Февруарче духа две свещички, тук празнуват вече всички (41)

Добро утро!
А аз защо не мога да отворя албума със снимките, да не е сменена паролата нещо и да съм пропуснала 

И на мен ми направи проблем и не пожела да влезе.
Влез в профила, отвори албуми и оттам ще стане.

Ани, и аз не успях да го отворя от линка.   затова отидох на заглавната страница на СнимкаБГ и влезнах с потребителстото име и паролата, не е сменена.  

Мерси момичета, аз ги гледах снимките във фейса,но ми стана интересно защо не отваря 

Оф, голям студ и го дават цяла седмица така, добре, че кухнята ни е наблизо.

Честито на днешния рожденик!

Честит Втори Рожден Ден на Дамян!Да расте много здрав и усмихнат!
Аник и аз не мога да отворя албума,но реших че проблема е във връзката,уж по-бърза я направиха преди два дни,а то точно обратното стана
Ей,че съм,забравих да ви благодаря за стиснатите палчета преди няколко седмици Още  веднъж помогнаха Мъжът ми има нова работа,все още не е напуснал старата,но като за начало може да ги съвместява,а и при новата първите месеци заплащането е малко!
За бибата(само за заспиване я смучеше) при нас стана почти от веднъж,средата на юни реших,че ще я махаме,една събота на обяд го сложих да спи без нея,е беше голяма драма,рев повече от 30 минути,не му я дадох,вечерта заспа с нея.На другия ден я срязах,пак си я смучеше,явно малко бях отрязала,вечерта баща му му каза "Марти,дай ми бибата!",заспа си без проблем,след това от време на време си я търсеше,но доста бързо я забрави

Ника, Адаш, тя наистина е с буйна коса и си личи точно защото не ми даде да я вържа този ден. Викам си ,айде рожден ден има, само с фибичка ще е.
Но лятото ако продължава така,може да резнем някоя друга къдрица.  Изпада в писъци и се тръшка като ѝ правя опашки или слагам фибички. 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ДАМЯНСКИ, ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ!

Честит рожден ден на малкия батко Дамян! Жив и здрав да е на мама, тате и сладката Алина!

Sunny Sky благодаря! javascript:void(0);
Сладка, но нетърпима. Незнам какво става с това дете, един месец всичко беше наред, играеше си сама, пееше и танцуваше по цял ден, и сега пак - само реве, само да я гушкам, не яде, тя по принцип не яде, по веднъж на ден само с големи изнудвания мога да я накарам да изяде една манджа, но е много трудно, на всяка лъжица се лъжем и се молим. Пие денонощно от течните каши на нестле, те са 90% адаптирано мляко и набива шоколад, като се сети не мога да не и дам, реве та се къса. Едната баба ми направи "услуга" - даде й шоколад още на 1г. и 2-3 месеца й е пристрастена вече. Надявам се в яслата, като види, че другите деца ядат и тя да яде, а и като няма там каша и шоколад, само да не ми я върнат бързо-бързо.

Мишони, тя като яде нон-стоп каши, няма как да огладнее достатъчно, че да происка манджи.  И моя дребния обича шоколад, но ние рядко купуваме и каквото купим се изяжда на мига, така че и да реве и да не реве, като няма - разбира и не търси повече. 
В яслата всички ядат, та ушите им пукат, някои стачкуват докато се адаптират, но после се регулират нещата. Нашия си яде от първия миг там, беше ги изумил, че се намърдал на масичката и си чака порцията още първата сутрин, гладника на мама. 

Честит рожден ден на Боби, Изабел и Къдричка, макар и със закъснение!! Бъдете здрави и весели, малки сладурковци!!

Честит рожден ден на сладкия Дамянчо и честита първа месечинка на малката му сестричка Алина!Нека да бъдат много щастливи на мястото, където са в момента!!

Слънч, Калина продължава да е все тъй нежно цвете, пожелавам ѝ да си остане такова!! Да ти е жива и здрава тая красота, още веднъж!!

Деска, Мана е невероятно красива и каква косаааа, ах, ах, ах!

Никич, мнол се радвам за Бо. Ха дано да му е последния болнав период!! Колкото до храненето, моето мнение, че доброто хранене може и невинаги да помага (макар че в дългосрочен план със сигурност), обаче лошото винаги вреди. Напр. наша Калина си е с лек железен дефицит откак се помни (след първите 6 м., когато черпеше от мен достатъчно количество).

Всеки ден изнасям лекции, чета проповеди и пр. - ефект никъв. Или по-точно ефектът е, че душата вече много добре знае кое е полезно, кое е вредно, кое за какво се яде (и дали помага на стомахчето, или на мозъчето/главичката) и едва ли не е наясно кой продукт какво съдържа, но, уви, нищо не може да я накара да се храни разнообразно поне, ако не и здравословно. А не е като вкъщи да не се предлага такава храна. На всеки дава акъл какво е полезно, обещава, че от утре, вдругиден, от вторник, като стане на 5,6 и т.н. ще започне да се храни здравословно и ще престане да се грижи за „болестията си”, но после се оказва, че тя всъщност е размислила...

Да, знам, че в пубертета нещата се променят. Тя промяната дори със самото израстване е факт, по някой нов плод вкарва всяко лято/зима, но мнол плахо . Четох писания на форумната психоложка и стигнах до извода, че действително туй дете страда от неофобия (страх от новите неща), състояние, което е много характерно за деца на нейната възраст, но не е психологически или какъвто и да било проблем. И все пак, проблем е ефектът от него. Всяко ново нещо е драма.

А аз имах предвид излизането по кръчми, защото не моа го траа тоз моА „бохем”, кат ми се върне по нощите замОтан и вонящ на бъчва и цигари, и полу или недайсибоже тотално неадекватен (да не говорим па как хърка, та се чува зад девет затворени врати в десета). Ревност не изпитвам никаква, все пак - 10 години чукваме (аз и по принцип не го ревнувам, освен ако не ми даде повод с някое тъпо свое изказване, тая или оная колко красива била, еми, дразни ме ся, не го ли е срам - аз съм най-красивата и единствената, ъф корц ). Изпитвам само копнеж вечерите ни да са задружни и... приятни и за двама ни.

През деня всеки си прави квот си знае, кафета, мафета, кексове и други сладкиши... Е, в рамките на приличието, де, няма ся съседите да ни разнасят. И въпреки всичко обаче, нашият лъв умирга да се понакваси с кумчо, което винаги е за моя сметка, зарад туй, че аз трява да се оправям с децата и да ги приспивам. И най-лошото е, че никога и не очаквам да ме компенсира, а имам нужда, но... кой както си го напрай (мой проблем!).

Днес да ви разпраЯм, как кака ви се уреди с физиотерапия страхотна - пълна елиминация на токсините. Навънка дърво и камък се пука, аз се потя като в сауна. И всичко това се дължи на невероятната ми и гениална идея, да премина километър и половина с шейна, пресичайки два оживени булеварда (и пренасяйки шейната заедно с пътника). А пътника м/увременно надава кански вой га че го колят „Не искам шейната, мамоооо!!!” И така - до края на света. Тъпня голяма - ни е за количка, ни е за шейна, а ръце за пренасяне на 13-14 килограмово парче аз вече нямам, честно си признавам. Ще видим довечера. На връщане отново заредих твърдо гориво, което отново ми дойде в повече, ама то пусто - лаком г*з.

Ся шви пусна 2-3 снемки, да видите опашата Люска. Реших да я щракна с опашка, защото може да се окаже, че това е първия и последен път, когато успявам да задържа туй чудо на главата ѝ.

Иначе, сполай ви, аз хуквам по милион и една задачки с милион и едно желания и очаквайки някой таен обожател да ми изпрати милион алени рози.

П.П. Ния на Лотлориен е също страхотна, бях забравила, че и тя беше дългокоска. Много хубаво, че сложи снимки, благодаря ти!! А вие къде живеете?

Ника, дофторката каза 8мл. аз давам с дозатора на панадола. Преслав е 12 кг. незнам има ли значение, но ме попита, а преди 2 месеца на горе-долу същите кила ме караше по 5 мл. дм му давам!?

Аз Саностола съм го давала на Калина на възрастта на Люс, по 10 мл., както си е по листовка. Тя беше 11-12 кг. или нещо такова (и аз давах с дозатора на Панадола/Нурофена или със спринцовка, иначе не го искаше, а ся умира за него, ма нямаааа!). Ся ш проверЪ колко тежеше туй дете тогава.

Мяуска, Мии, мерси!  Аз изхвърлих листовката, но по спомени там нищо не пишеше за толкова малки деца, а просто "деца".  Мии, към 14 кила отива нашия, ще взема да му давам по 8 мл. освен ей така превантивно. 

Дам, така е, не пише, но свекър ми каза, че за две годишни е също десет, особено за преболедували. За Макси не знам, ти все пак превантивно щом ще даваш, дангу предобриш пък.

Ей я листовката иначе.