раждане със секцио-2

  • 75 108
  • 758
# 540
Inssan,
Попитай лекаря си за някакви витамини да пиеш, да си подсилиш общо организма. Температура имаш ли? Кърмиш ли?
С витамини се зобя от 4ти месец на бременността. Само в 9ти месец ги спрях. Даже и протеини на добавка пиех. Сега пия витамини за кърмачки, защото от мен се изливат по ~2 литра кърма на ден и няма намаляне. Имам чувство, че всички хранителни вещества отиват там. А без цедене не минавам защото не се ли изцедя повече от 4 часа ми става лошо и ме почват болки в гърдите.  ooooh! Иначе температура колкото пъти премеря ми показва че нямам, въпреки че вътрешно все едно са ме подпалили. То и със сънят съм много зле (4-5 часа в денонощието, и в болницата 5 нощи по 1-2 часа) та може и от това да са ми по-обострени усещанията. И нервите ме тресат жестоко и е страшно... дано някой ден се освестя. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 541
Всичко е нормално, ще премине. И кърмата ще се урегулира. А защо да цедиш на повече от 4 часа, бебето не яде ли по-често? Извън темата, извинявайте.  Peace Безсънието е кофти работа, вярно, ама няма как.
Виж целия пост
# 542
Всичко е нормално, ще премине. И кърмата ще се урегулира.

 Peace И кърмата, и емоциите, и нервите, и сънят ти! Всичко ти е от физическо и емоционално претоварване, но наистина ще отмине и нещата ще си влязат в релси. Разбирам те напълно какво ти е и единствения съвет, който мога да ти дам, е - търпение! Обръщай си внимание, не се пренебрегвай и ако има от кого, искай помощ, не се нагърбвай с всичко сама. Почивай колкото ти е възможно. С абсолютна сигурност някой ден ще се освестиш  Grinning
Виж целия пост
# 543
Иначе температура колкото пъти премеря ми показва че нямам, въпреки че вътрешно все едно са ме подпалили. То и със сънят съм много зле (4-5 часа в денонощието, и в болницата 5 нощи по 1-2 часа) та може и от това да са ми по-обострени усещанията. И нервите ме тресат жестоко и е страшно... дано някой ден се освестя. Rolling Eyes


Това все едно аз съм го писала Naughty Честно казано след секциото имах чувството,че няма да оцелея ooooh! Моята съквартирантка по стая в болницата още на втория ден тичаше като дива коза,а аз там бях ни жива,ни умряла Crazy Успокоявах се,че като се прибера вкъщи нещата ще се оправят и ще се вдигна на крака Tired Да,ама не!Може би поне месец се мъкнех като парцал,всичко ме болеше-цялото тяло,горях отвътре,отвън,отвсякъде-но Т нямах  Naughty На 30-40-ия ден отидох при док и той зяпна - вика ми ти все едно си оперирана преди години,всичко е минало и заминало Shocked
....знам ли,всеки организъм е различен,при мен процесът на възстановяване беше дълъг и болезнен Peace Дори сега след година и отгоре,все още не ми е напълно комфортно Crossing Arms

Пожелавам ти скорошно възстановяване Hug
Виж целия пост
# 544
Lussy, това звучи сякаш най-вече психическото ти възстановяване е отнело по-дълго време, щом и лекарят е казал, че всичко е наред. До нагласа си е, ако си по-чувствителен, по-бавно става.  Peace  Все пак да не забравяме, че всяка хирургическа намеса е шок и на психологическо ниво, дори да не си даваме съзнателна сметка.
Виж целия пост
# 545
Lussy, това звучи сякаш най-вече психическото ти възстановяване е отнело по-дълго време, щом и лекарят е казал, че всичко е наред. До нагласа си е, ако си по-чувствителен, по-бавно става.  Peace  Все пак да не забравяме, че всяка хирургическа намеса е шок и на психологическо ниво, дори да не си даваме съзнателна сметка.

дааам,май го имаше и този момент  Wink  Peace но когато болеше - болеше здраво Whistling

аз и затова казвам на момичето,че рано или късно нещата ще се оправят - при кой по-бързо,при кой - по-бавно,въпрос на време и комплексност от фактори  Peace

одеве забравих да кажа за мускулната треска - това е от много стягане,поне при мен беше така,защото постоянно стоях стегната от страх да не ми се разтвори операцията Crazy
Виж целия пост
# 546
Lussy, това звучи сякаш най-вече психическото ти възстановяване е отнело по-дълго време, щом и лекарят е казал, че всичко е наред. До нагласа си е, ако си по-чувствителен, по-бавно става.  Peace  Все пак да не забравяме, че всяка хирургическа намеса е шок и на психологическо ниво, дори да не си даваме съзнателна сметка.

дааам,май го имаше и този момент  Wink  Peace но когато болеше - болеше здраво Whistling

аз и затова казвам на момичето,че рано или късно нещата ще се оправят - при кой по-бързо,при кой - по-бавно,въпрос на време и комплексност от фактори  Peace


одеве забравих да кажа за мускулната треска - това е от много стягане,поне при мен беше така,защото постоянно стоях стегната от страх да не ми се разтвори операцията Crazy

Успокоявам се малко като чета постовете ти. Имам чувство, че се гледам от страни и осъзнавам колко съм изтрещяла, но не мога да направя нищо. После си казвам, че това е временно и уж се успокоя и пак си вкарвам някакви страхове дали все пак ще е временно. На бебко му трябва здрава майка, която да може пълноценно да се грижи за него, не да му сбърка емоционалното състояние от рано.  Confused 
Виж целия пост
# 547
Ще мине, Inssan, ще мине!  Hug Аз имах чувството, че никога няма да спре да ме боли и никога няма да разбера защо плаче това дете и какво да направя, за да спре - сега вече дори не си спомням за тези моменти Simple Smile
Виж целия пост
# 548
мен ми преместиха датата от 15-ти на 16-ти .....днес ходих при док....плацентата не е узряла, а това било много важно ....
Виж целия пост
# 549
Стискам палци, мадам ТикваPeace
Виж целия пост
# 550
мен ми преместиха датата от 15-ти на 16-ти .....днес ходих при док....плацентата не е узряла, а това било много важно ....

стиснати палчета и от мен Hug

Ще мине, Inssan, ще мине!  Hug Аз имах чувството, че никога няма да спре да ме боли и никога няма да разбера защо плаче това дете и какво да направя, за да спре - сега вече дори не си спомням за тези моменти Simple Smile

така е,въпреки че аз все още не съм забравила моментите когато плачеше като щурав и аз се чудех къде да се завра и какво да направя Crazy Wink и все още доста често ми напомня за тях,дет се вика - да не губя тренинг  Whistling
Виж целия пост
# 551
Здравейте, момичета Simple Smile Изчетох ви до 27-ма страница и утре продължавам, но не се сдържах и реших да пиша. Аз още не зная как ще раждам, докторката каза, че съм с тесен таз и може да се наложи секцио. Също съм и късогледа и трябва да отида на очен и той да каже дали може нормално или не. Първоначално бях против секциото, но след като ми казаха, че може и да се наложи ми трябваха 3-4 за да се настроя психически, а за нормално раждане все още не мога. И от двете ме е страх разбира се, но да раждам без никакви упойки и обезболояващи ...  Stop(до колкото знам тук в Плевен в държавната болница не слагат епидурална и при шиенето пак нищо). За секциото имам 3 познати, които са били с пълна упойка, не зная дали има вариант за спинална. Предпочитах пълна, но тук прочетох, че ти вкарват тръба в гърлото и това ми изглежда много страшно.
Искам да попитам има ли мами, които са минали и през двете, първо раждане нормално, после секцио и при кое сте се чувствали по-добре. Знам, че всеки организъм е различен, и всеки се възстановява за различен период от време, но все пак... Секциото ми се струва по-лесния вариант, с по-малко мъки, но болките след операцията дали са по-леки в сравнение с тези по време на нормално раждане?
Виж целия пост
# 552
Да се присъединя и аз към вас. Първият път се наложи операция по спешност, 6 дни след датата на термина. Сега лекарката ми каза, че предпочита отново да ме оперира, заради усложненията преди. Помолих я поне да изчакаме да започне родова дейност - съгласи се с мен (а и предпоставките за това са добри - има достатъчно води и плацентата не е узряла още), но каза, че ще чака най-много до датата на термина (19.06).
Виж целия пост
# 553
........... ти вкарват тръба в гърлото и това ми изглежда много страшно.
Ами че те тази тръба я вкарват като си заспала вече и я махат преди да се събудиш.......... освен това има вариант да си със спинална и ако много те е страх от това, че ще те режат в съзнание, пак могат да те приспят, но не с интубация. Тази упойка в случая не е пълна но си спинкаш без тръбата и без неприятните усещания от нея като събудиш Peace
Виж целия пост
# 554
Родих секцио по медицински показания,не съжалявам. Операцията мина леко,без усложнение...роди се прекрасен син. Полежах си около 12 часа след самата операция....дойдоха да ме раздвижат,първото ставане беше кошмарно,но след всяко ново и ново се чувствах все по-добре и по-добре. От мамите във форума научих за лекарство Солпадеин за болките и го взех облчкение получих веднага. Пиех много вода,за да мога да ставам непрекъснато и да посещавам 00,за да се махне по най-бързия начин упойката от тялото ми. Кошмарът беше седмица след самата операция,но забравях за болката,защото трябваше да се грижа за малкото човече. Е вече съм добре, от време на време наболява доста,но все пак мускулите са срязани и иска времее да се заздравят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия