Съпруги, чиито мъже пътуват по море-26

Здравейте принцеситеее!!!! 
Аз набързо минавам,че нещо се нагъсти програмата,ама няма да пропусна нито кафето(префасонирано в мляко с какао ) и шкембенцето.Откакто морския го няма не съм яла такова.Скоро се завръща и с "нетърпение" очаквам супер здравословното хранене,което ще настъпи,включая и шкембенце
Натали,радвам се ,че сме ти помогнали с Руми,мисля,че затова сме тук в темата да си помагаме.Права си,затова пишем тука ,а не на лични съобщения,защото има смисъл всички да се учим заедно в живота.А ти пиши когато ти се иска и не се насилвай.Тук сме за да се забавляваме,а не да се натоварваме.
Делти,аз отново се преброявам
Делти,поздравления за тези смехорийки дето ги намираш!!!Действат ми много ободряващо!!!
Лека и спорна и усмихната седмица ви пожелавам!!   

Наде,благодаря ти за милите думи!
Естествено,че няма да ви забравя.А ти определено си един от най-позитивните хора в темата.
Прегръдки от нас с Ивет!
А сега отиваме на разходка!

Nataliiiiiii , аз съм си тук...някъде из форума  просто не намирам особен смисъл да списвам в темата затова и не го правя...но все пак нямаше как да не вляза да попитам за човек, който ми липсва, както и като прочетох последното написано от дездемона, нямаше как да не й честитя благата вест! Истината е, че тук срещнах и много готини и стойностни хора, с които и до днес си общуваме, а и се запознахме лично 

KIARA,снощи се опитахме да направим нова тема но за съжаление не се получи, модераторите я заключиха с обяснението,че няма как да има две еднакви теми за едно и също нещо.Но така или иначе ще потърсим друг форум ,където да направим такава.Права си смисълът е отдавна изместен ,а именно взаимопомощ.Вместо това отдавна не се дискутира нищо по-различно от това кой къде ходил,кой какво ял и пил,виртуални черпавки ,и т.н. и т.н. и т.н.
И в тази връзка искам да кажа нещо на ДЕЛТА.Сигурно си забелязала,че новите спряха да пишат,и това не е заради моето мрънкотене, както се изрази ,а заради споменатите по-горе причини.Сега ми е смешно защото с месеци слушах за някакви други жени,които напуснали темата поради същите причини и колко глупави били.Вместо да се изживяваш като гуру на темата и да раздаваш правосъдие както ти падне,да сменяш посоката ,когато не ти изнася ,не е зле да потърсиш малко вината и в себе си и да се погледнеш отстрани.И още нещо на светлинни години си от позитивния човек.Да уж си мила и добра,въпроса е че е само уж ,а в действителност ми позволи да имам друго мнение за теб. За мен е недопустимо в ден в който съм споделила,че детето ми е болно да ме наречеш мрънкало,ама видите ли било за добро!!!ЗА какво споделяне изобщо говорим???За някои други даже не ми се и коментира,че на подобна дребнавост скоро не бях попадала. Прекалено дълго бях добра,но всичко си има граници.Съществуват и други гледни точки освен вашата,не го забравяйте!!!Хубав ден желая и приятни размисли!
p.s.за новата тема ще пиша поотделно на всички,които ще поканим да участват там.
Аз също срещтнах тук много готини и стойностни хора с които се познаваме лично и няма да ги забравя.

Добро  утро! След това което прочетох не знам как да продължа и какво да пожелая.....  Надявам се темата да я има, да продължим да пишем, кой когато иска и по колкото иска! А почерпките ги има и по другите теми, не виждам какво лошо има да споделиш, че близък до сърцето ти човек има празник!
И все пак, хубав ден на всички!!!

Добро утро,ако може да се нарече "добро".
Какво ви става,момичета?
Темата я има толкова отдавна,всеки е "добре дошъл" да пише,ако иска.
Когато някой е имал нужда от съвет,го е получавал.Оплаквали сме се,радвали сме се взаимно на хубавите неща.
За мене е необяснимо случващото се
Надявам се  темата да продължи и на когото му е неприятно или безинтересно,не е длъжен да остава.
А това,че слагаме кафе и почерпки,го има във всички теми,даже и при бременните. Ето сега ми стана много мило,че Мари се е сетила да поздрави за пристигането на моето момче.Благодаря! 
И все пак желая на всички,даже и на тези,на които не им допадам,хубав ден и успех в новата тема.Но докога ли?

Добро утро на всички! И тъй като много лични истини се казват, явно е добро.
Нека аз, като човека, пуснал новата тема във форума, да си позволя да кажа няколко думи, а после ако не съм добре дошла, за мен няма проблем.
В тази тема съм писала през 2009г още. Вярно, за кратко беше. След толкова години, сега като се върнах, се запитах защо не съм го правила толкова време. Отговорът ми дойде спонтанно след около месец ежедневно следене на темата. За толкова кратко време не знам какво впечатление съм оставила за себе си, предвид, че не се познаваме лично. Аз съм човек, който ползва интернет пространството, за информация, за обща култура и нови познанства, когато има добри предпоставки за това. Винаги съм била отворена за всякакви хора и мнения. Чужда ми е дребнавостта и детинските положения от типа "на ти куклите - дай ми парцалките".
Потърсих темата, защото по същество съм "моряшка жена" и исках да усетя, че някой говори на моя език и има същите проблеми, мисли и усещания като мен. Не казвам, че не съм срещала разбиране, когато съм го търсила! Напротив! Винаги и от всички. За което съм много признателна. Но малко се чувствах като, че само аз имам "моряшки" грижи. Вероятно причината е, че на мен ми е сравнително от скоро, а повечето сте с дълъг стаж в тази област, та сте претръпнали или вече толкова е предъвквано това, че ви е омръзнало и искате да "избягате" от това като не го мислите и не говорите за това.
Искрено се надявам да ме разберете правилно и да позволите на здравия разум да надделее.

Агира, права си....и е нормално на вас младите да не ви е интересно със нас по-зрялите  . Просто тук всички сме жени силни, защото животът ни е направил такъв, и малко или много всяка е лидел във семейството си, защото 20-  30 г живеейки този живот ще ме разбереш.....Но тук може би несъзнателно се проявяват тия черти или се провокират точно в такива моменти, като този.....а именно като е отбелязала Натали, под вола теле да се търси.....
Пък и може провокацията да е умишлена, за да се затвори темата.... . Но дали тук или не, контактите и хората  който опознах нама да мога да изтрия, защото искам да общувам с тях независимо социални мрежи и форуми.....все пак преди 20 г инета не беше модерен  и въпреки това общувахме пълноценно. 
 

От съпруга ми съм чувала,че капитанството е призвание, но понякога и диагноза. Не допусках че това се отнася и за жените им

Здравейте момичета!
Виждам,че се е разразила една доста люта дискусия. Аз не мога да взема отношение по нея ,защото много голяма част от спора ми липсва и нямам информация.
Ще кажа само моята гледна точка за темата.
На няколко пъти в постовете си споменавате жените, които само надничали и не пишели или се мярват много рядко. Ами аз съм от тях.
Споделям личното си мнение и обяснение защо моето поведение в темата е такова.
Аз надничам в темата,за да добия представа за наистина моряшки неща. Помня още времето,когато се заформи темата. Съвсем в началото, дори темата беше заедно със съпруги на мъже,които пътуват по суша и др. подобни.Тогава се споделяше много ценна информация за фирмите на нашите мъже. Помня,че по него време много се дискутираше фирмата на мъжа ми. Обменяше се точна такава информация,която ме интересуваше.  След няколко години пак се присетих да надникна в темата, по простата причина,че с мъжа ми се чудим какъв път да подхване с неговата работа. Дали да е на суша, дали да си остане в неговата фирма или да търси друга менингова. И аз като него събирам впечатления за фирми и т.н.,защото аз и нашите деца сме пряко засегнати от неговата работа, от неговите отсъствия. И щеше да ми е като ценна информация вашата гледна точка за това как работата на мъжа ви рефлектира върху вас, по колко време отсъстват, какви са възможностите за комуникация, коректна ли е фирмата, спазват ли се сроковете на контрактите и т.н.
И нещо много важно за мен: как работата на мъжа ви се е отразила на вашата работа, на вашето развитие. Защото при мен и този въпрос е от изключителна важност. Все пак с липсващ мъж, с две деца и опити да правя и аз някаква кариера.
Виждам,че има жени на по-голяма възраст от моята,които биха ми дали полезна информация и съвет със  своя опит  и преживяване в това отношение. Тази част от моряшката жена ме интересува, а не, детайлизирана справка как е минал денят ви: готвене,чистене,шопинг, маникюр,ексурзии червено вино. Като постъпих за пореден път в темата  видях  повече лична, ежедневна информация. Как ви е минал деня, в колко сте станали, легнали,червено вино, разходки и екскурзии, шопинг.
Естествено, когато имате голям повод като РД, бременност, раждане е напълно нормално да споделите. Тези неща се споделят навсякъде, но не става въпрос за това.Не пиша в темата поради: 1. виждам,че сте доста сближени и аз някак си да започна да пиша  как ми е минал денят ми, аз се чуствам като непозната.

С радост бих споделила какви са възможностите за работа на един моряк на суша(минали сме през това), бих споделила и впечатления за фирмата на мъжа,ако някоя иска такива, като съвет, препоръка.Очакванията ми за темата бяха такива.
Затова надничам! През последните два месеца единствено се спомена за Промар, за кратко.Благодаря, все пак ми беше полезна информацията.
 Мъжът ми не знаеше,че чак толкова е западнала тази фирма. Навреме беше фирма мечта.Но пак казвам - това бяха моите очаквания от темата, може и аз грешно да възприемам нещата.
Все пак вие сте пишещите в темата, а по принцип само пишещите определят хода на темата, а не тези които само надничат в темата, такива като мен.
Не ме разбирайте погрешно, не че ви казвам,че не трябва да пишете ежедневната си лична информация, не че правите нещо нередно, а просто обяснявам защо надничам и не пиша.
Но пак казвам - темата се определя от пишещите в нея, а не от четящите само. Вие ще ме попитате защо не съм си задавала конкретните въпроси: пак ви казвам - изглеждате доста сближени и се чуствам като напълно непозната, разпитваща. И другото, като прочетох какъв вид има темата от дооооста време насам сметнах,че вие сте си решили да е такава,че тази тема е с такава цел - ежедневна, отчетна.
И за накрая - това ми е мнение за темата,а не за самите вас като личности.

Как да запазим душевното си равновесие?
Искало ли ви се е да можете да запазите самообладание, когато всички около вас са паникьосани? Да останете спокойни, когато околните ви дразнят и изнервят, да не се гневите или отчайвате ако всичко се обърка и ситуацията се развие по неблагоприятен начин? Да знаете какво да правите ако се случи нещo неочаквано, да бъдете уверени дори ако всички са срещу вас, да не приемате лично обидите и да не страдате излишно, когато се опитват да ви наранят?
С една дума – да не се влияете от отношението на другите, да бъдете недосегаеми за това, което се случва, да сте независими от хора, обстоятелства и събития.
Всъщност питали ли сте се защо сме толкова уязвими, защо толкова лесно се влияем от събитията и хората и губим вътрешния си център?
Да, разбира се, някои хора са уравновесени, уверени, гъвкави в различните ситуации и винаги знаят какво да правят. Но в много случаи сме като хартиени лодки, които течението люшка накъдето си поиска, като марионетки, които се управляват от невидими конци извън нас.
Реагираме като машини, сякаш в нас има скрити бутони и когато ги натиснат, реакцията  ни е по зададената програма.
Един от моите стремежи е да бъда (доколкото е възможно) независима от хора, обстоятелства и събития, да мога да запазя равновесие в хаоса, да бъда свързана с вътрешния си център въпреки сътресенията и шумотевицата наоколо. Често съм си казвала:
Искам да съм като стълб, който нищо не може да разклати.
Искам да запазвам равновесие в хаоса.
Искам да съм спокойна и уравновесена.
Искам да знам какво да правя. Искам да съм уверена.
След доста анализи, наблюдения и от опита си, достигнах до извода, че причината за нашата уязвимост не е че сме слаби, а  егото ни  или по-точно идентифицирането ни с него.

Егото е образ, който си създаваме от своите преживявания, от мнението на другите, от своите успехи и неуспехи, от това, което са ни учили. Егото е представа ни за нас, но тази представа е донякъде илюзорна, защото се създава под въздействието на външния свят. Във всяка ситуация ние реагираме от гледна точка  на този образ.
Когато сме наранени, отчаяни, когато се страхуваме или негодуваме, ни се иска да бъдем по-силни, да бъдем по-твърди и се опитваме на укрепим егото си или да си създадем нов по-успешен образ. Но колкото и да укрепваме и развиваме егото си, то винаги  си остава уязвимо…
Затова за мен начинът да намерим вътрешния си център и да запазим душевното си развновесие въпреки това, което се случва около нас, е да погледнем нещата отвъд егото си – Кой е Аз?

Здравейте и от мен момичета!!!
Не мисля,че тези дебати са причина за разпад на темата,нито за някакви крайни заключения за капитаните и техните съпруги,защото тук са съпруги на целия корабен екипаж и никога не е ставало дума за каквото и да е окачествяване.
Мисля,че всички тези бих ги нарекла разговори на по-висок тон са за да се научим на още природни закони според,които живеем.И ако темата си продължи със същия  весел тон с който съществуваше,това означава,че сме си научили поредния урок на живота.Който не иска-може да повтаря-докато го научи-избора е личен както за всичко около нас.
Това е от мен като мнение по въпроса.Ако сте съгласни да приключим със сблъсъците на егото!!
Аз лично продължавам да си пиша в темата както досега,защото ми е приятно да си споделям ежедневието и помагам с хората с които се запознах.Ще се радвам да остане поне още един за да има с кого да си пиша
Румиииии,весели ти очички,както се казва!!Как е детенце???Успя ли да си хапне от мамините гозби или още е в релакс от пътя???
Моето вече почна да работи по задачките на сватбения купон,който евентуално ще е на 1.6
Делти,направо ме срази с тази фотография-суперска е!!!Като ми се облещи насреща-посмях се от сърце-откъде ги намираш такива беееее
Весел и спорен ден ви пожелавам   

Jomista, не мисля че е добра идея да се споменава толкова конфиденциална информация отоносно нашите мъже и работата им.....но имаше и случаи в които съпругите бяха некомпетентни, да не кажа смешни, щото дори и името но компанията не могат да кажат.....че камо ли и на теб или мен да обяснят ....за условия на труд, лоялнос към служители и пр...
Поне аз  от заглавието на темата разбирам....че тук става въпрос за съпругите и техния живот, изпълнен с радости и неволи......а това кой как му минават дните и дали ще дава отчет е негов избор....почти в повечето теми на форума е така....
Впрочем, в началото от теб разбрах за неволите в твоя квартал...че няма удобни месат за разходка и т.н.....не съм от Варна, но пак е полезна информация за мен...знае ли човек какво бъдеще го чака....щото няма нищо сигурно....освен че днес поради липса на адреналин се опитваме да го набавим по неподходящ начин  

Здравейте морски принцеси , цял ден днес ви чета и не смея да пиша,защото не мога да взема отношение по въпроса.Не ви познавам и не мога да кажа нищо за никого.Аз също съм повече от надничащите отколкото от пишещите , ще излъжа ако кажа,че не ми е било приятно, напълно подкрепям поста на Jomista все едно ,че аз съм го писала. Много се радвам за desdemona пожелавам ѝ безпроблемна бременност и щастлив завършек.
Mama_R добре дошло на момчето ти!
Желая на всички хубав ден и не се сърдете,че по-често надничам , отколкото пиша!
Приятен следобед! 

Леле каква дискусия се е развихрила, как да не се включи човек!

Набързо да се отчета и аз по въпросите защо не съм се включвала и защо се включвам сега... Не съм писала отдавна по причини много аналогични на изтъкнатите от Jomista. Без лоши чувства, момичета,. Просто очаквах да намеря информация, като тази, която Jomista изброи, но вместо това тона на темата беше съвсем друг. След известен сблъсък на разбиранията реших, че просто компанията не е за мен и толкова.
Защо пиша сега? Точно заради Jomista и информацията, която тя предложи да сподели и от която живо се интересувам - условията във фирмата на мъжа й и коя е тя, възможностите за работа на сушата и т.н. Така че, Jomista, моля те да споделиш. Пък смятам, че информацията ще е полезна и на някои от другите списващи.

За да дам пример, ето и моите впечатления за Промар. Аз не мисля, че информацията е конфиденциална.
Зачетох, че наскоро сте обсъждали фирмата и Arenkiehl и бих искала да изразя едно различно мнение. Не защото питая някаква обич към тях, а защото се опитвам да гледам на нещата обективно.
Промоции - не мисля, че става бавно, даже бих казала по-скоро обратното. От всяко правило си има изключения, но мъжът ми е там вече достатъчно години, така че източникът ми е достоверен. Самият той, когато го промотираха за старпом трябваше да събере 3 препоръки от различни капитани. Още на 2-рата обаче решиха, че е достатъчно и го промотираха "предварително".
Храна - ами да, има и боклуци като тикво-пъпешите, както ги нарича той, и крушо-ябълките, но като цяло гледат да има пресни плодове, месото естествено е в изобилие, яде се телешко, сьомга, омари, скариди и т.н. Вече ако готвачът не става е друга тема, там не е до продуктите. Но кой може да гарантира, че в другите фирми всички готвачи ще стават?
Руснаци и т.н. - ми същия въпрос - кой ви гарантира, че екипажите по другите фирми до един са готини? Навсякъде има и смотани и свестни. Предпоследния капитан на мъжа ми беше българин и все пак му скъса нервичките. Преди това имаше и подобен руснак, но след като немците разбрали за какво става дума са го освободили. Така че има си начини.
Комуникации - в момента всички кораби се оборудват с някаква нова система, чрез която всеки получава карта, която може да зарежда с кредити и от която може да звъни по телефона (на цени по-ниски от тези за сателитния телефон) и да пише и получава е-мейли неограничено по всяко време, без да чака капитана да направи връзка с Интенет. Ей, родих се направо с тази система!
Други разни - преди години мъжът ми е имал сериозен инцидент на борда на кораба и му се е наложило да лежи в болница. Промар и немците са се погрижили изцяло, целият му престой в болница в чужбина и т.н. са били поети от тях. И да, така е по договор и морско право, обаче всички сме чували за достатъчно много фирми, които изоставят моряците си в разрез с всякакви договорки и закони.
Промарките - винаги, когато ми е трябвало информация, документ и т.н. са били насреща и много любезни.

Пак казвам, последното, което мога да кажа е, че ги харесвам (все пак те изпращат мъжа ми за месеци наред далеч от вкъщи), но обективно погледнато нещата в Промар не са чак толкова трагични. Разбира се, това е моята и на мъжа ми гледната точка. Дано информацията е полезна на някого.

Благодаря на всички за поздравите
Посрещнахме с в 3 часа сутринта и тази вечер го чакам да дойде ,за да се видим повече.
За пръв път от няколко години БМФ изпратиха автобус да ги вземе от летището в Истанбул до Варна.Иначе май все с Нишикли са пътували.
А колкото до фирмите и информацията,винаги при конкретни въпроси съм се старала да бъда полезна.Нали и мъж и син са в този бранш,а и аз отчасти.Но понеже усетих пренебрежение за това,че синът ми плава в БМФ,гледам да не коментирам.
Споделям мнението на Весето,че някои недоразумения се пораждат и от разликата във възрастта.
Сега отивам да стягам гала-вечерята и се надявам утрото да е по-мъдро от вечерта.
А и имахме насрочена среща за 8 март,май пак трябва да се броим.