При нас за съжаление се случиха лоши неща. Свекърва, която все се оплакваше от някакви болежки в гърба и два месеца лежа, получи инсулт и почина. Много рязко, много изведнъж, но какво да се прави - нещата от живота се случват, въпреки нашите желания. Лошото е , че тя беше основният ми помощник за децата и аз много разчитах на нейната помощ. Сега, т.е. от октомври месец, мъжът ми гледа децата и в интерес на истината се справя много добре - даже на моменти и по.добре от мен, записала съм Дария в системата, но не съм голям оптимист дали ще я приемат в ясла. Марти имаше трудности в училище с едно проблемно дете, хиперактивно и агресивно, но преодоля и това и сега се справя вече добре. Изобщо такава въртележка ни е завъртяла, че се чудя как ще се оправим, но аз съм отявлен оптимист - ще сложа розовите очила и ще се надигна от земята - както кокичетата пролетта.
Много целувки на всички ви!

И аз си мисля коя е най-подходящата разлика, че да няма ревност и да имам време и за двете деца, ама май каквато и да е е едно и също. Важното е да си ги обичаме, те си го усещат, дори и отделеното време да е малко.
и може да се наложи операция, затова искам да се консултираме с добър очен лекар!

