Чакай сега, един пълен човек може да има повече мускулна маса от един слаб фен на фитнеса. Та ако е пълна, но силна, мога да си представя, че операцията ще е лесна за нея.
Виж целия пост
Здравният министър против секциото по желание
- Публикувана: 21 ян. 2012, 10:45 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2012, 12:31 ч.
# 421
26 ян. 2012, 10:47 ч.
Шанталче, колкото и да ти е чудно, има 100-килограмови жени, които са по-жизнени и енергични от 50-килограмовите. Възстановяването не зависи от килограмите, поне наблюденията ми са такива. И личният ми опит - също.
Виж целия пост
# 422
26 ян. 2012, 10:48 ч.
Тлъстините правят голям проблем при операциите и последващото зарастване. Има грамадни хора но набити и стегнати.
Виж целия пост
# 423
26 ян. 2012, 10:49 ч.
И аз си мисля, че е по-разумно да се планира всичко- час, обезболяване, вид на шева, отколкото да се чака секциото да е спешно.
Затова съм за либерализиране на секциото по желание, естествено с документирано становище от лекаря.
Странно ми е защо изобщо се повдига въпросът за забрана на секциото по желание, понеже то и сега не е разрешено, трябва да има някакво изрично показание, каквото, разбира се, винаги се намира
Виж целия пост
И аз си мисля, че е по-разумно да се планира всичко- час, обезболяване, вид на шева, отколкото да се чака секциото да е спешно.
Затова съм за либерализиране на секциото по желание, естествено с документирано становище от лекаря.
Странно ми е защо изобщо се повдига въпросът за забрана на секциото по желание, понеже то и сега не е разрешено, трябва да има някакво изрично показание, каквото, разбира се, винаги се намира
# 424
26 ян. 2012, 10:50 ч.
Аз човек с наднормено тегло който е здрав, не познавам. Не знам колко е "силен"...
Виж целия пост
Чакай сега, един пълен човек може да има повече мускулна маса от един слаб фен на фитнеса. Та ако е пълна, но силна, мога да си представя, че операцията ще е лесна за нея.
# 426
26 ян. 2012, 10:58 ч.
Мъжът ми беше до мен, като идвах в съзнание и каза, че веднага му показали бебето. Аз го видях на другия ден. Не ми беше проблем и бях много щастлива, че съм се отървала така леко.
Това беше сериозен проблем при мен, колкото и невероятно да звучи ,довело до много неприятни няколко следващи дни. Просто разликата беше огромна, първият път като родих дъщеря ми, се чувствах в чудесна форма, с огромен прилив на адреналин и усещането, че мога да стана и да тичам (не че можех
), видях я, гушнах я и бях изключително щастлива и спокойна.
Вторият път, когато се наложи секцио, се събудих, нямаше бебе, само една синя лентичка на ръката ми, казаха ми "честит ти син", а аз ревнах и се чувствах ужасно потисната. Именно тази разлика за мен е от съществено значение. Знам, че за останалите едва ли има някакво, но аз го преживях много тежко.
Колкото за възстановяването , Шанталче, аз влязох да раждам 94 кг., след операцията 36 часа ми позволиха да стана един или два пъти, през останалото време ми вливаха разни системи. На 37-мия час станах, отидох да си взема детето, оставиха ми го при мен за постоянно и дори и през нощта си беше при мен, грижех се за него без проблеми и за около 6 дни се възстанових без никакви страдания. Не е въпрос на килограми, наистина, въпрос на организъм, структура, кадърен лекар и т.н.
Виж целия пост
Не можеш да си видиш бебето и мисля, че то трябва да е при теб когато идваш в съзнание. Зависи и от много други мисли и конкретния случай.
Мъжът ми беше до мен, като идвах в съзнание и каза, че веднага му показали бебето. Аз го видях на другия ден. Не ми беше проблем и бях много щастлива, че съм се отървала така леко.
Това беше сериозен проблем при мен, колкото и невероятно да звучи ,довело до много неприятни няколко следващи дни. Просто разликата беше огромна, първият път като родих дъщеря ми, се чувствах в чудесна форма, с огромен прилив на адреналин и усещането, че мога да стана и да тичам (не че можех
), видях я, гушнах я и бях изключително щастлива и спокойна. Вторият път, когато се наложи секцио, се събудих, нямаше бебе, само една синя лентичка на ръката ми, казаха ми "честит ти син", а аз ревнах и се чувствах ужасно потисната. Именно тази разлика за мен е от съществено значение. Знам, че за останалите едва ли има някакво, но аз го преживях много тежко.
Колкото за възстановяването , Шанталче, аз влязох да раждам 94 кг., след операцията 36 часа ми позволиха да стана един или два пъти, през останалото време ми вливаха разни системи. На 37-мия час станах, отидох да си взема детето, оставиха ми го при мен за постоянно и дори и през нощта си беше при мен, грижех се за него без проблеми и за около 6 дни се възстанових без никакви страдания. Не е въпрос на килограми, наистина, въпрос на организъм, структура, кадърен лекар и т.н.
# 427
26 ян. 2012, 11:00 ч.
Аз мога да кажа как стои положението,ако си бил слаб и после изведнъж си напълнял с много. 
Значи в началото на бременността си бях точно 55кг.,към края станах 88кг.Не съм спирала да се движа,въпреки качените килограми.Беше ми необичайно да мъкна толкова телесна маса,но не и невъзможно.До последно си ходех пеш почти навсякъде.Не бих казала,че съм имала кой знае какви оплаквания в следоперативния период.Дните след секциото се бях надула от системите и краката ми отичаха жестоко,но точно след седмица се отводних и вече виждах кокалчетата на глезените си.Не съм се чувствала зле заради килограмите.Не знам дали има разлика от това да си дебел по природа или от самата бременност.Смятам,че свръх теглото наистина би попречило за едно бързо възстановяване,но не мога да го твърдя със сигурност.
Виж целия пост
Значи в началото на бременността си бях точно 55кг.,към края станах 88кг.Не съм спирала да се движа,въпреки качените килограми.Беше ми необичайно да мъкна толкова телесна маса,но не и невъзможно.До последно си ходех пеш почти навсякъде.Не бих казала,че съм имала кой знае какви оплаквания в следоперативния период.Дните след секциото се бях надула от системите и краката ми отичаха жестоко,но точно след седмица се отводних и вече виждах кокалчетата на глезените си.Не съм се чувствала зле заради килограмите.Не знам дали има разлика от това да си дебел по природа или от самата бременност.Смятам,че свръх теглото наистина би попречило за едно бързо възстановяване,но не мога да го твърдя със сигурност.
# 428
26 ян. 2012, 11:09 ч.
Наистина ли питаш? В речника сигурно има обяснение на думата, но ето и това -
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B7%D0%B4%D1%80 … AJuGVMok-vtQV7ORQ
Виж целия пост
Какво разбираш под здрав?
В речника сигурно има обяснение на думата, но ето и това -http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B7%D0%B4%D1%80 … AJuGVMok-vtQV7ORQ
# 429
26 ян. 2012, 11:17 ч.
Да. Наистина в напреднала възраст - да, който доживее...
Виждам и че не се отчита затлъстяването на вътрешните органи на външно слаби хора. Което е още по-опасно, защото няма сигнал.
С което не защитавам наднорменото тегло, но загубих много млади и слаби приятели, затова ме е яд на подобни статистики
Слаб, дебел, каквото ти е писано.
Въпросът беше конкретно за раждането - не влияе на практика, само на теория.
Виж целия пост
в напреднала възраст - да, който доживее...Виждам и че не се отчита затлъстяването на вътрешните органи на външно слаби хора. Което е още по-опасно, защото няма сигнал.
С което не защитавам наднорменото тегло, но загубих много млади и слаби приятели, затова ме е яд на подобни статистики
Слаб, дебел, каквото ти е писано.
Въпросът беше конкретно за раждането - не влияе на практика, само на теория.
# 430
26 ян. 2012, 11:18 ч.
Според СЗО- официална дефиниция здраве е не само отстъствие на болест, но и усещане за благостътояние.
Сега, една жена с наднормено тегло и 50% телесни мазнини може да се чувства добре на 30, да няма откриваеми заболявания, но според мен и тя не може да се причисли към здравите. Просто организмът й е извън нормален ритъм и ще изхаби по-бързо ресурсите си с възрастта или с ектремни преживявания като бременност и операция.
Нищо лично към по-пълните хора, но не съм привърженик на приемането на затлъстяването за нормално. Бих добавила още един ред към дефиницията на СЗО: организмът да може да се адаптира към стрес и натоварване с минимални поражения. Тоест не се брои, ако си здрав като за седене на дивана. Трябва и да може да тичаш поне 300 метра и да висиш на една ръка, както и да ходиш по 3 километра на ден. И така цял живот, не само на 20 и 30.
Виж целия пост
Сега, една жена с наднормено тегло и 50% телесни мазнини може да се чувства добре на 30, да няма откриваеми заболявания, но според мен и тя не може да се причисли към здравите. Просто организмът й е извън нормален ритъм и ще изхаби по-бързо ресурсите си с възрастта или с ектремни преживявания като бременност и операция.
Нищо лично към по-пълните хора, но не съм привърженик на приемането на затлъстяването за нормално. Бих добавила още един ред към дефиницията на СЗО: организмът да може да се адаптира към стрес и натоварване с минимални поражения. Тоест не се брои, ако си здрав като за седене на дивана. Трябва и да може да тичаш поне 300 метра и да висиш на една ръка, както и да ходиш по 3 километра на ден. И така цял живот, не само на 20 и 30.
# 431
26 ян. 2012, 11:20 ч.
Все си мисля, че и на теория, и на практика, сърцето ми щеше да работи по-усилено за кръвообращение при 100 килограма с всичките последствия от това. Е, предпочитам кръвта ми да ходи при бебето, а не при сланините, затова намерих начин да кача нетно 7 килограма през бременността.
Виж целия пост
Да. Наистина в напреднала възраст - да, който доживее...
Виждам и че не се отчита затлъстяването на вътрешните органи на външно слаби хора. Което е още по-опасно, защото няма сигнал.
С което не защитавам наднорменото тегло, но загубих много млади и слаби приятели, затова ме е яд на подобни статистики
Слаб, дебел, каквото ти е писано.
Въпросът беше конкретно за раждането - не влияе на практика, само на теория.
в напреднала възраст - да, който доживее...Виждам и че не се отчита затлъстяването на вътрешните органи на външно слаби хора. Което е още по-опасно, защото няма сигнал.
С което не защитавам наднорменото тегло, но загубих много млади и слаби приятели, затова ме е яд на подобни статистики
Слаб, дебел, каквото ти е писано.
Въпросът беше конкретно за раждането - не влияе на практика, само на теория.
Все си мисля, че и на теория, и на практика, сърцето ми щеше да работи по-усилено за кръвообращение при 100 килограма с всичките последствия от това. Е, предпочитам кръвта ми да ходи при бебето, а не при сланините, затова намерих начин да кача нетно 7 килограма през бременността.
# 432
26 ян. 2012, 11:29 ч.
3 километра за натоварване ли се имат
Не всеки има силни ръце, точно този експеримент правихме с познати с различно тегло, само двама успяха и то не много слаби.
Аз карам почти всеки ден велоергометър по 4- мин.-1 час, докато бях по майчинство минавах по близо 10 км. на ден с количката.
Говоря за килограми 70-90, естествено при 200 няма да е възможно движението.
СЗО- какво казва за жените с подномерно тегло, тук съм чела, че 170 см. трябва да е 45 кг., за да е с нормално здравословно тегло, т.е. въпросът е и за какви граници говорим.
Конкретно за секциото писах, че няма разлика, поне при мен всичко протече повече от добре и много бързо по отношение на възстановяването, така че теорията не ме бърка, както не я бърка и някоя слаба жена, при която е минало тежко.
Виж целия пост
...
Нищо лично към по-пълните хора, но не съм привърженик на приемането на затлъстяването за нормално. Бих добавила още един ред към дефиницията на СЗО: организмът да може да се адаптира към стрес и натоварване с минимални поражения. Тоест не се брои, ако си здрав като за седене на дивана. Трябва и да може да тичаш поне 300 метра и да висиш на една ръка, както и да ходиш по 3 километра на ден. И така цял живот, не само на 20 и 30.
Нищо лично към по-пълните хора, но не съм привърженик на приемането на затлъстяването за нормално. Бих добавила още един ред към дефиницията на СЗО: организмът да може да се адаптира към стрес и натоварване с минимални поражения. Тоест не се брои, ако си здрав като за седене на дивана. Трябва и да може да тичаш поне 300 метра и да висиш на една ръка, както и да ходиш по 3 километра на ден. И така цял живот, не само на 20 и 30.
3 километра за натоварване ли се имат
Не всеки има силни ръце, точно този експеримент правихме с познати с различно тегло, само двама успяха и то не много слаби.
Аз карам почти всеки ден велоергометър по 4- мин.-1 час, докато бях по майчинство минавах по близо 10 км. на ден с количката.
Говоря за килограми 70-90, естествено при 200 няма да е възможно движението.
СЗО- какво казва за жените с подномерно тегло, тук съм чела, че 170 см. трябва да е 45 кг., за да е с нормално здравословно тегло, т.е. въпросът е и за какви граници говорим.
Конкретно за секциото писах, че няма разлика, поне при мен всичко протече повече от добре и много бързо по отношение на възстановяването, така че теорията не ме бърка, както не я бърка и някоя слаба жена, при която е минало тежко.
# 433
26 ян. 2012, 11:34 ч.
Гинеколозите предпочитат да израждат високи и с нормални граници в теглото майки, отколкото другите. Разположението на костите и големината на таза също са от значение.
Виж целия пост
# 434
26 ян. 2012, 11:36 ч.
И аз качих само 8 килограма по време на бременността, но се отклоняваме от въпроса.
Усещането за болка е напълно субективно. Възстановяването след интервенция донякъде е състояние и на духа, не само на тялото. Поне при мен беше така. Първа операция - 60 кг. тегло, 10 дни възстановяване (разрезът е същия като при секцио). Секцио - 80 кг. тегло преди него, на 7-я ден след него тежах 71, прибрах се у дома и си гледах детето без никакви проблеми, без болка, без опъване по шева. Станах на 24-я час и се мотах по коридора, за да надничам да си видя бебето. Дъщеря ми ми я дадоха на 5-я ден, защото бях настинала по време на операцията, колкото и да е смешно. Хрема, кихавици, кашлица, сълзящи очи...бляк. При първата операция какъв стимул съм имала да се изправя? Никакъв. А след секциото бах като изпотен кон
Виж целия пост
Е, предпочитам кръвта ми да ходи при бебето, а не при сланините, затова намерих начин да кача нетно 7 килограма през бременността.
И аз качих само 8 килограма по време на бременността, но се отклоняваме от въпроса.
Усещането за болка е напълно субективно. Възстановяването след интервенция донякъде е състояние и на духа, не само на тялото. Поне при мен беше така. Първа операция - 60 кг. тегло, 10 дни възстановяване (разрезът е същия като при секцио). Секцио - 80 кг. тегло преди него, на 7-я ден след него тежах 71, прибрах се у дома и си гледах детето без никакви проблеми, без болка, без опъване по шева. Станах на 24-я час и се мотах по коридора, за да надничам да си видя бебето. Дъщеря ми ми я дадоха на 5-я ден, защото бях настинала по време на операцията, колкото и да е смешно. Хрема, кихавици, кашлица, сълзящи очи...бляк. При първата операция какъв стимул съм имала да се изправя? Никакъв. А след секциото бах като изпотен кон
Препоръчани теми