Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

Сега се сещам, че никога не съм благодарила на единствения специалист, който през годините винаги е гледал на детето ми като на личност, светеща със собствена светлина и никога не е казал "То това е характерно за децата от спектъра" и това е Оля Георгиева!
За  символична форма на признателност с младежа сме й приготвили за новогодишен подарък книгата "Тайната", но тежкия пуберитет разбърка плановете и все още не сме имали възможност....

Катина,

От философска гледна точка, никой не може да те обори, че всички се страхуваме от всичко...

Но от тясно "професионална" по общата ни тема, сякаш казваш "толкова ме е страх, че бягам да мисля за бъдещето"..., защото по един начин се страхуваш за дъщеря си, като всеки родител и я мислиш- да намери най- подходящата за себе си професия, така че да намери място в обществото, да намери себепознанието, така че да намери най- подходящия за себе си съпруг..

а по друг начин се страхуваш за сина си.., поне съдейки по себе си..кой какво и кога може да му направи.., как може да го предпазиш, за да се предпази и той сам...професията или заниманието...дали е овчар или друга няма значение..., но да я има и да се чувства щастлив...кое му дава щастие...може ли да има сродна душа за него, ще я намери ли..., може ли да прави всичко, което човешките същества правят.....може ли да има сексуален живот, брак ...как може да се случи това...как ще се справя дори и да е овчар, като получи заплатата си..как ще си пазарува...как ще се предвижва...ще ходи ли на концерти...как...ще пътува ли, с кой...- всичко това са мои мисли..., но все пак...ще има ли сродни души около него...как ще контактуват....ще може ли сам да се пази или кой ще го пази...

Ние проектираме собствените си страхове върху децата си дори ако мислим "Дано не стане едикакво си..", подсъзнанието изпълнява желание и чува "дано стане..", защот не познава отрицанието..

Да, знам го това гледала съм филмите Тайната и достатъчно такава литература изчетох.

Не се страхувам кой знае колко. Просто правим планове. На селото ни има няколко стари ергени отглеждащи овце. Знаят си ги селото. Справят се екстра - леко са мръднали, ама си ги знае селото. Има и няколко млади човека с доста аутистично поведение. Познават си ги в селото и подигравките към тях са в границите на нормата - не ги експлоатират, не ги сочат с пръст, а поносимо. Това ни дава някаква сигурност, че може точно в това село да оцелява и нашия син. Точно там ще купим кравичката и овчиците и ще живеем там с него или в най добрия случай без него, а той ще се справя в града без нас. Ама и да не стане - овчарлъка си е някаква алтернатива, която на този етап ни дава спокойствие, че може би няма да е безнадеждно положението.

За съжаление проектоснахата няма да копа градина и да гледа овци - не за това майка и я е раждала - така, че или ще търсим друга някоя селянка за снаха или проектосватята да свали малко критериите . Calathea  

Констанца, да не се чудиш - с Calathea се шегувахме преди време, че ще се сродяваме. Има изключително красиви две щерки, като майка си 

За мен също Ивчо на Милена винаги е служел за вдъхновение, както и Гого на Райна, дори баща ми, който винаги се шашка и му е най- лесно да попита "Ами сега какво ще правиш? Ами какво ще стане от него?", за първи път придоби някакво самочувствие на успокоение за внука си, след като половин час разговаря с Гого и каза "Е, ами че той си е по- нормален от нормалните, а даже има какво да научиш от него,з а разлика от нормалните..", понеже като се фиксира аутистична личност в някоя област, си става енциклопедия...

но може да е опасно, ако се фиксирам в някоя аутистична личност...всеки е отделна планета и моето дете не е като никой точно...затова не мога и да се успокоя, като наблюдавам личности като тях, за които е видно, че ще имат самостоятелен и достоен живот...

За Ивчо дори няма да се учудя, ако комлексира съучениците си със знания...

но Таня много добре го е написала- служат за вдъхновение...

И аз правя планове за бъдещето. Не съм се сещала за село, то идеята е с две страни, но е добра…

В  плановете ми влизат 2 неща- 1. че трябва да намеря начин да осигуря занимание на сина си, което е в сферата на интересите му и в същото време ще разполага със свободата си ( защото в никакъв случай не го виждам като себе си- да ходи по интервюта, да влиза в рамки на работно време, в срокове, да дава отчети и скланя глава, когато ситуацията изисква..) и 2. Че трябва да намеря начин да осигуря човек, който винаги ще е до него и ще изпълнява функцията на личен асистент, но под някакво друго име, например „личен секретар” ..

Всъщност ако трябва да съм честна и пред себе си- най- големият ми страх е до кога ще съм жива, здрава, работоспособна и пълна с енергия- защото докато това е факт, за сина ми опасности почти няма….

Здравейте мами!
Чета от началото тази тема и сълзите не спират. Имам син на 10месеца и 13 дни и от една седмица съм се вгледала в него, че не реагира на името си. За чуване чува и то много добре, защото когато започне реклама тича към телевизора. Иначе се смее, гледа ме в очите (когато си иска), знае "дай ръчички", когато иска прави "боц", бърбори "ма-ма", "ба- ба", спи спокойно.
Моля, не ме разпъвайте на кръст и не ме мислете за идиот (какъвто може би съм), но споделете с мен как сами диагностицирахте децата си? Какво ви провокира да търсите лекарска помощ? Кък кого се обърнахте за такава?

Здравейте. Тук съм и чета постоянно. В много от случаите аха да се включа с коментар ... и замълчавам. Така или иначе виждам, че се обсъждат неща които и мен ме вълнуват. И както повечето от вас и мен ме вълнува бъдещето на детето ми, когато вече няма да е дете  .
Сега искам да попитам майките на по-големите момченца /виждам, че ги обсъждате и тези неща/ - кога проявиха интерес към ... пацата както я нарича Катина  ? На каква възраст бяха?

   Аз все си мисля, че обществото ни ще се развие за добро в близките 10 години.Все  трябва да прихванем нещо от европейската общност , в която ужким се намираме.
  Вчера съпругът ми ми разказа нещо, което ме впечатли.Той работи в международна фирма и седалището й е в Белгия.Визитните им картички ги правят там и им ги изпращат в България.Два пъти си ги е получил с грешки и чак на третия път всичко е било наред.В началото много се ядосвал, както и колегите му, винаги имало някакви неуредици.В крайна сметка се оказа, че в този отдел работят хора с проблеми и фирмата ги защитава всячески.От тях се изисква да си свършат работата, всички останали трябва да са толерантни и да изчакат търпеливо докато успеят.
   Това не значи, че си мечтая детето ми да извършва някой ден елементарна канцеларска дейност, но това е социална политика и защита на личността.Държавата е осъзнала, че няма нужда от пенсионирани по болест млади хора, които си стоят в къщи , а дава възможност на всеки да работи според възможностите си.
    Може би защитените жилища при нас са стъпка в тази посока.Дано на никое от децата ни не се наложи да ги ползва.
     Искам да вдъхна надежда на майките с малки дечица.Детето ми се променя всеки ден.Има очевидно израстване.Ако някой ми беше казал преди две години, че учителката му ще го дава за пример, като най-кроткото и внимаващо дете в час щях да му се изсмея.
      Таня, браво на дъщеричката ти.Аз ,като силно пристрастена към математиката смятам, че това е науката, която развива най-много аналитичната мисъл.Може и да ти се струват лесни задачите, но повярвай ми не е така.Трябва да се поразровя и да видя дали има и за малки ученици, така нашумелите PISA тестове.Това, което видях за 7 клас много приятно ме изненада и съм убедена, че точно такова обучение е нужно на децата ни.

По повод селото - Първата стъпка да достигна до някакво успокоение беше, когато видях, че детото ще може да работи  - да подрежда стоки в магазин или да работи в оранжерия /специалност, която се предлага в помощните училища/. Мисля, че сме достигнали до това ниво, а и има още време, докато почне да работи. Сега с баща й дори сме повярвали, че може да стане занаятчия, но в малко по широк смисъл.

И дано да помогнем всички деца в тази тема да достигнат до това, ниво, а пък ако дойде нещо повече, добре дошло.

За щастието - уча я да е щастлива от малки неща, хубава природа, хубава картина, книга,  купена от антиквар. Показвам й, че това ме прави щастлива. Не знам с какви средства и възможности ще разполага.

mama na Maria, на нас ни обърна внимание неонатоложката на детето, когато беше на възраст около 1 година и 1 месец, до 1 година и 10 месеца чаках да се оправи.

Kezaja, чудех се как се казва другото момче с птиците, добре ,че ми припомни - Гого.

The Game, а твоят син беше казал една смешка, ти я беше писала тук и аз я прочетох на мъжа ми, без да казвам кой я е казал. Той я възприе като остроумен хумор. Виж, може Васко да стане писател и да измисля хумористични истории. Много интерсно за опита от Белгия.

Здравейте мами! Не съм писала скоро и затова може би не съм и позната на мнозина.
Съжалявам, ако съм разсърдила някой, но сега вероятно ще ви разсърдя още повече. Не, не съм съгласна с това да има отделна група за децата с аутизъм, да бъдат специално отбелязани като такива - защото всичките деца с увреждания са специални. Съжалявам да го кажа тук, но заставам зад думите си и се надявам да бъда разбрана правилно. Нима, детето, което няма достъп - няма нужда от специална помощ, или умствено изоставащите деца, децата с ограничен интелект или както искате ги наречете всички диагнози тук.... не са специални деца. Може би ще поискаме всяка една диагноза да бъде с подобаващите към нея грижи... твърде много ще изморим управляващите, ако го направим! Може би е по-разумно, ако заедно поискаме промяната - защото тогава ще бъде за всички ни!
Поклон за силите, които имате, защото смятам, че наистина се борите с много тежки проблеми. Децата ви са едно голямо предизвикателство и едно голямо чудо!
за мен важното е да намерим път едни към други и заедно да се преборим за правата на децата си, за интегрирането им, за животът им сред другите - отколкото да ги делим на специалните сред специалните деца...

mama na Maria, скоро чух един простичък тест по тв. Знам го отдавна, каза ми го психоложката на моето дете, когато я попитах какво да наблюдавам в племенницата ми на същата възраст като твоето дете. Нямах право да го напиша, защото нямам разрешение, но след като го чух по тв. значи мога да го споделя.
Теста е следния - привлечи вниманието на детето си с някакъв предвет. Трябва да си сигурна, че го наблюдава предмета. Нека е играчка, а не бибата или храната.
Както си го гледа изведнъж го изпусни извън полезрението и. Дете в норма ще потърси предмета с очички или с движения. А дете с...........да кажем някакво затруднение - не аутизъм непременно - няма да проследи и потърси предмета - излезе ли им от полезрението предмета - то просто го няма, не го търсят. Направи го това. Наблюдавай, даже снимай реакцията на детенцето. Мисля, че на първа страница на темата има два теста за такава ранна възраст - потърси ги, ако ги няма ще ти ги намеря.
Таня, наистина браво, аз някак не обърнах внимание на думите ти, защото не го приемам това като новина. Някак си за мен е в реда на нещата Дари да има висок резултат. Но все пак си заслужава адмирациите  

Пацата си я разтягаме и изучаваме от как се помним. С редки прекъсвания - тя винаги е била на особена почит в ежедневието ни. Бъркането в гащите и последващото помирисване го прави когато е напрегнат, когато е притеснен, абе в трудни за него моменти. Давам му алтернативи какво да прави вместо бъркането, кога може /насаме/ и кога не може /пред хора/ и с какво да замести бъркането - конкретно предложение давам. Повечето мъже обожават този си орган и си го изучават, опипват, мастурбират. Мастурбирането е естествен процес и част от израстването. Не бива да му вменявам чувство за вина, ако го прави. Засега не го прави, но ще дойде и този момент. Ще трябва само да го научим да го прави насаме и на определените за това места - баня и тоалетна и да не го обсъжда това с нас, родителите или с други хора. Единствено с баща си може би. Тук вече нямам повече идеи какво ще му говорим - засега това съм нахвърляла като план докато се появи мастурбирането. Може би е добре да попрочета нещо по въпроса.

 Снощи чутох една страхотна статия за пубертета http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4969  Оставам с впечатление, че пубертета е съвкупност от емоционално развитие и съпътстващо хормонално развитие на детето. При нашите деца е много сложно, защото физически хормонално те ще достигнат тази си зрялост, но емоционално ще са много по назад в развитието си, така, че надали ще са подготвени психически за пубертета както връстниците си в норма. Моят син е на ниво 4 - 5 годишен емоционално, а физически почти на 10 - така че в най добрия случай, когато стане на 13 и влезе в пубертета физически ще е на ниво сигурно 7-8 годишен емоционално. Леле - ще е страшна комбинация.

Maia Stoitseva, напълно съм съгласна с теб. Няма да ни разсърдиш. Благодаря ти, че показа пред цяла България, че майките на деца с проблеми могат да бъдат  интелигентни, приятни, мили - като теб.

Ето информация, съвсем ориентировъчна само кой и как у нас диагностицира аутистично разстройство и какви са маркерите:

http://www.autism-bg.org/bg/who-what-how

Пепи,

За първи път Марти прояви интерес на около годинка и два месеца, непосредствено пред да свалим памперса...,през памперса не напипал пацата:) и се развика и ме събуди.."Няма я, няма я , пишката я няма..."

А иначе от около 10 годинки се интересува по сериозно, споделих първо с личната лекарка, тя каза, че дори е закъснял с интереса си, но щом навърши 11, започна сериозния интерес...и чак попречи на ходенето на училище за повече от 2 седмици.., сексолога каза, че преди 14 г. няма семеизпразване и интереса е свързан със самоосъзнаването си опознаване на тялото и като дърпа там лигавицата, получава някакъв сигнал за ново , непознато чувство до момента, затова се фиксира в това и го разучава, но за истинска сексуалност не може да се говори...така или иначе е мъж и трябва да се идентифицира с мъж и да каже "аз съм мъж  като татко", но понеже у нас няма мъж, ситуацията се усложнява и се налага терапевтична работа със сексолог и с терапевти- повече мъже, всичко това да му помогне да намери своята мъжественост...

Мая,

светът се усъвършенства и ние също...следваме процесите и те нас...
бъди сигурна, както съм и аз, че от тук нататък няма да се случи нищо, което да не допринесе за по- достойния живот на всички специални деца и възрастни...
А твоята борба, вяра и успехи, заслужават да бъдат филмирани...и жертви също...

Хм, Мири не проявява никакъв интерес към тази част на тялото си /засега/.

Да, Таня, Гого мечтае да стане орнитолог, защото птиците не биха те наранили, както хората.., както казва той...

Посещава кръжок в зоопарка и ходи на излети и обучения и извън София от кръжока...

И една журналистка миналата година в едно интервю го попита "Трудно ли е да си различен?", а той отговори "То даже е по- трудно да си еднакъв!" много сериозно и с достойнство:))

Мая,

светът се усъвършенства и ние също...следваме процесите и те нас...
бъди сигурна, както съм и аз, че от тук нататък няма да се случи нищо, което да не допринесе за по- достойния живот на всички специални деца и възрастни...
А твоята борба, вяра и успехи, заслужават да бъдат филмирани...и жертви също...

Радвам се, че бях разбрана правилно... нямам ни най-малкото намерение да се мисля за герой и то пък във филм... нито съм го искала. За мен вчера беше много изнервящо, защото все още смятам, че има много майки, които заслужават повече от мен филма! За жертвите... не съм жертвала много повече от колкото всяка една от вас... всеки ден малко или повече себе си, времето си, мечтите си... Дано обаче никой да не се чувства паднал жертва от мен!
Дано, дано, дано наистина пред нас е само прогресът. надявам се, макар че като вас, често падам духом и съм объркана. Но с този сексолог много ме спечелихте - взех една книга за да мога да се справя някак с Гого и сексуалното му обучение - така че и аз ще чета с интерес!

За бъдещето съм спряла да мисля. мисля само за настоящето и разчитам, че Онзи горе си знае работата, особено като я оставят на него. Давам максимума любов и внимание, защото зная, че след 30-40г сигурно няма да има и минимума.

Maia Stoitseva

mama na Maria , при толкова малко дете трудно може да се поставят диагнози, има само съмнения. Не се втренчвай в детето, ще видиш и неща, които ги няма. Бебетата не са еднакви, имат си характер от малки Поговори с психолог, който е работил с такива деца. Аз гледах здравия си син под лупа и от опит ще ти кажа, че много неща могат да те объркат. Успокоих се, че нищо му няма едва след година и половина.