
Аз като дете ходех на класически балет, много ми харесваше, но ми се наложи да престана заради травма. Записвала съм се и на народни, и на спортни танци, обаче нещо не изкарах много дълго. 





. Всъщност аз като се замисля съм доста прагматичен, организиран и последователен човек и всичко което имам в момента в живота си, са сбъднати мечти, така че съм щастливка 
. 

но аз май не съм си задала въпроса като хората:

После ще ти дам финландски готик да слушаш
за втори път днес пиша,че сутринта нещо ми изчезна написаното 
и не само, много интересни жени на едно място ей
Чак се замислих защо по време на бременеенето не ги започнахме тези теми,тогава имахме време да си клюкаме на воля, особено такива лежащи като мен, темата и вие ми бяхте компанията и социалните контакти,нали си полежах 4 месеца
а аз любовни романчета си обичам да чета, "Отнесени от вихъра" ми е любимия,там има една много мъдра приказка: "Човек никога не е готов за смърт,данъци и деца" това все си го повтарях като ме хване шубето за нещо свързано с отглеждането на Елена,сега вече не се замислям много. 'Щото то като ти дойде на главата, се оправяш нямаш избор.
и ние вкъщи много я тачим, купихме си машина за домашна паста от един пазар, от тия техните дето ги правят определен ден от седмицата и мъжо прави домашна паста. Това всеки ден мига да го ям.

Мъжо винаги е бил на високите етажи в системата и гледахме да не работим на едно място,че си става 24 часа заедно ,пък и заради други съображения. Преди да се захвана с това учих в един колеж, който в последствие се оказа не легитимиран (а какви такси ни взимаха
) и като се вдигна шум около това трябваше да държим 3-4 приравнителни изпита и да продължим нататък в ПУ, ама мен гадната статистика ме спъна... 3 пъти ме скъсаха и не продължих. После не му мислих много, сега на моменти съжалявам,че не продължих да се боря ,но е късно. За връщане на работа се надявам да не ми се налага скоро, но може и да ми се наложи.
и сега ми е гузно... В тоя ред на мисли Ади

Даже вече и не реве като се дрънне
) най-после да се разпиша и аз,чета ви когато ми остане време, но все не стигам до там да драсна нещо,сега ме хвана музата 

четейки последните странички с малката фурия на ръце 
, ходихме заедно в Англия на бригада там много преживяхме,много видяхме и много поработихме,това ни сплоти съвсем и после решихме да останем в Русе, аз съм от там, купихме си жилище ремонт и така.Работя в една брокерска къща, брокер съм в Русе има стокова борса и сме посредници при сключване на сделки там и така набързо това е за мен,дано не ви омръзна да го четете
аааа ,а за готвенето ами готвя си ,както е казала джен това е ежедневие
и ставам все по-голям чревоугодник покрай мъжа ми
килограмите имам да свалям още два след раждането,но се надявам и те да изчезнат неусетно,както другите досега,въпреки кърменето
хубава вечер момичета
уффф мъжо чак не ми говори... то и аз съм за бой де... ама ми е гадно бе. Нямам тренинг още, то не знам дали срещу това има тренинг де.
ей тука ми е слабото място... всичко що не е поп-фолк или чалга е на почит вкъщи, всъщност покрай някой светски появи, поводи на които не можем да откажем, сме посещавали такива клубове и има единици песни ,които ми харесват, особено текстовете, но не слушам такава музика по принцип и няма как да дам пример, 'щото не знам кой пее.
много прегръдки
. В моята работа нещата са следните излизаш в майчинство и друг ти поема проектите, връщаш се от майчинство като вече не си мениджър
..сега ще трябва да търпя на всичко отгоре един крайно неприятен субект да ми е шеф
. Моля споделете някакъв начин да преодолея по-леко раздялата с бебчо, вие чувствате ли се като мене



за пюретата и
за дипломата. 








