Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?

Аз в обществото съм виждала какво ли не.... Поне в цивилизованите. Нищо не ме учудва вече, камо ли да го обобщавам.

За какво се разказва филмчето? И името на въпросния герой защо се използва като нарицателно?

ха, така! Чакай да видя какво е секуларизъм, че не я знам тази думичка!

Никакви родствени връзки няма между наука и еманципация.



Не се притеснявай. И Зилозавър не знае какво значи, но това не й пречи да я употребява.

http://vbox7.com/collection:555359

общо взето мъжът е добър, но леко смотан според жена му, и всеки път, когато той нещо недомисли или просто сглупи, жена му възкликва "защо навремето не се омъжих за Пища Хуфнагел!4


Ааа, аз я научих вече тази дума! Най-просто казано, държавата и религията се борят кой да кара влака и държавата иска да нарита религията като стара и назадничава.

Защото е достойният, и пропуснат съпруг

Няма такова филмче, ще взема да си го сваля, че от 25 години не съм го гледала
http://www.clip4e.com/play_neveroqtnite_prikliutcheniq_na_semeistvo_meizga.htm

Доста арогантно изказване. Що ли си мисля, че няма как да знаеш какво знам и какво не. За еманципацията - защо тогава възниква точно тогава, когато възниква, ако няма връзка? Нещата са взаимосвързани.

Не сте в час! Какъв да е секса? Разкошен си е както винаги и след 4 нормални раждания. И моля, без намеци да питам съпруга ми, защото си му харесва на човека!

Точно това си мисля през цялото време, докато я чета тая тема 

Съжалението за достойния и пропуснат съпруг може да те изяде отвътре като червей. Много гадно усещане е, че може би си отблъснал Човека.

О, не, гадното усещане е, че си си изпуснала големия късмет, а сега си с пълен смотаняк - за това съжаляваш, за себе си - не за някакъв, дето има вероятност и да не помни предложението си, ако изобщо е предлагал

Е, много ясно, нали и аз това казвам - съжаляваш за собствения си пропуск, а не че страдаш от вероятността той все още да си скубе косите заради теб .
Преди да срещна настоящия си съпруг, дълго време изпитвах носталгия по идеализирания образ на първата ми любов, когото лекомислено отблъснах навремето. Всъщност човекът наистина си заслужава и все още се хващам, че мисля за него. Но отдавна съм наясно, че нямаше да ми е по-добре с него. Просто неизживяна история си остана.

Запленена от темата и изумена от коментарите на ред потребителки, реших да направя едно лично допитване в обкръжението ми от щастливо омъжени и истерични стари моми. Тоест една проверка аз ли не съм наред, или има потребителки, които живеят още в ерата на ТКЗС, манифестациите и абсурдните лозунги. За мое огромно изумление, оказа се, че всъщност май нищо ми няма. Някои омъжени споделиха, че не съжаляват, че са се омъжили, но можели да почакат още няколко годинки. Други споделят, че се чувстват добре в брака си, но имали усещането, че нещо липсва ( не уточняват какво точно ). Трети казват, че това е била огромна грешка. Съжаляват за избора на съпруг, имали и по- добри кандидати. Четвърти са напълно удовлетворени от семейния живот. Какво казват неомъжените? Цитат на една от най- добрите ми приятелки " ти готвиш - той гордо пърди, така че който и да избереш, резултата най-вероятно ще е един " , " Аз не познавам напълно щастливи хора, предполагам съм си направила кръг от такива вечно търсещи хора. Всичките ми приятелки и близки са будни жени - интересни, с хобита, не са подметки примирени. Всяка си носи красотата с кеф, със самочувствие, умни, начетени, забавни, обаче всички казват, че нещо липсва. Явно сме такъв тип просто. Ти ако познаваш перманентно щаслив и доволен човек, няма ли да помислиш че е бавен, аз веднага бих го определила като невменяем. "
 Друга споделя следното " За какво ми е брак? За да имам деца ли? Деца мога да имам и без брак, че и без мъж до мен, достатъчно оправна съм, за да имам нужда някой да ме дундурка емоционално или финансово. За да му нося името? За чий ми е притрябвало нечие име и титлата " госпожа " ? И така се чувствам достатъчно пълноценна жена. И колкото и невероятно да му се струва на някой, около мен е пълно с мъже, много от тях сериозни, а не съм на 20, както и сама знаеш. "
Следващата " Да, бих се омъжила, но не на всяка цена. Бих се омъжила за човек, който е на моята вълна, с моите интереси и с моите разбирания за добре прекарано време. Няма да се омъжа за някой, само защото така трябва. Кой определя какво трябва и какво не? Аз определям. И предпочитам да си стоя неомъжена, но спокойна и доволна, отколкото омъжена за неподходящ тип, който да ми къса нервите всеки божи ден. "
Последната " Когато бях на 20 мечтаех да се омъжа. Имах възможност, но реших, че не му е времето. Сега имам отново възможност, но не държа на брак. Предполагам, че след още някоя година, пари да ми дават, няма да искам да се омъжа, пък било то и за идеалния. "

Малко дълъг пост стана, но ми беше интересно да видя гледните точки на омъжени и неомъжени. Умишлено не цитирам омъжените, поради лични неща в споделеното от тях, които не са публично достояние все пак. Изводи няма да правя, за себе си съм ги направила отдавна. Просто реших, че ще е хубаво да се видят коментарите и мислите на мои приятелки.

Никой не ми отговори, ама брака не е ли безсмислица. Всеки един момент може да се развали. То е трябвало да го направят да не може толкова лесно, но тук в БГ е пълна идиотщина. Все едно не си женен. Само дето пари даваш за нищо и няма закон който пази брака като такъв.

Ох, смешно ми е, когато някой започне да обяснява за пълноценното си самотно съществуване и абсолютната ненужда от друг човек. Такива хора в тази тема място нямат.
Аз сега се чувствам чудесно сама на 25, без деца, без бракове - щастливи или не - но не съм тръгнала да обяснявам как е прекрасно да съм сама, защото съм била и с човек и знам, че съм се чувствала също толкова прекрасно... а дори и повече. Но това не е и причина да търся отчаяно връзка с мъж.
А жена да ми обяснява, че сама на 35 е прекрасно, значи не е имала никога достатъчно сериозна връзка. Ще я гледам с насмешка, а тя ще ме гледа много отвисоко колко съм задръстена, назадничава, недоразвита и патриархално настроена... Квит ще сме.