Кокетка, много тъжна ситуация, жалко е, когато си отиват млади и качествени хора. Нормално да ти е мъчно
Иначе и аз се присъединявам към въпроса за пюретата.
Аз поне в началото мисля да си ги приготвям сама, ще се доверя на био-маркетите, защото няма друг източник, пък като запролети ще си намеря някоя баба, от която да пазарувам. Не се хвърлям чак в голям размисъл, първо защото в началото Радина няма да изяжда кой знае какви количества, пък и рано или късно ще почне да яде от "пазарските" продукти. Аз зеленчуците и плодовете ги преживявам някак, ама за месото и млечните продукти ми е мъка. Гаджо работеше в една фирма за млека и т.н. и такива работи ми е разказвал, че аз съвсем спрях да консумирам всякакви производни, освен ако не съм ги минала през топлинна обработка или не са внесени от страна в ЕС, известна със засилен качествен контрол (примерно Германия). А за месото направо ми е мъка, аз много обичам пилешко, но вече почти сме спрели да ядем. Откъде ли не купувах и на какви ли не фирми: ами отвратително е. Мирише ужасно и има вкус на яйчен белтък (в най-добрия случай). Купувах и разни марки дето уж са расли естесвено и са ги хранили със царевични смески и дрън-дрън, купувах и на онези дето ги гледали на синя светлина и музика, все същият отврат. По тази причина определено месото ще го въвеждам с пюре, а за по-натам ще помоля една приятелка, която живее в едно село, да спазарим някоя баба да ми изгледа 10-ина пиленца, да ми ги заколи и да си взема месото...
eniq, моля те кажи коя е книжката пак, че не можах да открия поста ти, пък се зарибих

Кокетка, Валери, то хубаво човек да говори, ама трябва да става диалог. А бат ви Гошо, като му кажа нещо накриво, млъква. Той е доста темерутест по принцип, затворен характер е и като цяло ми е трудно с него да разгадавам какво му е, защо му е така и т.н. Е вече съм му свикнала, но понякога разбира нещата по много странен начин. Той е много типична риба: като го отнесе нанякъде някое настрение,, иди го търси
Аз пък съм много експресивна, емоционална, но него в критични ситуации това го натоварва и още повече се затваря. Затова се старая да се въздържам и да го чакам да почне да му се говори по някой щекотлив въпрос. Защото в противен случай аз и да говоря, отсреща има мълчание. Ама толкова плътно мълчание, все едно се удряш в стена. Пък това ме изнервя още повече, започвам да говоря неспокойно, после да подвиквам, накрая се разплаквам, все неща, които не обичам. И за него извода от всичко е: ето, ти пак плачеш и ме изнудваш със сълзи. Затова и аз си трая и чакам подходящия момент. Но темата с преместването на нас си ни е драма, откакто сме заедно, моментът наближава, аз искам да се местим, той не, аз искам да обсъждаме и планираме, той не и това създава напрежение. Но ще го преодолеем някак, ще се вслушам в съвета на Валери и ще се опитам да му покажа, че имам нужда от него, че последните пъти, му заявих точно обратното, защото ми беше писнало от неговите колебания... Иначе, Зори, и аз така го подтиквам да общува с детето и има ефект. Но не може дълго да се занимава с нея. Иначе много му се отдава, даже е по-забавен от мен, той има много хубава мимика на лицето и прави страхотни физиономии и повече звуци имитира от мен, но... На малката бързо й омръзва, а него това го подтиска някак, мисли си, че е в него причината, а почне ли да мрънка, веднага ми я връчва. И после ми вика "Вие сте като дупе и гащи, тя иска само при теб." Ами как няма да иска като в момента, в който й докривее, само мама се прави на клоун?
Ох и на мен ми омръзна това снежно време... Аз тука съм в едно каре малки улички и навън е дебел лед и преспи. Няма мърдане: количката няма как от входа да я изкарам, камо ли да продължа надолу по улицата. А със слинга се опасявам да не повторя опита на anniaiki, че с моето почти 10 килограмово бебе, ще трябва с кран да ме вдигат. Вчера и онзи ден поне я разкарахме малко в мола, ама то това за нея не е разходка. Нещо не й е хубаво в затворено пространство, почва да буйства, превъзбужда се и някак се напряга...
Зори, чакам да споделиш опит с кашата и с начина й на приготвяне
Успех, дано на Маленка да й хареса
Гледам и Гълъбина се присъединява към отбора на тези дето мислим да почнем с каша
По съветите на Косе Босе трябва да се дава чиста оризова каша 14-20 дни, после евентуално кафяв ориз 5-7 дни, след това се стартират плодовете и зеленчуците, независимо дали смесени с кашата или самостоятелно. Колкото до елдата повечето информация, на която аз попаднах е, че е много слаб алерген. Аз лично мисля 10-ина дена да давам каша и след това да почна с другите неща, но то детенце ще си покаже. Хайде оставям ви, че дойде време за обяд и някой се вълнува до мен




Важното е, че малката е по-добре и съвсем скоро ще и мине, ще видиш
Изведнъж стана страшна каша в главата ми
Само дето ми стана страшна каша и сега незнам дали вече да давам морков...или да си продължавам още картофа


И преди онова френското пиле, бях почти спряла да ям пилешко, защото не ми е вкусно, но от тогава, направо на сила и с погнуса хапвам от време на време.... а аз обичам месо и то много и ми и мъка, че е такъв изкуственяк.
Може би му трябва време...
Добре, че Сари е геройче