загубих моето малко ангелче

ro6li4ka  Болката наистина е голяма и  не минава, всички и всичко ме дразнят. Самата аз понякога не мога да се понасям, мисля си какво са ми виновни хората за моето нещастие като те само се опитват да ми помогнат. Но правейки се е нищо не се е случило не е начинът.Толкова ли много исках - просто да бъда МАЙКА....

Мила leidi_06,всичко което изпитваш е нормално.Нормално е още да боли жестоко просто е много прясна раната ти,както казват старите хора трябва да мине време.Когато аз загубих синът си бях сърдита на целият свят,най много може би на съпругът си.Никой не искаше да говори с мен за станалото,никой не искаше да ме слуша.Но въпреки всичко и всички говорех,обвинявах мъжът ми,и задавах хиляди въпроси.Започнах да пиша всичко което ме мъчеше в една тетрадка и продължавах пак да говоря,в къщи с познати които се бяха престрашили да ми се обадят със всеки който дори и неволно подкачеше темата.С времето в нашият дом за случилото се започна да се говори нормално,вече не изпадах в нервни кризи и рев.Но през цялото време не престанах да излизам да се срещам с хора,пред тях аз бях една а в къщи съвсем друга.Въпреки че бях обидена и наранена казах на човека да мен,че това не краят че искам в най скоро време да родя друго дете,знам че то няма да замести изгубеното но ще бъде като лек за душата ми.Разбира се че не е спряло да ме боли,но надеждата ме крепеше опитвах се да се съхраня психически и в мислите ми беше как ще дам всичко от себе си за да бъда най добрата майка.Седем месеца след секциото забременях,сега очаквам през Юли да гушна рожбата си.
Пиша ти всичко това,защото знам колко слаби се чувстваме в този момент,а всъщност се оказваме толкова силни.На мен ми помогна много писането в този форум,прочетох и книгите на Майкъл Нютон,и неспирното ми дърдорене. те силно и знай че ти сама ще усетиш кога ще си готова за една нова бременност,сърцето ти ще ти подскаже

leidi миличка не си искала толкова много, всяка жена има право да бъде майка. обаче за някой от нас се оказва доста по - трудно да се постигне, но ти не трябва да се отчайваш. 10000% съм сигурна че скоро и ти ще станеш мама и ще се сбъдне мечтата ти, само трябва да вярваш и да не се оставяш на мъката да те надвие за да можеш възможно най - скоро да станеш мама на едно здраво и пухкаво бебче. Когато аз загубих моето бебе изведнъж света си загуби смисъла ама напълно. След известно време разбрах, че трябва да се взема в ръце и да продължа напред заради всички хора които ме обичат и заради бъдещите си деца, защото само тази идея ми даваше сили да го направя, че скоро ще си имам детенце. И аз се сърдех на приятеля ми че според мен много бързо почна да се държи все едно нищо не е било и една вечер когато му го казах , той ми обясни че и на него му е мъчно и постоянно му е тъжно, но трябвало да е силен заради мен за да мога аз да се оправя и тогава аз реших да се постарая да се държа заради него защото знам колко се притеснява за мен и как докато бях в болницата не е ял и не е спал и така докато не му казаха, че ще ме изписват. Знам че е трудно когато никой не те разбира или поне така ти се струва, но всъщност те мислят че ти помагат по този начин като не повдигат въпроса за да не се натъжаваш...охх много дълго стана и май много объркано, но се надявам да ти е вдъхнало поне малко надежда...прегръщам те много 

 ro6li4ka ,  r@li времето минава, но не ми става по-леко. Ето днес се навършват 40 дни от смъртта на бебчо, а ми се иска и аз да не бях жива.... Всичко ми напомня за него....Днес тръгнах върнах пак на работа. Всички ме гледат с такова съжаление, половината ми приятели  ме избягват  (може би ги е страх да ме заговорят) , а другата част от хората около мен ми бъркат с пръст в раната... Снощи ми се обади една приятелка с която не се бяхме чували скоро и първото нещо, което ме попита е как върви бременността, добре ли сме с бебчо.... не беше разбрала за случилото се. Стана ми толкова болно....

Прегръщам те силно мила leidi_06,знам че боли и няма да спре да боли,независимо дали са минали 40 дни или 40 години.Просто с времето се научаваме да живеем с болката.Другата седмица се навършват 9 месеца от както загубих моето момченце,а ме боли както в първия момент когато това нещастие ме сполетя.Все още има хора които ме срещат и питат колко сме пораснали,как е бебчо,но повярвай ми те се чувстват по зле и от мен когато разберат в каква рана са бръкнали.Целта е не да забравиш,не да го преживееш защото това не може да се забрави нито преживее целта е да се научиш да живееш така,да се огледаш и да видиш че за всички живота продължава и това трябва да направиш и ти.Заради хората които те обичат твоето семейство,заради бъдещото ти дете,а и заради това което си загубила не вярвам нашите ангелчета да искат от нас ние да се съсипваме,не мислиш ли че заради тях ние трябва да се изправим и да изживеем живото си да дарим нов живот и  да бъдем най добрите майки.Да дарим на бъдещите си деца любовта в двойни размери,и тази която бихме дарили и на тези които вече не са сред нас.Прегръщам те силно и вярвам че един ден ще си най добрата майка. за теб този ден да е много скоро 

leidi мила не се притеснявай не е задължително да ти става толкова добре. Хубаво е че си пак на работа аз неможах да събера сили да се върна точно заради начина по който щяха да ме гледат всички, но в нашия случай аз щях да съм само месец и половина на работа и пак щях да напусна затова решихме , че не е нужно да се връщам. А за хората които не знаят така е те се интересуват за добро ама няма как да знаят, че нещо е станало. С всеки път в който разказваш какво е станало ще ти става по леко и по лесно. На мен ми отне повече от месец излизане и виждане с хора за да не се разплаквам всеки път когато разказвах какво е станало. Хората са различни и реагират различно, някой с разбиране други абсолютно неадекватно. Мога да ти дам пример с една моя приятелка с която сме близки приятелки от училище, това е човек от който се очаква да те разбере и подкрепи, но тя ме изненада...вместо да ме разбере тя взе, че се разсърди че съм помолила най-добрата ми приятелка да и се обади и да и каже, че когато реша ще и се обадя но сега просто не ми е до нея...ама момичето реши да се сърди и да се цупи и ми написа невероятни глупости и страшни глупости...Така че мила предлагам ти да не им обръщаш много внимание на хората има всякакви. Надявам се работата да успее да те разсейва и да не мислиш за това което е станало, аз си намирах какви ли не занимания само да се държа заета защото мислите не ми се отразяваха добре...надявам се работата да свърши това за теб и скоро да можеш да кажеш , че си по - добре...прегръщам те силно 

r@li,  ro6li4ka  много е трудно да се научиш да живееш с такава мъка, не знам дали бих могла. Постоянно се намира някои който да разпитва и любопитства. Вчера докато бях на работа ( а в моята работа се срещам с много хора ) ми се случи това, от което се боях най-много, вдигайки телефона за първи път попаднах на клиент, който ме познава и се е интересувал защо не съм на работа толкова време. Всички са знаели че съм в болнични поради бременност. Клиентката която звъня вчера ме попита защо съм пак на работа а не в къщи да си почивам, как върви бременността....стана ми зле и се опитах да отклоня  темата , но тя не ме разбра и продължи да сипва сол в раната. Тази седмица като дойде не знам как да се покажа....не искам никой да ме разпитва, защото ме боли още повече, но хората не са виновни те просто не знаят какво ми причиняват. Затова не исках да се връщам на работа....искам да се скрия от света, искам да съм някъде където никой не ме познава и където няма да ме боли 

leidi_06 Още е много рано мила ... още има да те боли ... но както всички ти казахме, тази болка с времето ще намалее, но няма да изчезне! Просто ще се научиш да живееш с нея ... няма да се сещаш толкова често, но никога няма да я забравиш! Иначе погледа и думите на хората са неизбежни ... някой го правят несъзнателно и не можем да ги виним. Има и такива обаче, които не спират да чоплят от любопитство. Лично аз когато трябваше за първи път да изляза  на вънка пред Блока ... в магазина, където всички ме познаваха ... ми беше много трудно ... чувах "Честито" ... "Кога родихте" ... "Айде да почерпиш за хубавата новина" ... и след като им кажех само ... Децата ми починаха!!! наставаше мълчанието ... Тогава болката идваше отново ... и така няколко дена, седмици ... месеца ... когато дойде момента да се взема в ръце и да реша, че искам живота ми да продължи по друг начин. С мъжа ми решихме, че е време, въпреки, че още не бяхме сигурно ... но в крайна сметка, човек не може да избяга от съдбата си. Сега съм си казала ... Каквото стане, това е! Страх ме е, треперя от мисълта какво може да стане отново, но си казвам, че един ден аз ще бъда МАЙКА ... рано или късно, аз ще родя живо и здраво детенце и разбрах, че страха е мой враг!
Продължавай да пишеш, да говориш, защото така болката е споделена ...

Мили майки и на мен постоянно ми се случва хората да питат все още и още макар че утре стават 6 месеца откакто моето момиченце стана ангелче. Не бива да се сърдим и да бягаме от тях, защото това което разбрах е че те се чувстват по-неудобно и от мен когато попитат. Вече 6 месеца съм на работа и очаквах че вече почти всички знаят и не ми се беше налагало дълго време да обяснявам всичко което ми се случи, но ето че оня ден дойде един клиент който още с влизането беше толкова усмихнат и въпроса беше "Бебенцето слуша ли, порасна ли вече?' и аз за миг се вцепених, казах му какво се е случило и повярвайте на него му идваше земята да се отвори и да потъне там възможно най-бързо Толкова неудобно му стана. .........Повярвайте всички ще бъдем прекрасни майки един ден, но затова трябва да се съхарним здрави и със здрава психика за да може да дадем всичко на децата които ще имаме и да могат нашите ангелчета да се гордеят с нас. Тъй като аз раждах секцио и трябваше да изчакам някой друг месец мисля да изчакам още малко пък да става каквото ще. Така е човек от съдбата си не може да избяга. Прегръщам ви всички 
А на теб F.a.t.e. пожелавам лека безпроблемна бременност и най, ама най-здравото и прекрасно бебе на финала с една силна и здрава мама 

Момичета всичките сте толкова мили  , успокоявате ме но въпреки всичко не мога да се оттърва от тази тъга. Вчера излязох за първи път на толкова оживено място като Мола, но вместо витрините аз гледах майките с количките и щастливо бременните...имах чувството че те бяха на всякъде около мен. Представих си как и аз щях да бутам количката и да пазарувам в бебешките магазини... Всички бяха толкова щастливи...А на мен това излизане ми донесе само тъга 

А на теб  F.a.t.e. ти желая успех и скоро да се радваш на едно желано и хубаво бебче 

Не исках да пиша в тази тема, защото мислех, че е лична на Лейди.

И аз съм тук, и аз загубих синът си в 38-ма г.с. Последва мъртво раждане на 29.01., тази година.
Вчера за първи път станах от леглото. Не искам да виждам никого, не искам да правя нищо.
Не разбирам що за жесток Бог отнема деца от майките и майки от децата им!

Не знам какво друго да ви кажа... Толкова боли!

Скъпа  Sony_M тук всички сме загубили дете и разбираме мъката ти. Аз сравнително от скоро съм част от този форум, но разбрах че винаги мога да намеря подкрепа и разбиране тук. Какво да ти кажа напълно съм съпричастна със загубата ти  , но както казват всички "Бъди силна" !!! Знам че ти изглежда невъзможно, но нямаш друг избор инъче ще полудееш. Аз загубих своето момченце на 29 срещу 30.12.2011 и още ме боли ужасно, няма нощ в която да не съм плакала като си легна, но за жалост както казват всички мои близки - животът продължава! Нито можеш да върнеш времето, нито можеш да го спреш    колкото и да не искаме трябва да продължим на пред . Аз ти давам този съвет , но и аз самата още не мога да приема загубата и едва ли някога ще успея    Винаги когато пожелаеш може да ми пишеш тук или на лични 

leidi_06 Звучиш много по-добре и се радвам, че сега вече ти даваш кураж 
След всеки нов пост си казвам ... Нека това да е последният ... но уви, изниква нов и след него нов ... а на небето продължават да отиват малки ангелчета ...

Sony_M Поплачи си мила, говори, споделяй и викай ако трябва ... нека тази мъка излезе от теб и колкото се може по-бързо да се вземеш в ръце за да продължиш делото си и един ден да бъдеш горда мама ... Няма смисъл да казвам, че е още рано за каквото и да било - сега на дневен ред е болката, но след нея трябва да дойде силата!!! Всяка от нас тук е загубила своето детенце и знае какво чувстваш в момента и сме тук за да те подкрепяме   

 F.a.t.e. мога да звуча по-добре, но не се чувствам по-добре...опитвайки се да обедя  Sony_M че живота трябва да продължи, може би убеждавам себе си по този начин  Разума ми казва че трябва да приема загубата , но сърцето ми отказва    Въпреки всичко дори и малкия напредък който може би имам дължа на всички вас...

Да. А това е толкова жестоко.
Моят лекар ме посъветва да изчакаме 6 месеца. 6 месеца! На мен ми се струват като 6 години.
Искам час по-скоро невинната му душица да се върне при мен, преродена в друго телце, което да му служи дълги години, след като аз си отида от този свят!