Паническо разтройство - част 8

  • 71 115
  • 736
# 555
Аз от петък пак съм на черешата Sad Получих ужасна ПА и от тогава не ми е добре. Постоянно ми се спи, вие ми се свят, боли ме главата, стомахът ме скъсва и той. И снощи пак ме изпра много силна ПА. Но отдавна вече не се шашкам и минават сравнително бързо. Май предпочитам една силна ПА, отколкото с дни да се чувствам зле като цяло и да не мога да свърша нищо. Предполагам се дължи на пролетта, понеже тогава се изострят симптомите по принцип. Вие как сте ?
Виж целия пост
# 556
E tanch, точно ти ли? Запомнила съм те с позитивизъм.

Вчера и аз бях зле на моменти. Но не се изплаших. Направих се, че не забелязвам. И ми мина.
Виж целия пост
# 557
Аз също взех да сдавам багажа напоследък. Подгони ме някакъв страх от припадане, особено вечер като се прибирам от работа. Вървя си по улицата и изведнъж почва да ми се вие свят и да се чувствам нестабилна в краката и си викам - ей сега трябва да се подпра някъде, иначе не знам какво ще стане. Ще вземе да ми причернее, да падна, и никой няма да дойде да ми помогне. Ако продължа да мисля за това, стигам на моменти до ужас. Вманиачих се постоянно да си меря кръвното, защото разбрах, че се припада при ниско - а моето в общи линии е нормално. Ако се окаже по-ниско (то кой знае и апаратът колко е верен), съвсем откачам. Когато не съм в това състояние пък съм супер раздразнителна, вечер като си легна, не търпя никого наоколо. Нямам време да си отпусна нервите дори през уикенда. Спя недостатъчно, на работа взех да не се справям добре и ме е страх какво ще кажат шефовете. С една дума, започнах да откачам, а най-лошото е, че мъжът ми не може да разбере какво ми има, макар че преди време имах доста изпълнения пред него - паник атаки в целия им "блясък".  Close Сега съм на Коаксил, който очевидно не върши много добра работа, и Ривотрил, ако съвсем взема да преритвам.

Но този страх от припадане, световъртеж, загуба на контрол ме побъркват. Моля ви, посъветвайте ме как да се преборя...  Tired
Виж целия пост
# 558
и аз вчера имах едно неприятно усещане, не точната паническа атака която получавах преди, само едно жестоко сърцебиене и задъхване, че чак не можах да се прибера до вкъщи. Често ми се е случвало да имам тези симптоми но никога с такава сила, е в последствие се успокоих и си доизкарах деня спокойно, но явно нещата се завръщат. Четох по нагоре мнения, че преди менструалния цикъл се засилват симптомите, на мен лично не ми се беше случвало до този момент, но  е факт че вчера се чувствах много зле а днес съм в менструалния цикъл, което може и да е вярно.  Иначе си казвам че ще мине и така, гледам да не се подавам на емоцията. 
Petty, страха от тези неща според мен се притъпява с времето, като постоянно ти се случва и в един момент спираш да му обръщаш това внимание, при което като не мислиш вече толкова много върху него той естествено и намалява. При мен беше така, в началото имах същите страхове след което отминаха и дойдоха други и те отминаха и дойдоха други........и така една въртележка, но важното да минават  и заминават и с времето човек се лекува.  Това е и пак казвам, че няма гаранция че нещата като са се оправили няма да се върнат, но все пак трябва да живеем с мисълта че сме здрави Wink
Виж целия пост
# 559
Полина, мерси за подкрепата. Аз преди време бях много зле, като не знаех още за какво става дума. После го разбрах, назначиха ми лечение, вече 4 години съм на антидепресанти, ама на - от един месец пак старата песен на нов глас. Макар и не с такава сила. Хем знам какво е, не е опасно и т.н., ама някой ми спомена как припаднал не знам кога си и оттогава страхът ми се поднови. А досега не ми се е случвало, да чукна на дърво, но много пъти паниката дава усещане, че а-ха и губиш съзнание.
За менструалния цикъл си права, и при мен се засилват преди/по време на него. Предполагам, че и смяната на сезоните има значение, както са споменали по-горе, тя и лекарката ми го казва.

Трябва просто да сме по-позитивни, ама как да стане?  Confused  На мен, като ми се струпа малко повече стрес, и почвам да губя контрол.  Embarassed А животът ми не е по-различен от този на повечето хора. Как те се справят, а аз - не, не знам. Докато си седях само вкъщи с малката, не знаех какво е паника. Откакто почнах да работя и да действам на два фронта - вкъщи и на работа, взех да изтрещявам.  Embarassed Embarassed
Виж целия пост
# 560
Petty ... прочетох ужасяващи неща за лекарствата които пиеш  Sad  ривотрил реално действал като депресант, а не антидепресант http://psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=7183&postdays=0& … e8b12b698a640e18f
мой скромен съвет - потъси билки, нещо алтернативно, може би хомеопатия, може би и някаква психотерапия. Внимавай с тия химии  Hug
Виж целия пост
# 561
почти всички с паническо, които пият лекарства пият ривотрил, така че не мисля че има проблем. Чела съм толкова много мнения на хора които пият ривотрил.  То просто като цяло лекарствата не са за предпочитане, но когато има проблем  по добре с тях от колкото без тях, нали така.  позитивизъм може да черпим от приятелите си /разбира  Grinning се позитивните/, от слънцето, от забавните предавания по телевизията и от много други неща като се замислим....въпроса е само да си го набием в главичките, дори ако трябва да си го повтаряме постоянно. Нали знаете като си повтаряте нещо постоянно дори и да не е вярно то няма начин да не си повярвате Laughing
Виж целия пост
# 562
Уф, днес едва отидох на обяд с колегите, по пътя не си чувствах краката, чудех се дали ще стигна до заведението, а после едва успях да хапна малко да не е без хич. Мъчех се да се разсейвам, като ги слушах да си говорят, ама нещо не успях и пак взех четвърт Ривотрил. Сега съм горе-долу.

Фри, знам, че лекарствата не са добър избор, но ги вземам по съвет на психиатър. Знам, че има психотерапия, но все нямам време да ходя, и някак си й нямам доверие.  Rolling Eyes А според мен истинското излекуване идва при промяна на мисленето, при избягване на стреса и т.н. сложни за постигане неща. Лекарствата са ми една патерица, на която да се подпирам, за да живея що-годе нормално.  Rolling Eyes

Благодаря ви, момичета.   bouquet Радвам се, че ви има и давате подкрепата си. Дано се оправим.
Виж целия пост
# 563
От една седмица съм на серопрам.Нямам сърцебиене засега,но пък гърдите ми са стегнати все още и сред много хора не ми е най-добре..Д-ра каза,че макар бавно ,но ще се оправя.Ще видим.
Виж целия пост
# 564
аз винаги съм мислела че съм с много слаба психика и след първия опит с успокоителни преди много години, се зарекох никога да не взимам никакви химически такива. Не знам колко е правилно. Понеже съм безкрайно страхлива се научих да използвам страховете си за да се предпазвам от евентуални проблеми. Например - задължително закусвам нещо сутрин, каквото и да е - за да не ми прилошее до обедната почивка или да не ми къркорят червата  Embarassed дотам съм се вманиачила, че като нямам време в къщи ям в колата на път към работата, случвало се е и само хляб да имам време да грабна, голям срам - какво ли си мислят хората като ме видят... Добре че поне не съм дебела. Задължително имам хапчета за аритмията по един блистер в чантата, един в бюрото в офиса, в къщи поне на две различни места и също и на вилата, винаги имам и резервен ключ от колата в чантата и тн. и т.н... Бях много млада, когато мъжът ми най-позорно ми каза '' знам ги твоите болести''.... още тогава разбрах, че не трябва да очаквам подкрепа и ще трябва сама да се справям... Представях си какво ще се случи ако остана "самотна майка" и спрях дори да говоря за болести, и да умирах трябваше да си трая. И както обикновено - това което не ни убива ни прави по-силни...
На лекарите почти не им вярвам от както разбрах че получават комисионни за лекарствата които ни изписват.
Виж целия пост
# 565
Може и така да е, но аз се хванах като удавник за сламка за тези лекарства и честно казано, ако не бях ги почнала, не знам сега къде щях да съм. Имам доверие на лекарката си, има дългогодишен стаж с всякакви случаи, познава лекарствата добре. Постоянно съм с Транксен и Ривотрил в чантата  Embarassed, дълго време не ми се налагаше да ги използвам, ама ето - идва момент, къде натрупан стрес, къде смяна на сезоните, и потрябват. Проблем е, ако почнеш да ги пиеш редовно и не ги спреш поне месец. А за антидепресантите ми разправя, че не водят до пристрастяване или някакви увреждания и са нещо като лекарствата за кръвно, които могат да се пият цял живот, за да поддържаш едно ниво. Не че това ми действа успокояващо, но за момента съм приела всичко, само да се чувствам нормално. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 566
Момичета, лекарствата както знаете само подтискат симптомите, но не решават проблема. Аз съм с ПР от 5 години, започвах и спирах 3 вида антидепресанти и взимах ксанакс при нужда. От 1 година съм "чиста". Братовчедка ми ме насочи към този уебсайт - http://www.panicheskiataki.com/ - започва курс за паническо разтройство през април в софия и аз се записах, очаквам с нетърпение!!!
Виж целия пост
# 567
Момичета, аз да ви кажа, днес пак се чуствам ужасно зле. Пак получих атака! Не знам защо. Дали защото и сватбата наближава и ми се събират много неща на главата, не знам, ама преди малко пак мислех, че умирам. Главата ми се върти, краката и ръцете ми омекват, имам чувството, че ще припадна! Знам, че е атака, но не мога да я спра...
Виж целия пост
# 568
Момичета, аз да ви кажа, днес пак се чуствам ужасно зле. Пак получих атака! Не знам защо. Дали защото и сватбата наближава и ми се събират много неща на главата, не знам, ама преди малко пак мислех, че умирам. Главата ми се върти, краката и ръцете ми омекват, имам чувството, че ще припадна! Знам, че е атака, но не мога да я спра...

Веси,дръж се...ако си сама-обади се на някой да си поприказваш с него.Гледай да се разсееш по някакъв начин.Опитай се да смениш мисленето в друга посока.И знай,че ПА ще отмине,колкото и да е гадна. Hug
Виж целия пост
# 569
Аз знам, че ще отмине, но в момента на атаката много добре знаете какво е! Лошото е, че при мен продължават цели часове, а не минути...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия