Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Първо трябва да регистрира развода си, след това новия си брак. Длъжен е да направи и двете регистрации, не е по желание. Ако не дойде в България за да го направи пред общинските власти е длъжен да уведоми съответното консулство.

За кувеитския казус: имам предвид да кандидатствуват за заселническа виза (виза Д) а не просто да дойдат на посещение. От друга страна, има гонени заради полигамия чужденци от България и затова питах. В много държави сключени в чужбина бракове не се признават ако има пречка за сключването им в държавата. С женен вече мъж в Бг не може да се сключи граждански брак (преди да се е развел).

Не съм сигурна, че става в общината или консулството. За Европа май вече е възможно, но за другите страни мисля, че все още трябва екзекватура за чуждестранния развод а тя отнема време. И не зная дали ще регистрират брак с по-задна дата от тази на екзекватурата.

Не разбираш! Просто на Тамбукту една 35 годишна жена може по-лесно да се омъжи, това е!  Нещо от климата ли, от магнитното поле ли... не се знае, но фактите говорят - заведени там мъже още от летището се юрват да търсят шамани и да се женят!

Я да поизместя малко посоката на разсъждение ( от капризите и претенциите:))

Човек 'нормално' създава връзка м/у 25 и 35 години ( говоря за края на 20ти век и 21ви) - времето, когато вече не сме студенти и сме си 'взели хляба в ръцете' и сме сред свои, т.е хора като нас. Когато балансът започне да се измества много хора ( не казвам мъже или жени, горе долу е еднакво) се оказват на ничия територия. В един момент се оказва, че едната (по-голяма) част от приятелите ти са вече семейни и с деца и съответно нямате вече кой знае какви допирни точки, а другата част е сингъл, който се събира със себеподобни, за да има среда, не за да намери някого в нея. Аз се омъжих на 31, но от 26-7 докато се омъжих водих този начин на живот.
Хората които бяха по двойки не ме искаха в компанията си ( а  и кого да срещна там, освен да разведа някого),  а хората с които се виждах бяха като мен. Изобщо, ама ИЗОБЩО не е ставало въпрос за капризи, установен начин на мислене и претенции и подобни  глупави клишета, а за проста липса на среда.

Около 30 процента от моя клас са в капана на тази реалност, вече сме на 37 -  гледам ги и във Фейсбук се събират 'на по бира' само те, разменят си линкове и поздрави само те и т.н.
Това е вкопчване в 'приятелството', като алтернатива и напълно го разбирам.

Така че на хора без среда и начин на живот предполагащ нови срещи/хора им е трудно, не защото не искат да имат до себе си човек с едни или други навици. А защото няма къде да го срещнат. Ето затова в момента има бум на интернет дейтинг и какви ли не форми, за да се увеличи шанса за срещане. От там насетне - време и късмет