Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

annie13,на мен много ми помогна (и помага) психолог Петя Атанасова.

И на мен също 

Селма, Катина, благодаря  !

Хелаторна терапия:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=642301.0

Момичета, съветвам тези от вас, които изпитват нужда от психолог, да посетят такъв.
Истината е, че ние също като децата си се нуждаем от подкрепа.
Ежедневието ни не е лесно и понякога наистина се чувстваме 'на ръба'.

Всички тук помнят колко хленчене, песимизъм и страх лъхаше от всяка написана моя дума.
Към днешна дата бих казала за себе си, че се чувствам в хармония.
Приех детето си такова каквото е и дори съм щастлива с нея.
Усетих у себе си много положителна промяна през последните години.
Характерът ми се кали и дооформи.
Изчезна страхът за това какво ще се случи с Мими, когато порасне един ден.
Не се измъчвам. Ще си я гледам до живот, ще ми бъде дружинка.
На този етап правя за нея каквото и колкото мога. Т.е. гледам единствено и само в настоящето.
Както казваше моята психоложка, която аз посещавах  "никога не съжалявай за миналото, не го мисли, защото не можеш да го промениш. Бъдещето пък винаги е неясно и то пак не ти е подвластно, никога не знаеш какво ще се случи. Затова се вгледай единствено и само в "сега". Само него можеш да контролираш и моделираш."

Освен посещението при психолог, ще си позволя да ви дам и други идеи, които на мен много ми помогнаха да се взема в ръце.
Един ден осъзнах, че освен майка на специално дете, аз съм и жена, човек.
И си имам чисто женски и човешки потребности, които ако не си дам, няма как да се чувствам комфортно и щастлива. А това себеусещане е важно, за да бъда максимално полезна на детето си.
И просто го направих. Давам на себе си малко, но достатъчно, за да подхранвам хармонията си.
Имам много малко приятелки ( с времето се отсяха, но поне останаха истинските и наистина стойностните).
Веднъж на седмица-две излизаме чисто по женски и се забавляваме.
Разбира се, аз имам предимството, че бабата на децата винаги е готова да ги гледа.
Тези, които нямат на кой да разчитат, биха могли да помолят татковците да погледат детето за няколко часа. Дори един път в месеца да се откъсвате за няколко часа с приятелки, за да си бъбрите на теми различни от аутистичните, ще ви се отрази страхотно.

Друг трик е да отделите време за себе си като жена - посещение на фитнес, козметик и т.н.
Т.е. да се погрижите за самочувствието си. Дори да нямате финансовата и физическа възможност (много от нас ги нямат), можете да правите това и в домашни условия.
Всички знаем, че физическите упражнения се отразяват благоприятно  първо на психиката ни и после на тялото. В комбинация с една домашна маска за лице и коса, докато се грижите за детето, резултатът ще е страхотен.
Като себеусещане имам предвид.
Съветите ми може да ви се струват смешни и безсмислени, но ние също имаме право да се чувстваме психически уравновесени и хубави.
А когато придобиеш тези усещания, бъдещето наистина не изглежда толкова страшно.
Защото детето ще има една усмихната майка, изпълнена с енергия и спокойствие, която ще му бъде в пъти по-полезна от вечно плачещата и оплакваща съдбата си (каквато бях аз, няма защо да го крия).
Тогава бях и най-безполезна на дъщеря си. И до ден днешен не мога да си простя това, че самозатваряйки се, самосъжалявайки се, изгубих ценно време на детето, а и на себе си.

А когато си по-щастлив и уверен, сякаш светът е с теб.
Започват да се случват и хубавите неща.  

re_ge, Calathea, благодаря   
Благодаря и на всички, които споделиха своите страхове и начина да се преборят с тях.

Благодаря, че Ви има      

Renate, радвам се, ако съм била полезна.
Сега ще ви разкажа какво правя за себе си, за да се поддържам в кондиция.
Сега е зима и особено в този сняг ми е малко неосъществимо, но през другото време всяка вечер (лично аз предпочитам да е по тъмно, но всеки може да го прави в удобно за себе си време) обличам анцунг и маратонки и си правя едночасови разходки.
Ей така, съвсем без посока, просто обикалям улиците.
Така хем оставам сама със себе си и имам достатъчно време да събера мислите си, хем се разтоварвам психически. Това е моето всекидневно мъничко 'бягство', от което се нуждая.
А и ми замества фитнеса или гимнастиката.
Децата остават за час при баща си.

Дори когато ще си остана цял ден у дома или просто ще изведа децата на разходка в парка, задължително си поставям лек грим, това е важно за самочувствието.
Някак кара ме да се чувствам освен майка, и жена.
За другите неща вече разказах.

Помня, че преди всяка сутрин се събуждах с огромно нежелание.
В очакване на поредния тежък ден. И естествено, когато първите мисли са 'черни', денят наистина се очертаваше такъв.
Сега когато отворя очи се опитвам първо да се усмихна и после да си помисля нещо хубаво и зареждащо.

Помня, че нямах и планове за бъдещето. Все ми беше едно какво ще се случи.
Сега се улавям, че имам мечти и най-вече желанието да ги осъществя.
Правя си планове, мисля как бих могла да достигна до крайната си цел и стъпка по стъпка нещата се случват.
Няма да крия, че голяма роля за измъкването от моята депресия (защото и през това минах) изигра започването ми на работа. Разбира се, това няма да го сложа сред препоръките, защото знам, че малко майки от нас могат да си го позволят, поради липса на човек, който да гледа детето.

Базови познания за работа с деца с аутизъм
http://www.zdravennavigator.bg/article/bazovi-poznaniia-rabota-detza/14503

Calathea
Много благодаря за това което си споделила. Нищо не ми звучи нито смешно нито глупаво, защото на моменти имах чувство че чета моите мисли. На мен все още ми е трудно да постигна само положителност в поведението си, но си мисля че е защото 2 години са сравнително кратък срок за преминаване на всички етапи по осъзнаване и приемане състоянието на детето. Обаче аз се старая да се ‘подобрявам” защото  виждам че вътрешния ми мир и комфор се отразяват добре на всички членове на семейството.  Явно съм поела правилната посока, защото споделените от теб мисли и усещания го потвърждават. Започнах да намирам плюсове в шаблоното си ежедневие, да ценя повече малкото приятели които ни останаха, да се наслаждавам на малкото си неагажиращи  хобита, да не ми липсва работата свързана с комуникация с много хора. Правилно казват , че ако чашата е пълна с течност  до половина  е важно дали ще погледнеш на това от песимистичната или оптимистичната гледна точка…

Сега друго по темата.
За последната половин година ми се наложи на два пъти да правя тетрадка ПЕКС в помощ на други деца използвайки за образец нашата. Първият път не се сетих, че може информацията за това как става да  е полезна на някого. Вторият път обаче се домислих да направя и снимков материал. Сложила съм го тук , надявам се да е полезен :

http://family.webshots.com/album/582377028gQkCuD

Мами,
препоръчвам ви да гледате в You Tub 12-те клипчета наречени, “The Miracle of Love”. Някои от вас сигурно са ги гледали, но мисля, че и за тях ще е от полза и вълнуващо да ги видят отново. Защо ви ги препоръчвам – най-вече на майките на невербални аутистични дечица.

 (1) Това е истинската история на сем. Кауфман (той в рекламния бизнес), тя – актриса, които имат две момиченца в “норма” и им се ражда момченце, което още от самото начало е различно. Те опитват да получат помощ от специализирани институции и се ужасяват от това, което се предлага за детето им. Ще видите как успяват да достигнат до детето си и да го накарат да ги забележи и проговори. Детето е очевидно с типичен аутизъм, самовгльбено, не чуващо и не забелязващо нищо около себе си. Майката действа по инстинкт. Започва да повтаря неговите движения часове наред, докато един ден то я поглежда. Тя прави това средно по 8 часа дневно в продължение на три години (9 700 часа). Не казвам, че и нашите майки могат да правят това толкова дълго, защото имат много задължения и грижи, но си мисля, че ако го правят по 2-3 часа на ден, сигурно ще успеят да достигнат до децата си малко по малко.

(2) Тази майка се разтоварваше с бягане както Калатея с ходене. Мисля, че всички, които имат съпричастни съпрузи, майки, сестри или приятелки могат да гледат заедно или поотделно тези клипчета и да си помислят, дали не могат да постъпят по същия начин като сем.Кауфман.

Сем.Кауфман имат отдавна своя школа с много последователи и са разширили използваните от тях методи с оборудване на специална сензорна стая, където децата в криза остават по няколко месеца и участие на цели екипи за работа с децата с тежки форми.

Далеч съм от мисълта, че всичко е приложимо в нашите условия, но подходът на майката към детето е. Поне можете да решите да опитате. Ние със сина ми не бяхме чували за “Сан Райз”, когато момченцето ни беше в подобно състояние, но и ние инстинктивно правехме това – не му давахме да се затваря и непрекъснато го карахме да ни забелязва.

Можете да проследите и преводите от сайта “Son rise” в сайта на Таня “Майки за майки”, където вече са първите два.

Вчера ми изпратиха това видео за аутистично момиче от Канада. Интересно е, вижте го!
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=vNZVV4Ciccg

След като много се заговори за камилско мляко в нашите среди (алергия, аутизъм) се погрижих да осигуря такова мляко не само за моето дете. Ако някой има желание може да прочете по темата в www.kamelmilk.com и да се свърже с мен

В деня за прошка - ако съм съгрешила с нещо, моля за прошка.
Наи-вече, че рядко влизам в темата.

Хайде да си говорим за хелация..Аз чета от година и половина и вече мога да кажа сам наясно на 90% с видовете хелации и хелатори за сега използвам само натурални.Но ще включа и тежката артилерия скоро за да завърша процеса.
Мога да кажа че това е решението срещу аутизма...Свържете се с мен на лична и ще ви дам много материали ...................

Здравейте прочетох че Аутизмът се разбира още в бебешка ако бебето не гукало много вярно ли е това твърдение защото се притесних защото моето момиченце като бебе не гукаше много но сега е на 1,3 месеца казва срички ба-ба ма-ма па-па и си бръщолеви други неразбираеми неща