раждане със секцио-2

Inssan много ясно, важното е да ти вземат парите.  После си още един номер.
Не мисля, че ще има някакви сериозни проблеми с местна упойка.  Все пак само от кръста надолу си безчувствена. 

Декларациите попълних в деня на операцията,а консултациите с анестезиолог и кардиолог бяха 1 седмица по-рано.Ти имаш още време,така че не виждам проблем.
Сега като споменаха-и аз повръщах кръв при пълната упойка.  
Кръвозагубата при секциото ми беше 350мл.,което лекарят определи като доста,но не било притеснително.

На мен докторката ми каза, че мога да си правя вече упражнения, стига да не чувствам дискомфорт...
Иска ми се да започна да тичам, но незнам дали няма да е много "раздрусващо" вътрешностите..
 
Иначе за упойките - аз бях със спинална.
Да, след раждането се тресях няколко часа, но това не го намирам за кой знае какъв проблем, а тогава ми беше толкова еуфорично от събитието, че това въобще не го забелязвах.
Иначе други усещания - около 10 дни имах някакво усещане като шипове в областта на гърба, където беше упойката, но отмина - може да не е било от нея.
А, и ребрата доста ме боляха пак около 10 дни, предполагам от натискането - но то това го има и при норм. Раждане..

Честно казано, най-неприятната част от всички процедури около операцията, беше слагането на катетъра

Не ти ли го сложиха след упойката? При мен беше така и не усетих нищо.
Тресенето при мен продължи около 10 мин.,май е индивидуално,защото на момичето до мен беше много по-интензивно,чак се стреснах.Тя казваше,че не усеща болка,но отстрани си изглеждаше страшничко. 

Мне, точно преди упойката беше 
Но после почти веднага ми сложиха упойката и много скоро спрях да усещам гадното чувство, подобно на цистит..
Мен тресенето значи доста ме е държало, но наистина не е болезнено - да не се плашат хората!

Еее,наистина гадно. Точно като ми го махаха имах такова чувство,все едно ме е хванал цистит.

За пореден път се убеждавам каква късметлийка съм с моето раждане. Нито ми е било лошо, нито глава ме е боляла, нито съм повръщала, нито съм се тресяла, нито ребра са ме боляли... Нищо! Корема ме болеше от операцията по-малко, от колкото като ми идваше цикъла. Не го усетих това раждане моето  Кръвозагубата при мен беше 400 мл., което оператора определи като нормална 
Inssan, аз също имам операция с пълна упойка, две години преди секциото - лапароскопия (с такава операция се маха и апендикс). Безкръвна операция, с три дупки само на корема... Нищо работа! Да, ама не. Само дето не пукнах след лапарото. Реанимационните сестри не можаха да се сменят заради мене - повече от 6 часа не можех да се събудя от пълната упойка, първия 1 час не можех да дишам нормално от тръбата, дето ми е била в гърлото и хриптях ужасяващо... Повръщах буквално през 15 мин. в продължение на целия ден, въпреки дегана мускулно и не знам си още какво още ми бодоха за това повръщане. Банка след банка в системата, кръвно 50/30  , пулс 110... Не искам да си спомням 
Ето защо преди секциото до такава степен се бях изплашила (мислех си точно същото като теб - щом след една сравнително лека операция като лапароскопията, за каквато я водят, едва оживях, то представях си след доста по-тежката операция, каквато е секциото, как ще го преживея...), че като тръгнах към клиниката сутринта в деня на раждането (беше планирано секцио), се обърнах и тръгнах да се връщам  От страх реших, че няма да раждам пък 
С всичко това искам да ти кажа, че двете операции (поне при мен) нямаха нищо, ама нищо общо! Ако знаех колко леко и почти безболезнено ще мине това секцио, щях да пея, като тръгвах да раждам! Повярвай ми - няма такава гадост като пълната упойка. Секциото почти винаги е със спинална, която няма нищо общо с пълната. Не се страхувай, така като чета, не само при мен секциото се е оказало по-лека операция от някоя с пълна упойка. Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане, каквото и да бъде - секцио или нормално! Важното е всичко да е наред и бебчето ти да е живо и здраво! Успех! 

И аз се чувствах точно по същия начин след упойките! Нищо ми нямаше след спиналната, но след пълната беше голям кошмар!

На мен катетъра и при двете раждания ми го слагаха преди упойката, абе бая гадничко и неприятно си е 

аз пък по време на самото секцио бях с пулс 170 нон стоп...
катетърът ми го сложиха след упойката - нищо не усетих, пък аз си мислех, че не ме хванала, понеже още можех да си движа краката 

Може би, ще ми се наложи секцио ако стигна до бременност. Но не зависи от мен.

И моето секцио беше буквално безпроблемно, затова и сега нямам никакви притеснения за второто раждане. Бях със спинална упойка. Нищо не ме боля, даже и операцията не ме боля кой знае колко, нито пък съм треперила. Абе, просто една обикновена медицинска манипулация. Катетърът ми го сложиха след упойката, а при махането нищо неприятно нямаше. Дори слагането на самата упойка беше безболезнено.
Преди секциото обаче имам две операции с пълна упойка, които някой също би определил като по-леки - едната беше ортопедична на ръката, а другата лицево-челюстна - вадиха ми два мъдреца. Е, няма такава гадост като излизане от пълна упойка. С часове мъки, бълнуване, все едно някой ме е бил с хиляди удари в главата, замаяност и световъртежи, гадене. Дано не ми се налага пак да се подлагам на нещо с пълна упойка. 

Аз имах друго неприятно усещане по време на раждането.
Изглежда, че адреналина ми е паднал и имах чувството че умирам.  Викам на мъжа ми, нещо става, умирам ...
Чувствах, че ми е много зле.  Останах без дъх, не знаех дали ми се повръща... не мога да обясня, много лошо чувство, че ще ми спре сърцето.
Тогава анестезиологът ми вкара в системата игла с нещо като адреналин, до колкото си спомням.  Нямаше и 20 секунди и се оправих, точно за нула време ми светна.
Мисля, че това беше най лошото от операцията ми.  Но след минутка изрева "детето чудо" и край, забравих всичко.

Олеле и аз съм преживяла тоя ад с операция заради мъдрец. Да не говорим, че седем месеца ми се възстановяваше костта и си бяха доста сериозни болки. Дано секциото не е по-болезнено от това, защото ми идваше да се гръмна тогава. Но каквото има ще дойде.. утре ми е датата за секцио, така че стискайте ми палци! 

Имаш много силно стиснати палци от мен!Само мисли позитивно и не се панирай и ще видиш,че така всичко минава по-бързо и лесно. Чакаме те с хубави новини и разказче как е минало.  

Inssan, успех утре!! Много, много стиснати палци и от мен! Мисли си само за бебето и това, че най-сетне ще си го гушнеш. Разсейвай се колкото е възможно. Ще чакаме да се похвалиш