раждане със секцио-2

А моята като чу,че искам секцио и ми заразказва ни в клин,ни в ръкав,как на една нейна колежка след първото ВЕРТИКАЛНО секцио,2-рото бебе започнало да излиза нагоре,демек през устата.
Те не знаят какво говорят,повярвай ми.

Пупи, ще ме извиняваш, ама това нормален човек не би могъл да го каже на сериозно  Предполагам, че се е пошегувала 

Съвсем сериозно си го каза.Цитирам "Имам една колежка,родила секцио първото дете преди 23 години,и като започнала да ражда 2-рото,то тръгнало да излиза нагоре".Аз ей така   я питам "През устата ли?",а тя "Май да."   После бая поспорихме и й казах,че това е пълна глупост и тъпотия,а тя се оправда с това,че разрезът й бил вертикален,което пък няма никаква връзка.

Аз съм секцио по желание. Срещнах огромна агресия от страна на други жени, които са застъпници на естественото раждане.Имаше една, която бе така любезна да ми обяснява (понеже е била секцио по спешност) как едва не умряла от операцията, как мозъкът се увреждал от упойката, как боляла главата, какви сраствания ще имам и т.н. и т.н. с най-големи подробности. А най-любимото ми е "тя природата си го е решила", да ама точно в природата не всички оцеляват след раждане и по време на раждане. Ако разчитахме толкова на нея щяхме да си раждаме на къра и да отказваме всякаква помощ. В крайна сметка точно от лекар, макар и не гинеколог ми каза, че трябва да родя секцио, не заради мен , а заради детето, защото така е най-безопасно за здравето му.Самия той беше изключително краен понеже има брат увреден изключително много от раждането и започна да ми обяснява какви са рисковете.. В крайна сметка родих секцио, защото това беше начина, който аз приемах психологически, а от естественото раждане изпитвах ужас. И по време на операцията доста време отне да извадят бебчо. Усетих леко суетене, впоследствие лекарката ми спомена, че плодът е застанал леко косо и е можело да е проблем за естествено раждане. В квартала се запознах с една мама, чието дете е със сериозни увреждания от 14 часово нормално раждане. Сега вече като видях през какво минава тя съм сигурна, че направих правилния избор. А и имам приятелки раждали по естествен път, а се възстановиха с пъти по-бавно от мен. Да не говорим,че ме плашеха, че корема ми нямало да се прибере, защото съм секцио. Да бе да, точно след операцията имах същия корем отпреди да забременя и никой не можеше да каже, че съм раждала. И все пак възстановяването първите два дни си беше монго болезнено. А самата операция не беше страшна, бях със спинална упойка. Това е, който иска да ражда по естествен път, който иска секцио,важното е в крайна сметка резултатът.Но за мен лично в самото секцио няма нищо страшно

Няма нищо естествено вече в естественото раждане- само това мога да кажа, на т.н "застъпнички". Не знам кое е естественото на това да те слагат веднага на системи окситоцин, да не ти разрешават да се разхождаш и да те връзват с колана за слушане тоновете. В последствие също не знам кое е естественото на ЕПЗ-та. Скоро чух, между другото, че има такива колани за тонове, които безжично предават сигнала към устройството и можеш да си ходиш свободно в предродилна, но в БГ кога ли............
Има и един такъв момент- замисляли ли сте сте защо животните раждат по- лесно? Без помощ? Едно на ръка, че никой не ги пришпорва, но изправеният стоеж при хората ни е изиграл кофти еволюционна шега. Факт е, че със всяко следващо поколение тазът става по- тесен и тазовите мускули по- стегнати, за да се компенсира изправената стойка. А всички знаем, че това са неприятни моменти при едно естествено раждане. 

Ето това е всичко, което трябва да се каже за "естественото раждане", дори и без окситоциновите системи и прочие благини в родните болници. Всяка жена, която се чувства уверена в себе си и способността си да роди вагинално е свободна да го направи. Аз не се чувствах така, особено след като попрочетох за споемнатите рискове за еббето, които секциото елиминира.

Почнахме да звучим сякаш се надъхваме за секцио.

И на мен това ми мина през ума,четейки последните постове и викам да спрем до тук,понеже не желая така хубавата темичка да става бойно поле.   
Какво ли е станало с момичето,което трябваше да ражда днес?Дано всичко е минало наред.

А да питам аз- като махат конците усеща ли се нещо??

Абсолютно нищо не се усеща,дори ми беше кеф,защото операцията адски много ме сърбеше. То е за 1 секунда,издърпва се само 1 конец и не се усеща нищо,спокойно.

И аз така знам, рекох да питам, а ако те боли много след упойката слагат обезболяващи. Въпреки, че една позната ми каза, че изкарала сало на 1 таблетка аналгин - евала 

И аз изкарах без обезболяващи след секциото.
Не изпитвах силни болки,единствено ,когато се движих ме болеше.

Pupitka-ще раждам в Сливен,защото съпруга е от тук
Благодаря на момичетата за отговорите.За раждането е много важна нагласата,как ще тръгнеш.Лошото при мен е че всички смятат секциото по желание едва ли не като лиготия...Болката не е фактор,който да ме тласне към операция.По-скоро цялата ''естествена''процедура Опитах се да се пренастроя,но колкото повече ми говорят за предимствата,толкова ме стряскат До сега толкова стресната не съм била.И не съм много съгласна с това с природата.Дай сега да не ходим на лекар като настинем,а да ядем природен чесън и чак ако не ни мине естествено тогава да прибягваме към хапче

Как може някой да си позволява да стряска бременни 

Спокойно,няма нужда от излишна паника.Моят съвет е да спреш да четеш,защото наистина понякога това много влияе.Тръгваш уверено и максимално пъти си повтаряш,че и това ще мине.Толкоз свят оттам е дошъл,ти ли няма да се оправиш?
Аз си ползвах болкоуспокояващи,беше ми супер с тях.За таблетката аналгин съм го чувала и аз,но раждах в частна клиника и ме "друсаха" подобаващо.  

И аз цапнах един течен аналгин в дупарата като се съвзех след секциото и това ми беше. Кърмих и не исках да приемам болкоуспокояващи...пък и то не боли толкова - само при ставане, кихане и хилеж