Ще останем свързани до края на живота си

  • 11 355
  • 142
# 135
Аз имам една хипотеза - или ще ги прати  на майка си, или ще викне майка си, или ще наеме бавачка, но няма той да се занимава, защото просто не е свикнал. Колкото са по-малки деццата, толкова по-вероятно  е да ги прехвърли на майка си или на бавачка (което нали се сещаш, колко ще боли в сърцето ти при цялото недоверие и отрицателни чувства и мисли към същия този мъж). Ако са големи, ще гледа да разпредели работата помежду им и ще ги остави да се оправят сами с повечето неща.  Peace
Виж целия пост
# 136
 Grinning Или ще каже "а, не, да стоят при теб".
В края на гимназията най-добрата ми приятелка се беше скарала с майка си и беше уведомила баща си, че иска да живее с него. И този човек, който толкова години й беше обяснявал колко му липсва, колко страда и плаче за нея и т.н., й каза, че няма да стане. При това не говорим за малко дете, а за почти човек - без ангажименти за транспорт и сигурност, внимание колкото да го попиташ "скара ли се с някой днес" и "какво яде".
Иначе и на мен много ми харесва това, за което беше писала Невена Виролан - децата стоят равно време при двамата родители, така не се губи връзката и няма ощетени откъм време и отговорности.
Виж целия пост
# 137
е, тъй де, ама това е станало доста след развода. Аз говоря за прясната рана, във вихъра на раздялата, разочарованията и горчилката, когато наяве могат и често излизат най-тъмните страни на човека.
Виж целия пост
# 138
Да, доста години след това беше. Но мисълта ми беше, че колкото и другият родител да се кълне как би си носил щастливо кръста да гледа сам децата си, ако тази гадина майка им\баща им му позволи, може да се окаже, че е било само на приказки. А за детето е много тежко да го разбере.
Виж целия пост
# 139
и аз съм виждала такива случки. Много разочароващо за децата. За съжаление не вярват и се репчат на майките си, докато накрая не им се случи.
Виж целия пост
# 140
  Ако някога се разведа се надявам да се разделим цивилизовано и без упреци, обиди и мъст, ама надали....
Виж целия пост
# 141
Не можеш да предвидиш реакциите на един човек в момент на раздяла, афект, когато му се разбива всичко. Един от най-интелигентните хора, които познавам и с когото се обичахме безумно и беше най-нежният и мил човек на света, с когото бях толкова години в момента излива такава словесна помия...Няма да е цивилизовано явно. Разбирам, че е наранен, обаче...Та ако единият е много огорчен може да се очаква всичко.
Виж целия пост
# 142
С бащата на дъщеря ми се разделихме преди 2 години, смея да твърдя, много цивилизовано. (Все още не сме се развели от чист мързел.  Mr. Green) Но раздялата ни не беше внезапна или подбудена от допълнителни обстоятелства/хора, а се случи след серия разговори между двама възрастни и след като наистина бяхме изчерпали всички възможни шансове да спасим брака си.

От самото начало се бяхме разбрали, че както и да се променят обстоятелствата, най-вече в присъствието на детето, ще се държим винаги приятелски и поне ще се стремим винаги да има диалог вместо чисто заяждане или егоизъм. В първите няколко месеци на раздялата, когато всичко беше много прясно още, не беше толкова лесно, признавам, но с течение на времето свикнахме да намираме компромиси по повечето въпроси и общ език на всяка цена.

Наистина не казвам всичко това само за да се похваля, а защото ако някой ден се наложи да се разделям/развеждам с някого отново (но никак не си го пожелавам), искам да се случи пак точно така.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия