За съжаление виждам родители, които са пълен отврат, месят се постоянно в отношенията на младата двойка/ семейство и създават умопомрачителни интриги, което води до крах в отношенията им.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
# 3 885
21 май 2012, 17:17 ч.
Виж целия пост
Аз съм имала всякакви кандидат-свекърви, всички са ме гледали като орел-мишка, но само една си позволи да ми прави забележки и откровено да ме обижда и да интригантства - и наистина успя да ме раздели с кандидат-жениха. Но сега ми е като обеца на ухото, защото и той не беше много стока, а аз бях твърде завеяна, за да го забележа.
# 3 886
21 май 2012, 17:22 ч.
Защо пък да не се гордеем, стига наистина да има защо?
Една успешна и разбираща се двойка, особено пък ако е отгледала читави деца, не е малко постижение. И айде не нам, че момите едва ли не живеят без да правят компромиси
Що се отнася до външността - лесно е да си в позицията на човек, грижещ се само за себе си, и от нея да критикуваш кой на кого (не) би посегнал.
Доколкото съм чела, спартанките са били доста независими имуществено и изобщо.
Виж целия пост
Когато основна ценност и постижение на живота ти е да ожениш някого за себе си, нормално е да се гордееш и да го подчертаваш дебело. И без това се нижат компромис след компромис, поне радостта от хваленето, че не са стари моми да не им се отнема! Нищо, че вероятно повечето моми не биха посегнали на съпруга дори пред страха от вечна непорочност.
Защо пък да не се гордеем, стига наистина да има защо?
Една успешна и разбираща се двойка, особено пък ако е отгледала читави деца, не е малко постижение. И айде не нам, че момите едва ли не живеят без да правят компромиси
Що се отнася до външността - лесно е да си в позицията на човек, грижещ се само за себе си, и от нея да критикуваш кой на кого (не) би посегнал.
Доколкото съм чела, спартанките са били доста независими имуществено и изобщо.
# 3 887
21 май 2012, 17:22 ч.
Това пък с месенето в отношенията на трети лица,било то и децата ти е супер ...просто поведение.
За щастие до момента съм попадала само на пекрасни хора -свекъри,свекърви и кандидат такива.
А от своя страна моите родители никога не са се бъркали в живота ми.
Мисля,че не бих могла да изтърпя подобно отношение.
Виж целия пост
За щастие до момента съм попадала само на пекрасни хора -свекъри,свекърви и кандидат такива.
А от своя страна моите родители никога не са се бъркали в живота ми.
Мисля,че не бих могла да изтърпя подобно отношение.
# 3 888
21 май 2012, 17:47 ч.
Някак ми се струва, че залитнахме в темата за свекървите. 
А там от една седмица свекървите спряха да дразнят, феномен безпрецедентен и започвам да се чудя дали дамите от темата не са им организирали автобусна екскурзия като в онзи виц.
Та - споделете, ако има нужда.
Виж целия пост
А там от една седмица свекървите спряха да дразнят, феномен безпрецедентен и започвам да се чудя дали дамите от темата не са им организирали автобусна екскурзия като в онзи виц. Та - споделете, ако има нужда.
# 3 889
21 май 2012, 23:10 ч.
Не е било винаги. През голяма част от времето на империята е практикувана мъжката геронтокрация (pater potestas) - абсолютни права над децата и наследниците им (и съответно имотите им), и право даже да ги убива. Чак през първи век им се дават някакви права на жените там. Патриархат си е било и още как. Много малко жени, и то чак след Август (осиновения от Цезар) са имали пълни лични права (Sui iuris).
Аз никъде не съм написала, че не е било патриархат. В матриархат са живяли само най-примитивните диваци. Жените в Рим не са вземали името на мъжа си и юридически са си оставали част от бащиното си семейство. Имали са равни наследствени права с братята си и са можели свободно да се разпореждат със зестрата си. Без знанието или одобрението на мъжа си. Изобщо бащата е имал много по-големи права над тях, отколкото мъжа.
Съпруг или баща - едно и също е почти, става дума за мъжка доминация. Предполагам, ако бащата реши, може да лиши дъщерята от зестра или наследство? Как точно са упражнявани тези права, сигурно всичко е трябвало да минава през бащата пак?
Виж целия пост
В Римската империя жените винаги са имали независима от мъжа си собственост.
Не е било винаги. През голяма част от времето на империята е практикувана мъжката геронтокрация (pater potestas) - абсолютни права над децата и наследниците им (и съответно имотите им), и право даже да ги убива. Чак през първи век им се дават някакви права на жените там. Патриархат си е било и още как. Много малко жени, и то чак след Август (осиновения от Цезар) са имали пълни лични права (Sui iuris).
Аз никъде не съм написала, че не е било патриархат. В матриархат са живяли само най-примитивните диваци. Жените в Рим не са вземали името на мъжа си и юридически са си оставали част от бащиното си семейство. Имали са равни наследствени права с братята си и са можели свободно да се разпореждат със зестрата си. Без знанието или одобрението на мъжа си. Изобщо бащата е имал много по-големи права над тях, отколкото мъжа.
Съпруг или баща - едно и също е почти, става дума за мъжка доминация. Предполагам, ако бащата реши, може да лиши дъщерята от зестра или наследство? Как точно са упражнявани тези права, сигурно всичко е трябвало да минава през бащата пак?
# 3 890
21 май 2012, 23:35 ч.
Защо пък да не се гордеем, стига наистина да има защо?
Една успешна и разбираща се двойка, особено пък ако е отгледала читави деца, не е малко постижение. И айде не нам, че момите едва ли не живеят без да правят компромиси
Що се отнася до външността - лесно е да си в позицията на човек, грижещ се само за себе си, и от нея да критикуваш кой на кого (не) би посегнал.
Доколкото съм чела, спартанките са били доста независими имуществено и изобщо.
Къде се подразбра, че става дума за външност?
ПП. Другото е въпрос на ценности. Но по-смирено пръскайте своите, защото животът е дълъг и непредвидим.
Виж целия пост
Когато основна ценност и постижение на живота ти е да ожениш някого за себе си, нормално е да се гордееш и да го подчертаваш дебело. И без това се нижат компромис след компромис, поне радостта от хваленето, че не са стари моми да не им се отнема! Нищо, че вероятно повечето моми не биха посегнали на съпруга дори пред страха от вечна непорочност.
Защо пък да не се гордеем, стига наистина да има защо?
Една успешна и разбираща се двойка, особено пък ако е отгледала читави деца, не е малко постижение. И айде не нам, че момите едва ли не живеят без да правят компромиси
Що се отнася до външността - лесно е да си в позицията на човек, грижещ се само за себе си, и от нея да критикуваш кой на кого (не) би посегнал.
Доколкото съм чела, спартанките са били доста независими имуществено и изобщо.
Къде се подразбра, че става дума за външност?
ПП. Другото е въпрос на ценности. Но по-смирено пръскайте своите, защото животът е дълъг и непредвидим.
# 3 891
22 май 2012, 08:31 ч.
Естествено, че става въпрос за мъжка доминация, както е и днес, между другото. Бащата може да лиши дъщеря си от наследство, разбира се, както е и днес. След като жената вече се е омъжила и си е взела зестрата, тя се разпорежда самолично с нея, не минава през бащата. Това са общите положения. Подписвали са се обаче и брачни договори, които са уреждали индивидуалните подробности.
Виж целия пост
Съпруг или баща - едно и също е почти, става дума за мъжка доминация. Предполагам, ако бащата реши, може да лиши дъщерята от зестра или наследство? Как точно са упражнявани тези права, сигурно всичко е трябвало да минава през бащата пак?
Естествено, че става въпрос за мъжка доминация, както е и днес, между другото. Бащата може да лиши дъщеря си от наследство, разбира се, както е и днес. След като жената вече се е омъжила и си е взела зестрата, тя се разпорежда самолично с нея, не минава през бащата. Това са общите положения. Подписвали са се обаче и брачни договори, които са уреждали индивидуалните подробности.
# 3 893
22 май 2012, 09:34 ч.
Просто продават или преписват на друг след като си пълнолетен.
Законът те защитава само при внезапна смърт когато няма завещание. Разбира се завещанието може да се оспорва, но покупко- продажбата - не.
Виж целия пост
Законът те защитава само при внезапна смърт когато няма завещание. Разбира се завещанието може да се оспорва, но покупко- продажбата - не.
# 3 894
22 май 2012, 09:36 ч.
Лесно става, начини има. Е, не е с "ДВ".
Виж целия пост
как по-точно се лишава от наследство днес?
Лесно става, начини има. Е, не е с "ДВ".
# 3 895
22 май 2012, 09:58 ч.
Лесно става, начини има. Е, не е с "ДВ".
Напротив, вътрешно прехвърляне на един роднина чрез покупко-продажба - с цел да се ощети друг пряк роднина - е оспорима сделка, защото съда третира подобно прехвърляне точно като начин да се лиши наследник от полагащи му се права.
Освен това законът за наследството те защитава дори и при наличие на завещание. Ако завещанието нарушава полагащите 1/х части, които ти се полагат, имаш правото да го оспорваш до размера на полагащата ти се част.
Виж целия пост
как по-точно се лишава от наследство днес?
Лесно става, начини има. Е, не е с "ДВ".
Напротив, вътрешно прехвърляне на един роднина чрез покупко-продажба - с цел да се ощети друг пряк роднина - е оспорима сделка, защото съда третира подобно прехвърляне точно като начин да се лиши наследник от полагащи му се права.
Освен това законът за наследството те защитава дори и при наличие на завещание. Ако завещанието нарушава полагащите 1/х части, които ти се полагат, имаш правото да го оспорваш до размера на полагащата ти се част.
# 3 896
22 май 2012, 10:06 ч.
Полага ти се нещо само ако е на името на този с когото имаш роднински връзки т.е. той притежава нещо към датата на смъртта си.
Ако си съпруг/ съпруга другия може да продава само с твое съгласие.
По закон ти се полага част, но само ако този човек има нещо на свое име след смъртта.
Виж целия пост
Ако си съпруг/ съпруга другия може да продава само с твое съгласие.
По закон ти се полага част, но само ако този човек има нещо на свое име след смъртта.
# 3 897
22 май 2012, 10:09 ч.
Ако баща ти е прехрълил всичко (имот) на брат ти преди смъртта си чрез покупко-продажба, това е оспорима сделка.
Виж целия пост
Полага ти се нещо само ако е на името на този с когото имаш роднински връзки т.е. той притежава нещо към датата на смъртта си.
Ако си съпруг/ съпруга другия може да продава само с твое съгласие.
По закон ти се полага част, но само ако този човек има нещо на свое име след смъртта.
Ако си съпруг/ съпруга другия може да продава само с твое съгласие.
По закон ти се полага част, но само ако този човек има нещо на свое име след смъртта.
Ако баща ти е прехрълил всичко (имот) на брат ти преди смъртта си чрез покупко-продажба, това е оспорима сделка.
# 3 898
22 май 2012, 10:16 ч.
Ако баща ти е прехрълил всичко (имот) на брат ти преди смъртта си чрез покупко-продажба, това е оспорима сделка.
Твърде интересно. Аз зная, че след пълнолетие на децата родителите имат право да разполагат със собственото си имущество както решат.
Виж целия пост
Полага ти се нещо само ако е на името на този с когото имаш роднински връзки т.е. той
# 3 899
22 май 2012, 11:10 ч.
Ами и аз така си мислех, ама питах адвокат преди да си напиша завещанието 
)) освен това, преди 15 години водих дело срещу мащеха точно във връзка със завещание и те така....ще ми се да го нямах наученото от опит...
Виж целия пост
)) освен това, преди 15 години водих дело срещу мащеха точно във връзка със завещание и те така....ще ми се да го нямах наученото от опит... Препоръчани теми