
дано и утре се радваме на такова време




. Мога много да мрънкам.Отделно всички в блока ги мързи до мозъка на костите им,само 3 половинки(на жените с малки деца) се наемат нещо да направят,но и не може само те, другите с ръце в джобовете само философстват). Много съм насъбрала,много.
Ами как да не се ядосвам. Мъжа ми се ядосва, че другите не си мърдали пръста и той нямало. Ей много ме хвана яд. Ами добре, ама заради другите ние ли да се пребием... Пред нашия вход една седмица беше истинско огледало. Хора падат, не им пука. Най-големия ми ужас е да падна докато нося Софи 
В неделя се прибрахме късно и нямаше къде да се спре, а нашата част от паркинга пред входа е най голяма. Колата зацикли посредата на платното в коловозите пред блока и ни напред ни назад. Аз слизах да бутам, но никакъв ефект. Комшиите се показаха по терасите понеже знаете как шуми буксуваща кола. Гледаха порадваха ни се и се прибраха. Само един комшия слезе, че аз се качих с детето в нас да го слагам да спи, а те с мъжа ми ринаха, че да успее да ръгне колата някъде. Моя мъж и той още след второто паркомясто, което изрина се зарече, че повече няма да чисти и смятам е прав да се ядосва. Иначе като ме срещнат комшиите са супер любезни. Не съм такъв човек да ходя да се карам да едно просто място за паркиране ама все пак как може да не се съобразяват още повече, че знаят, че си с малко дете.
Дано да я понесе леко
Докрорката преслушва Ахмед със слушалката, но той постоянно се върти и аз й казвам, че той трудно се задържа на едно място, а тя ми казва, че това не било хубаво, трябвало да го уча да е по-кротък и да стои на едно място, защото като тръглел на ясла нямало да го харесват там
.
.