Здравният министър против секциото по желание

И двете ми раждания са със секцио. Радвам се,че не живея в 14 век и секциото съществува. И двата пъти по  медецински показания, макар и втория път да се надявах да успея да родя нормално.
Първото ми секцио беше в първата седмица на 7 -мия месец.Детето напречно разположено и не помръдва, аз с пълно разкритие и контракции на минута. Ако не беше операцията, отдавна да ме няма на белия свят- и мен, и детето ми. Да чукна на дърво, то е вече 21 годишен млад мъж, здрав. Даже 20-те дена в кувьоз, който беше от старите не му се е отразило надявам се  пагубно (поне до този момент, слава богу нищо сериозно няма). Вторият път имаше опасност от разкъсване на матката, защото беше ужасно изтъняла на мястото на среза от първото секцио и докторката каза, че няма да рискува, при напъните да се стигне до това и до отстраняваме на органа.

Колкото до следоперативния период- сигурно съм имала късмет, но се възстанових страшно бързо, безпроблемно все едно,че не съм оперирана. Второто секцио даже по-леко. на седмия ден бях като свежа репичка, ходих нормално, излизах до поликлиниката, сама си гледах бебето и носих количката. без излишна суетня и преструвки.
Иначе за млади, здрави и прави жени със страхове и предразсъдъци, с добри показатели на бебето не мога да приема зор зорна да раждат оперативно. Някое и друго изключение може, но сега наблюденията ми са, че се ражда повече от масово така. Жалко наистина.

Колкото до изцепката на министъра- знае, че и сега не е позволено, да направи нещо по въпроса с лекарите, които предпочитат секциото, като по-лесно и доходно, не да ръси празни приказки за пи ар.  

Според моето скромно мнение, ако една жена има желание /и пари/, един лекар може да й намери поне 10 "здравословни причини" за секцио.
Така че дали ще забраняват или не секциото по желание - все тая.

Ама много се изнервям...какво ги бърка някои жени друга какво би си избрала.Аз примерно не се страхувам от болката,а от това да не се насера и за мен примерно това е достатъчен мотив да мисля за секцио !Въпроса не е вие как сте родили,вие какво искате или пък аз!Въпроса е,че ти налагат!А най-добре е да можеш да избереш!!!

И за твойта болка има лек. Но по-тъпа причина за секцио не бях чувала.

Аз съм дебела.
Болеше ме само първите 2 часа, заради торбата с пясък на корема (като я махнаха, всчко изчезна), но поносимо, даже отказах втората инжекция аналгин, първата ми я набиха още преди да изляза от упойка и не успях да кажа не. Страх ме беше от раздвижването, но не усетих нищо особено, станах и тръгнах. 2 и 3-ти ден усещах дискомфорт, не болка, а дискомфорт заради дренажа, който беше по др. причини. След него край, нищо не усетих за мен всичко е индивидуално и колкото и да ми обясняват, няма общо с теглото 

Джемма-има да лек има...казвам''примерно''...ама и това го има.Какво бих избрала незнам,но въпроса е да мога да избирам!Всеки е различен,няма как всички да мислим едно.Лично аз болката ще преживея,но унижениет(тук включвам и отношението на болничния персонал)...хм малко трудно...И пак казвам това съм си аз,другите може и да не мислят така
Направо не е наред този!Нека ражда той да го видим колко ще е натурален и естествен!

Явно или сме раждали по различен начин или сме различни организми. Второто е по - вероятно.

Мен ме болеше 3 дни,но не мога да кажа,че беше болка за умиране.Имаше си и причина-друсаха ме яко с обезболяващи.
Успокойте се,хора!Няма начин да забранят секциото по желание.

То въобще било ли е разрешено някога

Е,нали за това се води спор-да се забрани със закон раждането с цезарово сечение по желание.

Както казах,това няма как да стане.

И аз съм дебеличка, но не съм имала особени проблеми. Болеше ме само докато ми слагаха окситоцин (слагат го в инжекцията с обезболяващите за да се свие матката по-бързо). През останалото време не ме е боляло изобщо. С първото дете като ме раздвижиха и не легнах 12 часа, защото си мислех, че няма да мога да стана сама. С второто ми беше  ясно, че няма такива проблеми и дори исках да си тръгна от реанимацията към стаята на собствен ход със сака, но не ми разрешиха (имало правила). От 24тия час когато са ме раздвижилии и с двете раждания съм се движила нормално изправена и ниикога не съм имала дърпания и некви неразположения. Въпрос на организъм и кой до колко е свикнал да мрънкоти за всичко.
Аз личвно второто дете исках да го родя нормално, но не стана за съжаление. Малко известен факт е, че децата, родени секцио, имат значително по-малки количеества бифидо бактерия в червата. Бифидо бактерията спомага образуването на лактазата - ензима разграждащ лактозата. Та с първото дете направихме временна и лека лактозна непоносимост, но аз се чувствах ужасяващо зле. При всичкси случаи обаче пак съм за избора на жената и за това, че естествено раждане в бг няма. Смятам, че и при "естественото" раждане има доста деца, които са извадени без дробовете им да са подготвени за това (стотици случаи на планово естествено раждане по 3-4 седмици преди террмин, че лекаря примерно ще излиза отпуска). Те. тази по този критерии мисля, че естественото раждане в българия доста ксе е приближило до секциото. Т.е. предпоставките за асма ги има и в двата случая.

Това никъде не видях да се отчита.

Определено възстановяването след секцио няма връзка с килограми и муслулатури, иначе аз досега да не съм се възстановила още Явно има значение кой как те анестезира и кой как те реже. Второто ми секцио беше планирано (първото по спешност след цял ден раждане и не може да тръгне като хората накрая) и след него лекарката ми каза, че ме е оставила в чудесна форма за трето, ако реша да имам И като цяло възстановяването ми беше чудесно, след седмицата в  болницата се прибрах и си поех грижите по бебето без проблем, единствено ме болеше като трябваше да ставам през нощта, заради часовете обездвижване в леглото - но и това мина след още една седмица.

Аз първия път раждах по естествен начин (на 21 години, 48 часа). В общи линии след 12 години се навих да имам второ дете и от първия ден, в който научих че съм бременна започнах да търся доктор, който да ми направи секцио. В последния момент се оказа, че и без това не мога да родя нормално, плацента превия.
Изобщо не мога да сравнявам. То няма нищо общо. След "нормалното" раждане се възстановявах около месец. Бях в шефове до където може, много сложно сядах, лягах и ставах, очите ми бяха чисто черни. Още имам остатъци от кръвоизливите. За ужаса, който изпитах да не говорим. Години след това, като минавах с кола покрай АГ болницата си обръщах главата настрани, а мисълта за второ дете ми се струваше лудост.
След секциото ме боля един ден, биха ми обезболяващи и мина. На седмия ден карах кола и пих кафе с приятелка.
Сто министъра да ми бяха забранили, за нищо на света нямаше да отида да раждам втори път по естествен начин.

Аз също не бих родила по естествен начин, въпреки, че като чета тук организмът ми е реагирал по по- различен начин от другите.
Мисълта да се цепя на живо и да гледам как ме шият ми е твърде много.
Пълната упойка има, обаче и друг проблем, за който не видях да се споменава. Не можеш да си видиш бебето и мисля, че то трябва да е при теб когато идваш в съзнание. Зависи и от много други мисли и конкретния случай.