Шефът ми ме преориентира в тази насока. Бях го учила като втора специалност и мислех, че нямам достатъчно знания, но взехме, че си паснахме с професията.
Виж целия пост
Как си избрахте професията?
- Публикувана: 2 фев. 2012, 17:18 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2012, 20:05 ч.
# 45
3 фев. 2012, 11:45 ч.
# 46
3 фев. 2012, 11:47 ч.
Аз ги имам две. За едната съм учила и после започнах да работя (почти) по специалността - по избор. Харесвам си я. За другата не съм учила, тя ме избра мен, и нея си я работя. И тя ми харесва, макар че не си бях представяла, че ще се занимавам с такива неща.
Виж целия пост
# 47
3 фев. 2012, 12:09 ч.
Случайно я избрах - беше свършил семестъра, беше ми скучно лятото и се разрових из обявите за работа.
Хареса ми как звучи и се явих, те пък ме харесаха и така
Вече почти 10 години я работя и много я обичам
Виж целия пост
Хареса ми как звучи и се явих, те пък ме харесаха и така
Вече почти 10 години я работя и много я обичам
# 48
3 фев. 2012, 12:46 ч.
Професияата ми е логично стечение на обстоятелствата и средата, в коята съм израснала. Въпреки, че семейството ми беше крайно против да продължа по техния път и до 12 - та ми година всеячески се правиха опити да ме насочат в други релси, аз взех самостоятелно решението и така завърших средно и висше образование в сферата, в която работя и до ден днешен.
Безкрайно обичам работата си и съм много щастлива от факта, че собствения ми избор се оказа достатъчно добър, за да се чувствам пълноценна и удовлетворена от това, с което се занимавам.
Виж целия пост
Безкрайно обичам работата си и съм много щастлива от факта, че собствения ми избор се оказа достатъчно добър, за да се чувствам пълноценна и удовлетворена от това, с което се занимавам.
# 49
3 фев. 2012, 12:52 ч.
Madam Stasita, благодаря! Успех и на теб в учението! 
Надявам се, когато дойде време децата ми да избират да ги насоча, ако залитат в грешни посоки.
Виж целия пост
Надявам се, когато дойде време децата ми да избират да ги насоча, ако залитат в грешни посоки.
# 50
3 фев. 2012, 13:48 ч.
Приеха ме 2 коренно различни специалности, в 2 университета. От първата имах бегла представа и безкрайно любопитство. Втората ми вървеше доста. Чудих се около 3 дни коя да запиша и въпреки воплите на родителите ми, записах първата -любопитството надделя.
След като завърших изобщо не посмях да си търся работа по специалността. Минаха няколко години, в които работих много неща, но постоянно търсех литература и информация, нещо все ме теглеше обратно към нея. Един ден на шега потърсих работа и ме взеха. 10 години след като завърших, записах магистратура, а сега започва да ме гложди и по-тясна специализация. Обичам си професията, която подхранва и сега любопитството ми, джоба за съжаление- не до там.
Виж целия пост
След като завърших изобщо не посмях да си търся работа по специалността. Минаха няколко години, в които работих много неща, но постоянно търсех литература и информация, нещо все ме теглеше обратно към нея. Един ден на шега потърсих работа и ме взеха. 10 години след като завърших, записах магистратура, а сега започва да ме гложди и по-тясна специализация. Обичам си професията, която подхранва и сега любопитството ми, джоба за съжаление- не до там.
# 51
3 фев. 2012, 14:27 ч.
Аз още уча за професията, която съм си избрала, но от години знам, че искам точно това. "Борих се" за тази специалност 3 години, тъй като балът е много висок, а дипломата от гимназията ми беше по-ниска от на повечето хора (тя и гимназията ми е по-специална 
). Та така... 2 години учех друго, колкото да съм студентка, докато същевременно пак кандидатствах, но... станаха някои промени и накрая смених университета. Сега вече всичко си дойде на мястото. Знам, че след като завърша ще ми е доста трудно, понеже имам невероятно големи амбиции и на някои хора даже им е смешно, но аз наистина съм убедена, че мога да ги постигна, пък времето ще покаже.
Виж целия пост
). Та така... 2 години учех друго, колкото да съм студентка, докато същевременно пак кандидатствах, но... станаха някои промени и накрая смених университета. Сега вече всичко си дойде на мястото. Знам, че след като завърша ще ми е доста трудно, понеже имам невероятно големи амбиции и на някои хора даже им е смешно, но аз наистина съм убедена, че мога да ги постигна, пък времето ще покаже. 
# 52
3 фев. 2012, 15:45 ч.
Аз избрах биологията. В гимназията нямаше време да се мисли за друго, различно от медицина. Срам- не срам, оказах се с промит мозък, не знам къде ми отиде призванието
Виж целия пост
# 53
3 фев. 2012, 15:54 ч.
Завършила съм две различни специалности. В момента работя по едната, но не ми харесва. Скучно ми е. Свързано е с доста изчисления, които са ми досадни. Имам чувството, че не се развивам. Мечтая да работя по втората ми специалност, което на този етап е невъзможно. Знам, че ще се справя и ще си намеря мястото, но ми остава само да се надявам някой ден все пак да работя това, за което мечтая.
Виж целия пост
# 54
3 фев. 2012, 16:00 ч.
Една продавачка има ли избор дали да работи това?
Да,има избор.
Виж целия пост
Една продавачка има ли избор дали да работи това?
# 55
3 фев. 2012, 18:49 ч.
Напротив, често няма избор. Въпрос на образование, на квалификация и пр. Сега ще подхванете темата "Еми да е учила и т.н.", но това вече е друг въпрос.
Виж целия пост
# 56
3 фев. 2012, 19:30 ч.
Еми, Ани, Петя все тая.
Понеже съм учила и имам едни избори пред себе си.
Виж целия пост
Напротив, често няма избор. Въпрос на образование, на квалификация и пр. Сега ще подхванете темата "Еми да е учила и т.н.", но това вече е друг въпрос.
Еми, Ани, Петя все тая.
Понеже съм учила и имам едни избори пред себе си.
# 57
3 фев. 2012, 19:32 ч.
Божа работа си беше. Цял живот мечтаех за една професия, но когато кандидатствах ме приеха нещо коренно различно, което записах меко казано с неохота. Оказа се, че ме бива доста, още като студентка започнах и работа по специалността си и ми харесваше. Но все ме глождеше неосъществената ми мечта, та записах второ висше вече в мечтаната сфера. Завърших и него, почнах работа... но се оказа, че това не е за мен - скучно и досадно ми беше. Реших да си се върна към първата специалност и вече няколко години си работя по "оригиналната" професия и съм доволна - харесвам си работата, точно като за мен е. Не съжалявам, че си завърших и втората специалност, видях какво е, но честно казано нямам никакво желание да работя по нея.
Виж целия пост
# 58
3 фев. 2012, 20:08 ч.
Точно защото не мога да си избера професия сред роднините си съм позната като "вечната студентка". Не че нерешителността не е семейна черта...и двамата ми родители са с по две коренно различни професии.
В момента уча история. Дано поне третият път да ми е на късмет и да се дипломирам най-накрая.
Виж целия пост
Не че нерешителността не е семейна черта...и двамата ми родители са с по две коренно различни професии.В момента уча история. Дано поне третият път да ми е на късмет и да се дипломирам най-накрая.
# 59
3 фев. 2012, 20:59 ч.
По любов я избрах, мисля, когато бях на 15-16. Трудна връзка имаме - с много обрати, кризи, предателства (и от двете страни), не ни е лесно, и материално. Но разбрах най-после - това е любовта на живота ми.
Виж целия пост
Препоръчани теми