„Пито-платено” след дест-петнайсет-двайсет години?

Тези неща изобщо не ме впечатляват.Даже се забавлявам,когато някой се опита да "ми натрие носа" по какъвто и да било повод.И ги разбирам тези хора.В повечето случаи по този начин се опитват да се издигнат в собствените си очи,за да заглушат вътрешната си ниска самооценка.

Пример:преди известно време се засичаме съвсем случайно в един детски клуб с една състудентка от университета след 13 години,от както сме се дипломирали.Леле мале!Като ме почна....ама колко била добре,ама как детето и е генийче,ама как живеела в "Лозенец",ама имала и друг апартамент,ама как поддържала висок стандарт на живот,ама как плочките в банята и били по 60лв.квадратния метър,ама това ти онова ти.Естествено проявих учтивост и я изслушах чинно,като не спирах да и казвам браво на теб и да и се усмихвам.След което започна да ме разпитва и мен.От всичко,което бях чула просто не ми даваше сърце да и "натрия носа" и да и разбия илюзиите,че ме е впечатлила.Просто ми беше забавно,без да съм изпитала неприязън.Казах и скромно-"ами при мен нещата са в общи линии добре.Имам си семейство,две деца и работа,която обичам на частна практика".Естествено не се разминах с въпроса колко си докарвам,както и е естествено за мен да и кажа-достатъчно,за да не се оплаквам.Тя определено остана доволна от отговора,до  момента в който излязохме от клуба и всеки трябваше да се качи в колата си.Изумлението и беше пълно. Не го очакваше,а аз не спирах да се забавлявам вътрешно. Наистина ми е забавно,когато някой измерва успеха си с материални придобивки и непрекъснато говори за това.Ако ги имаш,но не парадираш с това вече е друго. Та така.Не се впечатлявай от такива хора.Те достатъчно се самоизяждат и сами,за да им се впрягаш.

Все още не ме е издирил никой с подобна цел. Имала съм проблеми и са имали с мен проблеми в началните курсове на гимназията, но до края с не съм имала проблеми с никого /както и никой с мен/. Каквото е станало там си е останало Не тая лоши чувства към никой, да са живи и здрави всички

Някой беше попитал за посредствените, после станали номер 1, имах такъв съученик, много го тормозех /след време му се извиних, още като съученици/, едва изкарваше 4-ки, сега е доста добре, известен, материално е ОК. Радвам се за него, както и за всички постигнали успехи!

Към авторката, аз съм такова перде, че ако някой ме издири с подобна цел и се държи така с кеф ще му напомня, право куме в очи, защо аджеба съм го казала и колко права съм се оказала. С широка усмивка Жал ми е за такива дребни душици, алал да и е годишната заплата

Ами, да си призная, че и аз щях да имам същият модел на поведение като теб в този случай .
И не бих изпитала нито разкаяние, нито съжаление за това, какво съм казала преди.

С какви хора сте общували на младини, хора?!  До ден днешен само и единствено с удоволствие се срещам със съучениците си. Много от тях ме търсят често, но не, за да си разчистваме сметки, а за да пийнем, да си побъбрим и да се видим. И никой пред никого не се прави на велик. Само Ивайло Гюров веднъж на голяма сбирка за годишнина се опита, но всички вкупом бързо го свалихме на земята.

Не знам какво е направил/казал Ивайло Гюров, но човекът си е много добър певец, талантлив е. Чак велик не знам, но определено е известен.

Ми нищо съществено, съученик ми е, от първи клас учим заедно, та цели 11 години и се познаваме твърде добре, за да ми се дуе на сбирките на випуска. Що за коментар е пък твоя?! Къде прочете да казвам, че не е добър певец? И какво като е известен като си знаем и кътните зъби?

Па аз не го знам тоя..

От гимназията имам само хубави спомени. В началното много ме тормозеха обаче, ама мнооооого, и то за глупости. Замеряха ме с камъни по двора, хвърляха ми чантата в тоалетната чиния, да не говорим за всекидневния психически тормоз, обиди, псувни, плювни и т.н. А аз бях свитичка и така и не им отвърнах да се защитя, може би затова ме тормозеха - лесна плячка. Ей тия кретенчета искам да издиря сега, но няма да им се хваля - искам просто да им хвърля един хубав бой, тъй да им се издлъжня подобаващо

На мен пък не ми хареса, че два пъти авторката използва думата "некрасива" в един параграф. Момичето е упяло, умно и вероятно е искало да пребори духовете от миналото.

Аз бях от умните и красивите в училище. И скромните. Няма промяна засега.

Не бих тръгнала да издирвам някого, за да си разплащам сметките от преди 15 години. Макар, че има няколко индивида от училище, които не помня с добро.

Ако животът ме постави в ситуация, в която мога да му помогна обаче, бих се замислила. Не бих направила добро, дори и да не ми коства нищо. Лошо обаче също не бих направила.

Ако мога да му помогна на такъв човек да си намери работа например, не бих си мръднала пръста, но ако видя да го блъска кола, бих отишла веднага да помогна.

Не зная дали е единичен случай. Аз никога не бих си губила времето с човек, който някога не ми е бил приятен по една или друга причина. Това е като да си вра носа и да злорадствам. Не виждам смисъл. Намирали са ме по разни сайтове от рода на гореспоменатия бивши съученици, състуденти, съседи. Ако човека искрено съм го харесвала се срещаме, пишем си и оставаме в контакт. Ако не съм го харесвала му пиша вежливо и дотам. Не давам координати, не искам техните и толкова. Аз също съм намирала хора от миналото и съм им се обаждала. С много от тях останахме в редовен контакт. Би ми било много неприятно ако приемат покана от моя страна само за да ме видят, когато им е ясно, че не съм техния тип човек. Няма добри и лоши хора. Има подходящи и неподходящи един за друг. И вълка козината не си я мени.

Аз, например, не обичам да пътувам. Никак. И свободна да бях, нямаше да пътувам, чащото не ми е по вкуса. А на мъжа ми му дай всеки уикенд да ходи някъде, всеки ден, ако може. Да водя деца на ваканция ми е по-гадно от миенето на чинии. И не разбирам с какво фактът, че някой не пътува може да подразни друг. Или това, че имам мъж и деца, примерно.

Рядко виждам съученици, но не мога да им се сърдя за миналото. Още повече, че те сега са мили и възпитани хора.
Има един баща на съученик на дъщеря ми, който навремето ме тормозеше /бащата де/, ама сега мойта щерка разказва играта на неговия син.

Не.Отдавна съм загърбила младежките пориви и изпълнения.

Има и грозни хора, каво се шашкаш толкова. Външно, вътрешно, отвсякъде. Момичето беше от тези, които ако имаха отлична оценка, проверяваха колко други имат такава и после питаше защо този или онзи също са с отличие на теста. Дано не се разпознаеш сега!