16.10.2007г. се роди Коско, а на 10.07.2011 - Роско

Другият месец на 18.02 ще вдигнем наздравица и ще отбележим 8 години от както сме заедно

И така.... спирам, че стана чаршаф

Здравейте!

Искам когато бебо стане на 7 месеца да го запиша на детска държавна кухня,но ме вълнува един въпрос:Какво е млякото,което използват за направата на десерти,супи и т.н.?Съдържат ли храните глутен?

Иначе малкия гледа ТВ,любима му е прогнозата за времето и ако по това време сменяме памперс на повивалника се вдига и си я гледа и чак тогава продължаваме 

Priwet

Ами и аз да споделя , че сме заедно от 8ми клас - та и заради това макар и толкова малка имам такава дълга връзка ( както вече знаете 9 години) ! Джен напълно те разбирам... аз съм си свикнала до толкова с него ,че ... ми е нужен като въздуха  Запознахме се на тренировките по Таекуон-до - той баткото, който ни правеше смях... взе че един ден в дискотеката ме забеляза по друг начин Един път преди да останем окончателно заедно бяхме гаджета, за месец но временно се разделихме ( заради мен) и в последствие, като разбрах, че ми липсва и се събрахме  ми призна след време, че се събрал с мен само, за да ме зареже и да ми го върне тъпкано, за дето много съм го наранила, но не е могъл...  Иначе, както казва Джен, драми колкото искаш... аз ученичка в Пазарджик, той студент в София.. когато станах студент заживяхме заедно... В Панагюрище той живееше на единия край, аз на другия и 5 години се изпращахме пешком по тоя дълъг път( сигурно заради това бяхме толкова фини и двамата  ) На 22 август 2009 се сгодихме , а на 14 август 2010 се оженихме, а за Руми знаете

Покрай вчерашните писания, забравих да ви се похваля, че вече няма да слагаме лепенки на пъпчето !!! УРА    !!!! Та щях да питам Джен, че май само те слагаха ( но предполагам ,че отдавна сте ги махнали )

А и сега послучай бабин ден се събрахме на по питка и да "мерим косичка" на малката Ако не знаете за този обичай мога да ви обясня

Иначе за хоби някога учех в първата музикална паралелка в града и съм учила 7 години акордеон и солфеж, и 4 години пиано, но в последствие прецених, че няма да мога да продължа с музика и пеенето ми остана като хоби. Някога пишех и песни и текстове, но сега така седя... може също да споделя, че бях вокал на рок група , чийто китарист тогава беше най-добрия приятел и съученик на брат ми - спечелилият мюзик айдъл Тома (тогава още не знаеше че ще става певец

Лека вечер !

Честито на всички, празнуващи месечинки днес!


Аз също бях 9-ти клас, а мъжа ми 8-ми и от тогава все заедно!  Брак, деца - всичко беше някак естествено следствие, нямаше много романтика. Когато се оженихме вече бяхме 7 години заедно, две години след сватбата се роди първата ни дъщеричка, а ето сега и втората!   

По този повод за дългогодишните връзки един виц. Мъж и жена са 10 години заедно и жената казва на мъжа: "Няма ли да се женим?", а той "Хм, че кой ще ни вземе такива?" 


Аз пък Цвети, все си мислех, че такива запознанства и връзки по интернет само по телевизията ги дават, а ето че наистина има. 


Франсето, и ние слагахме лепенка на пъпчето, но само един месец! Браво и на вас, че повече няма да слагате.   
Аз определено не съм чувала за този ритуал или може би да го знам под друго име  , но при всички положения ще ми е интересно да чуя.


Епона, аз имам желание с Бела да ви правим компания на басейна. Кажи по кое време и кой ден ходите? Аз няма да се престраша да и мушна главата, но ще се плицкаме във водата. 

Относно предложението ти за колаж на половин годишни бебчета - аз съм ЗА. В първия не се включихме, но сега с удоволствие! Благодаря, че отделяш от времето си за това.   


Като заговорихте за хобита: плета само, когато баба е до мен - не мога да правя бримки и не знам кога по колко да събирам (т.е. мога само количество изплетено да сътворявам  ). Най-много обичам да шия гоблен, последните дни докато бях бременна с Бела и шиех си дадох сметка, че гоблена го шия вече 10-та година. Той наистина е много голям "Воденицата на Буше", става страхотно, но мноооооого бавно. Сега ми е останало само тук там да попълня някой празнини, но откакто Бела се роди не ми остава време.


Относно художествена литература мога да препоръчам последните две, които прочетох:
"Изворът" на Айн Ранд  - ако някой се реши да я чете, да не ви плаши, че е доста голяма, чете се лесно, много е увлекателна.
"Харем" на Колин Фалконър
"Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма - тази съм я преполовила, чета я по-бавно, понякога препрочитам, но определено ми харесва.


Относно литература за възпитание на деца много ми харесва поредицата : "Позитивното възпитание ...." . Имам първата, която е за деца до 3 годинки и втората за деца в предучилищна възраст. Трябва скоро да почна да си ги препрочитам отново.

И аз да кажа, момичета, които учите или поработвате или пък вече сте се върнали на работа - възхищавам ви се как го правите.    Аз с това пране, гладене, готвене, чистене, занимание с голямото дете, не ми остава време изобщо - като на някоя въртележка съм се качила. А аз се каня да седна да се подготвя за изпит IELTS, но все го отлагам.


За бебка да се отчета набързо - и ние не сме от супер подвижните, не прави пълно завъртане, а само до половината и то защото обикновено се протяга да стигне нещо; по корем стоим буквално "по корем" - краката и ръцете назад опънати във въздуха, съответно се уморява бързо и почва да мрънка; заиграва се самичка, любимите и места са в бънджито и в стола за хранене; ще се захраним вероятно в края на другата седмица.

Здравейте 

Приспахме Габи за съня преди банята и имам малко време, че довечера ще чета 

Реших да направя някакъв нов кекс и се натъкнах на т.нар. Много лесен кекс от Готварския (рецепта) . Прегледах набързо необходимите продукти и имах всичко, та мъжО като се прибра, аз се метнах в кухнята да творя  И чела, недочела, смесих всичко в една купа и чак тогава прочетох, че всичко се смесва постепенно (както винаги, ама аз си помислих, че като е Много лесен кекс - всичко се бърка заедно). Сега го нагледах и се е вдигнал както обикновено ми стават кексовете без да слагам набухватели. Помислих си, че ще сервирам някакво спихнато подобие на кекс 

Много романтични истории и все с дълъг стаж 

Ние се запознахме на една сватба преди 2г и половина  Половин година по-рано бях приключила една дълга връзка и тъкмо се бях почувствала добре в кожата ми  Аз бях шаферка на моя колежка, с която сме близки, а той близък приятел на младоженеца. Тъй като бях шаферка имах доста задължения и едно от тях беше закичването с бутониери. Той застана пред мен и се пошегува тъкмо, докато боравех с карфицата, та ми се разтрепераха ръцете  Чух гласа му и се влюбих  Бяхме на различни маси, но доста честичко се поглеждахме. Сватбата беше на открито в Тетевенския балкан - страхотно романтично. Бях отишла с останалите шаферки да запишем видео поздрав за младоженците и навръщане той ме пресрещна на стълбите. Покани ме на танц и след като свърши ми целуна ръката    Честно ви казвам...почувствах се като в приказка. По-късно през вечерта останахме само младите и се преместихме на младоженската маса. Седнахме един до друг и си говорехме през цялото време. Разменихме си телефоните. Той ме изпрати до вратата на хотелската ми стая и аз много дипломатично се ръкувах с него, като го уверих, че ми е било много приятно и бих искала да се видим в София  Следващият ден летях в облаците и се питах дали наистина се е случило  В понеделник точно в 18:00 ми се обади и се разбрахме да се видим. Тогава се загаджихме един вид с няколко плахи целувки  Два месеца по-късно заживяхме заедно. Две седмици преди да празнуваме първата ни годишнина , падна на колене и ме помоли да се омъжа за него  Десет седмици по-късно се взехме официално...Та това е накратко 

Хоби: Много обичам да танцувам. Като ученичка танцувах спортни и латино-американски танци. Тук в София сбъднах мечтата си и се записах на Класически индийски танци (даже и на сцена стм била  ), от есента започнах народни танци - също много любими - в спортана зала с/у блока ни, но сега съм прекъснала, заради четенето.
Имам мерак да се науча да правя торти с украса от фондан. Докато бях бременна се запалих по скрапбуукинг и квилинг - имам няколко творения. Мисля, че Габи като поотрасне ще се забавляваме заедно като правим картички, украси и т.н.

Епона, и аз харесвам Х.Букай 

Спокойна вечер   

П.С. Леле, колко съм изписала...дано някой го прочете 

Пак неможах всичко да изчета, но отгоре отгоре гледам за какво пишете.
Запознахмесе 2010г  септември месец на едно събиране от фирмата ( тъкмо започвах работа в един от офисите на фирмата, той във склада) и така много беше настоятелен излязохме на среща, след което всеки ден се виждахме, една сутрин след дискотека ми предложи. Забременях без да искаме и сватбата се отложи ( бях категорична че бременна няма да се женя). Сгодихме се на 08.01.2011г. Живеем заедно със свекърите по наложителни причини. За сега ще се търпим  
За филмите - обичам да гледам но вмомента освен тези които давът по тв нямам чалъм да гледам.
 чао че ме напират  

Ех, че хубави теми подхванахте 
От къде да започна се чудя....
Корените на мен и мъжа ми са от едно градче на 50 км от София, но не се запознахме там, ами в интернет.Той живееше в Германия и лятото плануваше да пътува до България. Срещнахме се, и така седмица в кафета и ресторанти, отидохме на море за още седмица и аз събрах куфарите, оставих всичко тук и заминах с него. Две години живяхме там, имах една несполучлива бременност и след това решихме да се върнем в България и тук да създадем семейство... и ето имаме малък, прекрасен Християн 
Работя в банка, отдел събиране на вземания  . Все още не зная дали ще се връщам там след майчинството.
Относно образованието смятам се за голям провал. Преди 4 години кандидатствах в художествената академия, но неуспешно. Записах колеж към ТУ, останала ми е защита на дипломната работа и след това имам опция да продължа в НБУ.
Когато забременях, смятах че като родя, ще имам много свободно време  (може да си го помисли човек, който никога не е имал деца) и обмислях да се запиша на курс по рисуване, имам нужда от още една година подготовка, отлагам го за втората година майчинство или поне Християн да може без мен 7 часа.
Хоби - шия, рисувам, готвя, направи си сам.
Относно сериали – фен съм на Истинска кръв(нямам търпение до юни, когато ще излезе новия сезон) и всички криминалета, д-р Хаус, Декстър.
Книги – за съжаление не остава много време, последно четох на Робърт Шекли – Корпорация Безсмъртие.

 

Би било чудесно, ако успееш да дойдеш Като влезеш от централния вход, в ляво е аптеката.

Форест, много ми беше приятно да прочета вашата история  Много романтично...   

и аз да се включа в темата

с мъжа ми се запознахме преди девет години , аз бях  на 18 той на 21 по интернет в тогавашната модерна Мирка . Видях ме се съвсем без никакви сериозни намерения (от моя страна), нооо беше любов от пръв поглед и от тогава не сме се разделяли нито за ден ... аз дойдох да уча в Пловдив и след като завърших заживяхме заедно, купихме си къща и започнахме да я подготвяме за да стане нашето гнезденце  ( все още не  е готова ...3 години по-късно  и сега живеем в дядовата ръкавичка), междувременно Бог ни направи най-хубавата изненада в нашия живот - страхоотно  .... е та това е ..следва продължение

аз го прочетох  много е романтично 

Най-добрата ми приятелка също има вече 3-4 годишна връзка, започнала от интернет  вече не са такава рядкост

Юле, нашите истории доста си приличат, и аз стегнах багажа и заминах при него, а после "го прибрах" насам след 10-годишен престой.