Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

  • 267 145
  • 5 581
# 1 770
 Rolling Eyes
Интересен казус. Между 38 и 42 - били ли са преди това женени или по-скоро даже - деца имали ли са? Защото ако да, съвсем се озадачавам. Виж, ако нямат деца е друго някакси, бързат, тиктака там часовника.
Виж целия пост
# 1 771
Цитат
Моят на театър с мене не може да отиде и да иска. Пробвах, но заспах  hahaha. Нямам нищо против да ходи на театър, кино, боулинг и каквото си реши с други жени. Само че такива трудно се намират в днешно време тук. Затова и си ходи с бивши колеги - библиотечните плъхове от Унито. И да тръгне да спи с други жени няма да разбера, защото естеството на работата му е такова, че много пътува а аз не искам да се разкарвам с него дори когато децата ги няма (при баба, на лагер). Всъщност нямам нищо против да има любовница/и......
 На театър може да ме заведе и баба ми  hahaha.
Всъщност, вашият общ живот се изчерпва с поделяне разходите по дома и децата и по воденето им по уроци и курсове?    Thinking   Хм, вероятно и този вид икономическа изгода се явява мотив за брак......

Виж целия пост
# 1 772
що, и секс правят! това е най-важното - сексът да върви и да е добър. Никой не е казал, че непременно доброто семейство трябва да е двамата да дишат с един дъх и да гледат с едни очии.
Виж целия пост
# 1 773
Rolling Eyes
Интересен казус. Между 38 и 42 - били ли са преди това женени или по-скоро даже - деца имали ли са? Защото ако да, съвсем се озадачавам. Виж, ако нямат деца е друго някакси, бързат, тиктака там часовника.

Не знам Клеми. В подробности не съм се интересувала. Само мъжко споделяне е било и моя ми спомена, но не съм се вряла толкова навътре за подробности.
Виж целия пост
# 1 774


Жената сингъл у нас все още бива приемана , като неуспяла и нереализирала се.
Никога не е достатъчно за леля Кинче от 17тия етаж, че си умна, хубава, че имаш добра работа, или си щастлива. Не. Тя иска да си народила 2-3 деца м/у 20 и 30г., да имаш мъж и близки до нейните проблеми, като остарееш. Колко му е да се поддадеш на натиска " от кал да е мъж да е" и да си занижиш критериите до всякакви 'ора, които си мислят, че те избират. Или да се поставиш в ролята на избирана..
А това, че масово хората се свързват с хора, с които абсолютно нищо не делят след раждането на децата, не е важно.
Аз познавам жени, които са над 60 и поне от 30 години водят абсолютно дежурно съществуване с мъжете си 'заради децата'.
Слава богу познавам и 2, които теглиха една... и имаха куража да се чупят и то точно, когато посестримите им очакват, че от 'заради децата" се минава в етапа 'заради старостта'.
Виж целия пост
# 1 775
Честно казано има време, след което ми се струва абсолютно безсмислено да 'се чупиш'. Като след 55, да речем. Особено, ако няма друг/а. Точно ще започнат да се обаждат тук-там болежки, но дори и да не се, няма кой знае какъв шанс тепърва да срещнеш сродната душа, че и да заживеете щастливо. Нагаждайки се един с друг, при положение, че преди това 20 или 30г си живял с някого.  Confused И какво - разделяте се, да не седите дежурно. И после? Ахо-ихи? Мнооого ме съмнява, че еуфорията от свободата ще продължи дълго.
Иначе ако не ти е комфортно с партньора си има кога да се разделите. Но да си живял повече с него, отколкото сам и да тръгнеш да си търсиш загубеното щастие ми е малко кауза пердута. Може да има и успешни опити, знам ли.
Виж целия пост
# 1 776
Не знам защо мислите, че след 50г живот няма и едва ли не всеки е с единия крак в гроба. За някои хора на тази възраст тепърва всичко започва.
Виж целия пост
# 1 777
Именно, да. Има и успешни опити  Simple Smile
Ами няма ги вече децата да уплътняват връзката, остават двамата, поглеждат се с други очи, осъзнават че не ги свързва нищо и ако няма финансови пречки яхват последния вагон.
Виж целия пост
# 1 778
Не знам защо мислите, че след 50г живот няма и едва ли не всеки е с единия крак в гроба. За някои хора на тази възраст тепърва всичко започва.

като гледам каква е заболеваемостта сред всяко следващо поколение, и колко се скъсява продължителността на живота, все по-малко са щастливците, които след 50 тепърва започват свакли, купони и са здрави като младежи.
Това с нямането на децата е нормална житейска криза - сидрома на празното гнездо, и не е криза на брака или защото хората са били свързани само от децата, а е криза на личността, и тази криза няма нищо общо с партньора. Тогава хората само си мислят, че живеят дежурно и ако се размърдат, ще си намерят някакви нови интереси, и не се подхлъзват на банановата кора "мен нищо не ме свързва с този мъж/жена и затова се развеждам".
Виж целия пост
# 1 779
Щастието е винаги възможно, стига човек да има топки да рискува. Разбира се, и нещастието е право на всеки. Доживотно при това.


10 c's , абсолютно, прекрасно описана картинка.  Peace
Виж целия пост
# 1 780
,,Важното е човек да е самодостатъчен и щастлив,,
И когато стане на достатъчно много години, да си потърси нещо младо да го доотгледа,щото ревматизма го върти.
Виж целия пост
# 1 781
Думата "самодостатъчен" винаги ми буди асоциация с героинята на Мия Фароу от "Хана и нейните сестри". Нейният стремеж към самодостатъчност беше съсипал емоционалния баланс във връзките с най-близките и хора - съпруга и сестрите и - оставяйки мъжа да се чувства ненужен, а сестрите - демонстративно превъзхождани. Понякога е важно, нужно човек да признае пред себе си и останалите, че не си е съвсем пък самодостатъчен, за да бъде възприет като ...ами, нормален човек с основни душевни потребности.
Виж целия пост
# 1 782
Mисля, че тук по-скоро става дума за живот с удоволствие, независимо омъжена/женен или не. Живот, който не е подчинен на идеята, че сам за себе си си недостатъчен. Аз имам леля, която има един ранен брак сключен точно под влияние на тези схващания, съответно прекратен скоростно. Нещо повече, тя никога не е имала или искала деца. Никога. С колко одумвания, подмятания и откровено грозни думи се е преборила... Но се пребори и живее така, както иска и както е щастлива. Тя, сама за себе си. Не по нечии критерии.
Виж целия пост
# 1 783
Въпрос:
- Защо жените над 35 г. не играят на криеница?
Отговор:
- Защото никой не ги търси.
Виж целия пост
# 1 784
То ако наистина е независимо и без значение от наличието на партньор удоволствието от живота, самодостатъчността е неоспоримо налице ( и дано партньорът е със същата житейска нагласа).
Моята гледна точка засяга друг неин аспект, а именно, че за някои хора (мен, включително) заявката за самодостатъчност от отсрещната страна е отблъскваща и крайно немотивираща да градя отношения с  такъв човек. Затова изтъкването й като предпоставка за успешна връзка ме озадачава.
Да, щастливият, радващ се на живота човек е предпочитан партньор, но между това да си щастлив и да си си самодостатъчен аз поне намирам разлика.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия