Ама виж Господ си знае работата и ти е пратил Поли-спасителката 








Да, с дребосъчка ще ходим и ще сме с още едно бебе ( два месеца по-малко ) , т.е трима на ски и две на колички 
Ето миналата година (бях девети месец бременна ) един приятел беше тръгнал към нас на гости и заседна в асансьора
малко преди това се бях прибрала с гореспоменатия - ами ако бях аз и без тел и бях тръгнала да раждам 
Книгата му Изкуството да бъдеш родител ми допадна много (не съм я прочела още цялата ) Изпратих я преди малко и на Шени, Нелли и Златка (която ми прати и-мейл адрес) тъй като им имам мейлите. Ако някой друг иска да ми прати адрес на лични (така и така съм започнала да пращам
)


Стоял си там, докато жена му не се прибрала
Голямо завид от мен за хубавия сън на сладкия Тони 
защото аз не мисля, че ще издържа дълго да приспивам по 2-3 часа и то с такива ревове и чудеса 
За психологията - аз май няма на къде повече да мръдна. Сигурно ако ми направят 1 тест ще ме приберат във високата бяла сграда в Морската градина с изглед към морето (разбирайте лудница в Бургас)
Ето защо форума е полезен - Ако не се беше регистрирала, нямаше да срещнеш Поли и щеше повече да се луташ, докато ги намериш 



Той и ММ е така, малко до му станат студени ръцете и веднага се напукват
А в комбинация с това, че е наследила от майка си вечно студените ръце - направо не знам. 
Шал - не търпи, пък и аз не слагам, де.


наистина ми стана смешно,но иначе наистина много неприятна ситуация 
молих се в един магазин на продавачката да звънна.Добре,че има добри хора.

....... от днес и Бобчето е с температура, лежи ми в ръцете скимти на сън, а като се събуди само плаче. Тая зима ми разказа играта, от два месеца се влачим все с болести:( 
Иначе днес цял ден я мажа със Судото и е една идея по-добре. Пфффф

-невероятни синеочковци си имаш
Цвилих от смях на историята ти



А ти...какъв късмет си извадила с неочакваната среща
- няма случайни неща!!!Аз, на твое място бих помолила първия срещнат мъж с миловидна изкусителна физиономия
да ми набере тел. на ММ и мисля, че щях пак да се оправя! 

И аз имам подобна случка: На 12 г. съм и трябва да свиря на пиано, а отатък скоро ще започне интересен филм- отивам да питам мама, баба и татко ( които незнайно защо са на кухненския балкон и 3-мата) може ли да отложа свиренето, а те ми отговарят с леден тон- ''не''! На излизане..без да искам затварям 2-те врати и сядам тъжна на пианото.Свирих, свирих 40 мин. ,ма то душа юнашка не трае, та решавам да отида до тоалетната и да хвърля поглед на филма-отивам в хола и що да видя- никой не гледа филма
..започвам да разбирам, че нещо не е наред...приближавам се до тоалетната и чувам един изнервен глас да вика ''Марта!!!!''-Ооо, само какво ми се случи после няма да разказвам, но аз бях доволна, защото макар и случайно ги ''наказах'' за излишната забрана! 



Вече отказваме всякакви пюрета-на обяд се правя на маймуна, за да и набутам няколко лъжички!
И всичко това, защото и направих само ''бели '' пюрета по препоръка на Доки- сега милата е ужасена да не започна пак да я мъча с тях- ще си ходим оранжеви и това е!
С попарата върви трудно и мъчително, а жълтък дори не съм опитала още да и дам- та...с една дума : отдалечаваме се от детската кухня, вместо да се приближаваме
Много съм отчаяна и се чувствам провалена майка с Магеланка- с другите не съм се сблъсквала с подобен проблем на тази възраст
Надявам се да го надживеем, но имам усещането, че Доки изобщо не е наясно с нещата и го задълбочава
Препоръчани теми