Зима иде в снежна премяна, коя ли ще е следващата Февруарска мама?! - Тема 19

Честито на JenY   от мен! Много фин се е родил. Бързо да наддава, да е здрав и послушен и да радвам мама у тате!  
Fancha, по какво разбра, че не ти се е смъкнал коремът? Щото моя ми казаха, че се е смъкнал...
Мама на Боян, благодарим за пожеланията!  
абе Рони тотално изчезна. Вчера ми беше пратила СМС сутринта, за да ме пита как съм и аз й отговорих, че ни изписват, ама от тогава не е влизала тук...

Честито и от мен на всички мами, да са здрави и послушни бебоците  
Гледам, че се оплаквате от тежестта вече - по колко кг качихте? Аз съм +13, но не ми тежи чак толкова. Подуват ми се пръстите и глезените и на моменти се влача като пребита, нямам сили...

Алекса -  бебка е страхотна  

ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ ВСИЧКИ НОВИ БЕБОЧЕНЦА! МИЛИ МАМИ,ЧЕСТИТО И САМО ЩАСТИЕ ДА ВИ НОСЯТ МАЛКИТЕ РОЖБИЧКИ!
Алексче,много е сладичка бубинката!

Прибрахме се!Благодаря на всички ,които бяха с нас през цялото това време!

Тази вечер ще се опитам да ви прочета!
Честитя всички новопоявили се бебоци!
Ще разкажа всичко възможно най- скоро!
Оказа се че без бебефон няма дя я караме.Чакам го на се събуди Сиско,и да се храним,кърмя,го ,но понякога се налага и добавка от 30 гр.Незнам да ли ще успеем да я спрем,времето ще покаже.Здраве да е!

Стар ами аз по някакви мои заключения реших така, защото вчера бебето много неприятно застана напреки на корема ми - главата в ляво , дупето вдясно (после се оправи де) ама мислех че ако главичката слезе надолу не би трябвало да има тази възможност да застава по описания по горе начин...
Чудно ми е дали по самия корем може да се разбере дали е слязло бебето или не... защото моя не го виждам по различен от преди, а и докитата не казаха нищо последния път.   

еее Пепи добре дошла.. радвам се че сте добре и че се кърмите 

Да са здрави и много щастливи Катрин, Рая, Божана, Пресиан и Светозар! Много да радват мама и тате!

Интересно ми е в кой ден ще се родят най-много бебета 

Определено си личи, когато "слезне " корема
На мен вчера док ми каза - това е корем готов за раждане, а и аз самата го усещам по-ниско, дишането ми стана по-лесно и бюста вече не ми се опира в корема 

Здравейте, момичета

Крайно време е и аз да се отчета с историята за моето раждане .

Изтекоха ми водите в 4 сутринта, както си спях - на 2-3 изблика, като фонтан един вид. Добре че предвидливо бях купила непромокаем протектор за дюшека, че не се намокри много. Иначе водите са без цвят и мирис, доколкото можах да ги видя. Минаха една две минути докато се осаферя какво става и събудих мъжа ми. Викам му 'изтекоха ми водите', а той вика 'верно?...' хаха. Да, верно. Той скочи с голяма паника от леглото, но аз си бях супер спокойна. Нямах никави контракции. Само където предната вечер усещах малчо да се блъска супер силно с главата надолу, и си помислих, че само той с това блъскане ще ми спука водите. И ето, че така стана... Та...

Събудихме домочадието - дъщеря ми и баща ми и към 5.15 бяхме всички в болницата. Те ме чакаха, защото се бях обадила предварително. Казаха, че може само мъжът ми да остане с мен, другите отидоха да чакат в коридора и не пожелаха да си тръгнат, въпреки, че им казах, че може да продължи с часове. Значи, в 6 часа ме вкараха в спешно родилно отделение (преди да те разпределят към родилна или предродилна зала) на запис на тонове около 20 минути и точно тогава ми почнаха контракциите. Не съм попълвала никакви документи, защото те ме имат там в тяхната система, а освен това в самото начало на бременността ти дават една жълта книга и там всеки лекар и акушерка и т.н пишат при всеки преглед.Та ти има цялата история. Освен това аз си бях залепила плана за раждане на 3 видни места в жълтата книга и държа да отбележа, че абсолютно всеки, който ме прегледа, беше запознат с историята ми и плана ми, се опита да ми съдейства. Но, както ще видите по-долу, първо държаха да ‘си вържат гащите’ от гледна точка на безопасността, и после да се съобразяват с моите желания, за което, естествено, не мога да ги виня. Та...видяха, че имам начало на родова дейност и 2 см разкритие.

Като стана 8 часа и почнаха да идват на работа повече акушерки, ме преместиха в предродилна зала (която представлява едно голямо общо помещение, разделено на стаички с перденца, не със стени. Имаше жени, които ги подготвяха за секцио и такива като мен. Та там почнаха да ми се увеличават по сила контракциите, но се търпеше определено. Само с дишане се справях и си ходех наляво надясно. Дадоха ми да ям (тост), заради диабета казаха, че е задължително да хапна. (После съжалявах, че го ядох този тост, защото ми се повръщаше по време на силните контракции, но така и не се престраших да повърна.) Дойде лекаря на смяна и почна да ме агитира да ми пуснат система, защото не си бях била антикоагуланта от предния ден сутринта и става опасно за съсиреци в кръвта. Иначе, ако го нямах този проблем, щяха да ме чакат 24 часа с изтекли води, и тогава да ми сложат антибиотик, ако не е започнало раждането. Аз му се примолих да ми даде 3-4 часа, и му казах, че усещам, че ще родя бързо. Той не ми повярва и се връща няколко пъти да ме убеждава за тази система, от която аз се ужасявах.

Най-накрая в 10 часа той реши да ме премести в родилна зала, където да ми включат система.  Родилната зала представлява една много голяма стая с едно легло, мивка, бебешко легълце и бебешка станция за първа помощ, където обработват бебето, без да го разделят от майката. До този момент можех да си ходя нормално и спирах само за контракциите, но не бяха толкова болезнени. Като влязох в родилна зала, почнаха да се увеличават по сила и честота контракциите. Дойде друга лекарка да ме види и да ми назначи системата, но като видяха, че се напъвам да дишам дълбоко на всяка минута-две и че имам вече 3см разкритие, се убедиха, че наистина се движат от самосебе си нещата при мен. Така се отказаха да ми слагат система, но аз не можах да си отдъхна, защото по това време вече много ме болеше така или иначе. Като дойдеше контракция, стисках ръката на мъжа ми, или го гушках, или той ми масажираше кръста, но тези работи вече и не помагаха, даже и дишането, което управлявах с пълна сила, не ми помагаше вече за болката, но си повтарях, че съм ‘инато копеле’ и това май само ми помагаше до следващата контракция. В това състояние ходих два пъти до тоалетна, която се намираше в дъното на коридора. Докато идех и се върнех, имах поне 10-на контракции и спирах на всеки 5 метра да дишам и да се увесвам на врата на мъжа ми. Първоначално ми назначиха една акушерка, която идваше от отделението за естествено раждане, и тя силно ме насърчаваше да дишам и постоянно ми казваше колко добре се справям. След като ме видя докторката че съм всъщност рискова бременност ми я смени с две други, които също ме насърчаваха много да дишам, но им бяха изрично казали да следят тоновете на бебето през цялото време, така че ме вързаха до леглото, което много ме озадачи. По едно време не издържах на болката и станах права. Те се опитаха да ми закрепят коланите и да стоя права, но аз пак легнах. Просто не можех да си намеря място. Почнах малко да се панирам и да се чудя защо дишането не ми помага. Просто контракциите станаха ужасно болезнени. Най-накрая установих, че ми е малко по-леко лежайки странично и застанах така. Но се почна сагата с тъпия колан за тоновете на бебето. Загубиха сигнала и не можаха да наместят този колан докато родих. Викаха кого ли не да търси тоновете, молиха ме да се преместя по гръб, но аз твърдо отказах, защото ме болеше много повече. Те, като виждаха как агонизирам, се съгласиха да не ме местят по гръб. Най-накрая аз не издържах психически (а и физически на болката) и поисках газ. То те ме питаха де – какво болкоуспокояващо искаш. Аз казах – газ. Веднага ми дадоха газ и ми обясниха, че няма да облекчи много болката, но ще я притъпи малко (което си е така – не е голям ефекта), но на мен психологически много ми помогна. Може би защото съдържа и голямо количество кислород и ми урегулира дишането. Бях легнала на лявата си страна. С лявата ръка държах уреда за газ, а дясната ми беше опъната над главата. При настъпването на всяка контракция, аз дърпах бавно и силно от този газ и издишах силно. По едно време контракците се сляха в едно и аз вече нямах почивка. Усещах как бебето се блъска надолу и как ми се разтварят костите и пътя на бебето с всяка следваща контракция по много болезнен начин, но усещах, че става всичко много бързо. Имах голям дискомфорт от страна на акушерките, които през цялото време се опитваха наместят уреда за тоновете на корема ми (неуспешно), и като дойдеше контракция, тяхното ръчкане ставаше нетърпимо, и аз им бутах ръцете и им казвах да спрат. Те обаче в повечето време не спираха. Но аз вече бях като хипнотизирана. Бях навлязла дълбоко в собствената си утроба и следях всяка контракция и всяко движение на бебето. Въобще не знаех кой е около мен, какво става и защо. Питаха ме 2-3 неща, аз отговарях с физиономия, и то когато отминеше контракцията, без да ми пука дали са разбрали нещо.

По едно време помолих акушерките да ме проверят отново за разкритие (беше вече ок 12:30, тоест в 10:00 бях 3см, и те ми бяха казали, че проверяват на всеки 4 часа). Те се учудиха, но ми казаха ‘добре’, обаче така и не ме провериха (не знам защо, може би заради проблема с намирането на тоновете на бебето, което беше по-важно за тях в този момент). Обаче след известно време, аз усетих, че контракциите почват да ме карат да напъвам. И тогава им казах ‘той идва’. Те пак ме приеха с леко недоверие, но и малко се панираха, защото още не м бяха свалили дори и гащите! Та, накараха ме да се обърна по гръб, за да ми свалят гащите, и веднага ми провериха разкритието. Няма да забравя как акушерката каза ‘готова е’, а аз възкликнах с облекчение ‘слава богу!’ Казаха ми да си легна пак настрани, ако искам, но аз нямах сила да се обърна и останах по гръб. Едната акушерка почна да ми говори и усетих как се приговя да ме наставлява какво да правя. Аз й казах да млъкне, че ще се справя сама. И тя млъкна. Оставих се изяло на контракциите и на волята на бебето. Все още бях вглъбена в собствената си утроба. Усетих как контракциите стават придружени с все по-настойчиви напъни. Напъни, които не извършвах аз, а тялото ми. По едно време вече усетих, че главичката застана на изхода с поредната контакция, и каква беше изненадата ми (а после мъжа ми каза, че за изненада на всички също), тази контракция продължи с още два тласъка, които изкараха главичката напълно. Аз не съм напъвала въобще. Тялото ми само се справяше. Само след няколко секунди последва нова контракция, с която се показаха раменете.  Аз не знаех какво става, но акушерката ми каза, че са заседнали. Взе да настоява на напъвам, но аз й казах, че ще изчакам следващата контракция (те вече бяха почти сляти във времето, така че беше въпрос само на секунди), но тя ми каза, че ако не напъвам, ще обяви раждането за риск за бебето (не разбрах последствията, но ми прозвуча страшно). Аз й крещях да го пусне (защото тя го дърпаше да излиза), а тя ме заплаши с това, че ще обяви ситуацията за спешна. Това ме уплаши и тъкмо бях готова да напъна, когато поредната контракция ми помогна и изтласка бебето изяло навън. Бебе Кирил се роди в 13:30 часа! Докато се усетя и ми го бяха сложили на корема, увито в хавлия. Без да го бършат, почистват и т.н. Сложиха го голо върху голата ми кожа. Не разбрах кога бяха прерязали пъпната връв (веднага) – против плана ми – но впоследствие ми обясниха, че е трябвало да вземат кръвна проба от пъпната връв веднага, за да видят дали бебето е получавало достатъчно кислород по време на раждането, защото така и не успяха да закрепят устройството за тоновете да ги слушат. Разбрах ги и не им се разсърдих.
Казах им, че ме пари отдолу, а те се разсмяха – ‘ та ти току що роди бебе!’
Провериха ме за разкъсвания и каза, че нямам никакви...
Биха ми инжекция за по-бързо раждане на плацентата (аз се бях съгласила на това, заради риска от кръвоизлив за мен). Искаха да дърпат плацентата, но аз се възпротивих. Те се съобразиха, като се спазарихме колко време ще я чакаме. Слава богу, излезе на 20 минута, след един напън, цяла. Те ме попитаха дали имам нещо против да я разгледат в стаята, ако ми става лошо, ще я изнесат отвън. Аз нямах нищо против. Даже мъжът ми каза, че и той гледал с интерес (а уж не можеше да понася такива гледки, хаха).
От там нататък всичко друго протече точно по план и дори по-добре. Не къпахме бебето (чак на 3-ти ден го изкъпахме). Миришеше божествено! Стоя увито в тази хавлия върху корема ми поне един час (казаха, че не бързат да го обработват, защото резултата от пъпната връв е добър и не е имало недостиг на кислород). Изака се поне 3 пъти в тази хавлийка... на никой не му направи впечатление – забърсвахме го и се наслаждавахме на момента заедно. Сложиха ми го на гърдата и ни помогнаха да се кърмим. На мен ми сложиха една превръзка между краката и ме завиха с един чаршаф върху същото легло, върху което си раждах. След това ни оставиха тримата насаме за околко половин час за малко семейно време.
После дойдоха и обработиха бебето – теглене, мерене, преглед, дозабърсване и обличане. Окуражаваха мъжът ми да му сложи памперса (чак тогава му сложиха памперс), да го облече и т.н., докато аз си лежах блажено. После пак ни оставиха. На мен ми писна да лежа. Ходих да се изкъпя и след още два часа чакане ни качиха в неонаталогията. Там престоях една нощ, и на другия ден привечер ни изписаха.

Това е. Съжалявам, че бях така прекалено обстойна, но ми дойде музата.

Искам само да изтъкна позицията на мъжа ми. Той беше против да присъства, защото го било ‘гнус’ да гледа такива работи. Аз държах на неговото присъствие, защото имах нужда точно от неговата подкрепа и защото смятам, че е вълнуващо за всеки човек да присъства на раждането на детето си. Така че го ‘обработих’ предварително, като му пусках много видеоклипове на раждащи жени. Накрая той претръпна и се съгласи да дойде.
След събитието неговият коментар беше следният – ‘добре че ме накара да присъствам. Беше най-вълнуващият ден в живота ми, въобще не ме беше ‘гнус’, а напротив – да видиш раждането на собственото си дете е незаменимо!’

Вале, много затрогващ и хубав разказ. Радвам се, за всичко, което се е случило по "твоя" план и чак ме хваща яд, че въпреки всичко и там тъпо и упорито са се опитвали да се наложат с групости като "напъвай-не напъвай", дърпане на бебето, тонове без да е толкова зор...но въпреки всичко оставам на своята си позиция /ако трябва да цитирам онази тв реклама/ - Благодаря ти, Боже, че някой е измислил епидуралната Може би е въпрос на нагаласа и много четете, но на мен ми държи влага от първия път.

Честито рождение на Божана, Пресиан и Светозар! Всичко най-хубаво и прекрасно, което могат да изживеят на този свят им пожелавам!

Пепи, llora, SAVETO85, радвам се, че пак сте при нас! Чакаме и от вас разкази! Прокторче, килограмите са въпрос на желание и воля, само не бързай, ако кърмиш. После се махат лесно! Мога да помагам!

п.с. само и аз да се оплача, че хич не мога да дишам - бебето още ми вдига диафрагмата, а от запушения нос и грипа съвсем се влошават нещата. И пак ви казвам, не излизайте, ама кой ли ще ме послуша  
Другото - докторката ми много ми се разсърди, защото разбра, че съм с грип и според нея, лечението при бременни трябвало веднага да започне с антибиотик от първа група, цефаликсин някакъв, заради бебето. Много пъти настоя, че нещата при бременни и небременни са различни и беше супер тросната, което значи, че се е сетила, че съм се консултирала с баща ми и затова не съм бързала да й звънна, а и че няма да я послушам.
Казах му, на баща ми, както е казала тя, а той, както и очаквах в неговия стил каза - "глупости на търкалета". Обаче се чудя дали все пак и тя няма известно основание, защото поддържам вече трети ден 37,0-37,5 А освен това ми е много кофти, че ужасно се вкисна...

uana, само без паника Мисли си, колко е хубаво, че идва края на бременността час по час.

Алексче, клипа е уникален , чакат те още много подобни. Само един съвет - архивирай всичко на вънишна на пс памет или дискове, или поне на 2 различни места, че моя синковец успя собственоръчно да си затрие един много готин период от детството със супер яки клипове- като първото ядене на каша и т.н., които все не записвах по дискове и накрая нашия беше седнал на пс-то и трил, трил, наред и траша беше изтрил, всичко, баща му дето съживява всякакви умрели машини и памети, не можа нищо да намери.

да се отчета - ходих на преглед, дракона вече е с главата надолу, но в неподходяща за раждане поза, и навита на врата пъпна връв. но док каза, че това не го притеснявало хаха
казах му да го вади вече тва бебе, че ми писна, и се разбрахме понеже в сряда е нощна смяна, да постъпя късно вечерта и да го родя в пърите часове на четвъртък - не знам защо но искам нечетна дата хаха поредната ми глупост
та така, живот и здраве ако не родя по-рано, на 9-ти очаквайте новини

ЧЕСТИТО НА ДНЕШНИТЕ НОВИ МАМИ!ДА СА ЖИВИ ЗДРАВИ МАЛКИТЕ БЕБЧОВЦИ 
Аз съм тук,но само чета...Не ми се пише.Спи ми се,настинала съм,кашлям като идиот,носа ми е запушен,кихам по 200 пъти на час и съответно не мога да смогна да си изпирам и изсушавам бельото Чуствам се адски зле и ми тежи корема-едва дишам и ходя вече.Меко казано съм бясна на майка ми,която ме чака само да сготвя,да принеса,да отнеса,да изпера,да изчистя,да изгладя,да си гледам децата и да ходя и на работа!А тя само ми лежи на спалнята под климатика и ми навиква децата,защото не й пазели тишина да си гледа новините и сериалите Само се оплаквам на Жоро и го тормозя с битовизми,обаче се моля да не побенснее и той, че ще трябва да търся квартира посред зима.Моля се по-бързичко да си довършим къщата и да сме само ние,че ми дойде до гуша вече.Съжалявам,че ви натоварвам с мойте глупости,но ми дойде в повече...
Връщам се да чета разказа на Валето!

Много ви благодаря Наистина прави много смешни физиономийки като спинка - ту се усмихва, ту се мръщи, ту се прозява, лапа си пръстите, лапа одеалото, крие си личицето с ръчички - абе бебешка му работа. Толкова са сладки тези бебенца! Прекрасни създания!
Моят мъж си идва!!!!!!!!!! Ураааа!!!!!!!!    След няколко часа ще си е при нас и ще се запознае с дъщеричката си
Ейсега майка ми си тръгна, а беше при мен 3 дни и й беше толкова гадно.. Много се привърза към малката и сега ще й е криво, че не е при нея - така са бабите! Като забременях ми казваше:
"Аз съм млада да ставам баба и ти си малка за да си майка, много избързахте.."
Апък сега не може да се отдели от мъничето! Обаче е много страшно да си сама с бебето си..
Направо треперя като се замотая в кухнята или отида до тоалетната. Така ме е страх да оставям сама Валерия, като знам как се дави на сън.

ВЪПРОС КЪМ ЛЛЛ!!!

Преди седмица се роди Борко секцио. Коластрата тръгна още на втория ден и той засука много добре. В болницата го дохранвах в някои хранения. Сега сме си вкъщи и се храни единствено с кърмата.
Има някакво схващане, че това което не изсуче от гърдата, след като се е нахранило бебето, трябва да се изцеди, за да има индикации на тялото да произвежда все повече кърма с порастването на бебчо, на мен ми е доста трудно това изцеждане. Пробвах с помпа-спринцовка, не се получава нищо. Ръчното също пробвах, но излизат само капки. Та че чудя да не би още да не ми се е спуснала изцяло кърмата.
Може би малко се отплеснах, въпросът ми беше дали наистина е необходимо да се изцежда гърдата след като се е нахранило бебето. И още - аз го храня само от едната гърда и той плюе зърното след известно време - понякога след 8-10 мин, друг път след 30. Правя си извод че е нахранено щом е изплюло самО зърното и след като видя че от там се стичат капки, т.е. не е празна гърдата. Трябва ли да му предлагам и другата гърда?
Друго, което ме притеснява е, че той заспива докато се храни, или поне се унася толкова добре, че като го сложа в креватчето е готов заспал. Но пък знам че трябва да се оригне след хранене и докато го държа за оригването в изправено положение, той се разсънва и не иска да заспи докато пак не го сложа на гърдата. И така понякога се получава, че го слагам да се храни  през час, което не знам дали е правилно и не знам дали има време гърдите да се напълнят.

Доста объркано стана, опитвам се да си събера мислите в един пост, дано съм обяснила правилно.


Благодаря предварително!!!

Честито на всички нови майчета ,да  са ви живи и здрави бебчетата и много да ги слушате

Валентина ,страхотен разказ ,браво за чудесното раждане и волята и упоритостта ти то да бъде такова))))Надявам се и аз да успея да си наложа възможно най-естествено раждане и да убедя лекарите да си ми дадат бебето ВЕДНАГА,не след 2часа,голичко да го гушкам,ама с тия закостенели традиции надали ще ги трогна