Подсъзнанието може всичко 47 ( Линкове за всички техники има на първа страница )

with flower, кураж и от мене! Дръж на своето, дръж, ако това ти е скъпо и то ще се случи по най-добрия за всички участници начин. Просто пусни метода свободен.

Момичета, пишете! Колкото повече хора пишат, толкова по-дружеска е атмосферата.

Мили вълшебници   

Много, много силно изпитвам нужда да си кажа нещо, което ми се случва тези дни..а такива неща съм споделяла само с вас...простете ми, че нахлувам ей така от нищото...
От няколко дни мисля за човек, когото много обичам, но който не съм чувала от близо година..от онези натрапчиви мисли, които просто идват...
Буквално нахлува и ме стяга някакво нетипично усещане в гърдите, около сърцето, като някаква тежест...не се стърпях и се зарових да търся начин да се отърва от това усещане, исках да простя и мислено да го изпратя от живота си..да сложа край, за да освободя място за нещо ново...
Сутринта се събудих с беглия спомен, че някъде прочетох цитати на Петър Дънов - не мога да повторя точно, тъй като не съм запозната, но си спомням отчасти, че той казваше, че не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за теб..
По-късно, ровейки из статии, попаднах на една за усещането на енергията, когато някой мисли за теб...там беше описано подобно нещо...
Както и да е, признавам, пренебрегнах прочетеното...
Докато преди един час този човек не ми се обади...не бил спирал да мисли за мен, липсвала съм му...
Сега съм спокойна, няма го стягането в гърдите...
По-скоро сега съм удивена от всичко...не съм го търсила, от опит видях, че наистина не бива да посочваме конкретни начини за сбъдване на желанията ни, както и да искаме конкретни хора...исках да го пусна, да му пожелая щастие и попътен вятър и да си вървя по моя път...
Как мислите, дали усещаме, когато другия мисли за нас, или всичко беше съвпадение? Или пък това странно усещане, което изпитвах, не беше свързано с неговата енергия, а знак за това, че ще се появи?
Простете ми за дългия пост, обичам ви и ви благодаря   

Heartbeat, отговор най-вероятно съвсем точен на въпросите ти няма, но пък със сигурност имаш подкрепата на всички ни тук. 

Много често имаме някакви тип сюрреалистични усещания, на които не отдаваме особено значение и най-вероятно така е най-добре. Важното е именно, че сърцето ти е свободно от тежестта. Каквото и да се случи, вътрешният комфорт е съществена крачка по пътя на човека към неговото душевно спокойствие, а именно в такава - душевно спокойна, вътрешна атмосфера се случват най-значимите лични чудеса, защото можем да използваме собствената си енергия за добри, конструктивни и изграждащи дела вместо да се терзаем и притесняваме.

Чака те светът...
 
Нямаме време - само един живот да изживеем. Само една любов да вземем.
Нямаме чак толкова време да губим. Не можем да си го позволим.
Целия свят е пред нас и ни чака. Нека вземем най-доброто от него и да продължим.
Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност. Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания. Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.
 
Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре?
Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш?
Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам?
Случвало ли ти се да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен?
Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш?
Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново?
Случвало ли ти се да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си?
Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва?
Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира?
Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете?
Случвало ли ти се да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила?
Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб?
Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш?
Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела?
Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?
 
Случвало ти се е ... знам ... Това не означава, че няма изход, че няма светлина.
 
Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни. Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност.
 
И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това. На всеки от нас може да се случи. Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е. Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч. Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.
Представи се, че не си сам.
 
Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка.
Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване. Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата в дъжда. Неповторимите мигове, които изпускаме, лутайки се в небитието.
Чака те светът!
ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ..
 
Всеки крие Истинското си Аз.
Но когато го открехнеш, разбираш колко болка има в душата му.
Тогава идва твоя ред да му помогнеш, като му вдъхнеш вяра, надежда и кураж.
Когато предизвикаш някой да бъде себе си, той показва скритите си страхове и слабостта си.
Слагаме маски на силни и независими в обществото.
Усмихваме се, смеем се дори.
Със замах вършим задълженията си и се стремим към целите си.
Използваме разума си.
Но къде остава Истинското Аз?
Да бъдеш себе си, значи да си верен на принципите си.
Да дадеш път на желанията и страстите си.
Да си свободен духом.
Да си признаеш какъв си наистина.
Да вложиш енергия, за да промениш свой недостатък или лош навик.
Да се научиш да се самокритикуваш и да си прощаваш.
Да вървиш напред.
Да бъдеш, значи да обичаш.
Ако не обичаш, правиш всичко по задължение.
Тогава няма удовлетворение.
Затова, е нужно да се научим да обичаме.
Да бъдеш, значи да си егоист.
Ако за теб на първо място не си важен самия ТИ, си загубен.
Да си егоист, значи да се обичаш.
В егоизма си ние помагаме на другите.
Чувстваме се лично удовлетворени от това, че сме усмихнали някой.
Така не само сме себе си, но и обичащи се.
Когато се научим да се грижим за себе си, ще можем да се грижим и за други.
Дотогава трябва да се опознаваме –
силата на чувствата и волята ни; реакции, обхвата на мечтите ни.
Да се учим на търпение и постоянство.
Да се трудим.
И ще дойде ден, когато ще можем да учим и други да обичат себе си, за да умеят да обичат радостите и неволите в живота.

 

Джия    

Рози,


Благодаря от сърце  Да, познавам истината в думите ти, точно във вътрешна хармония "растях" най-много..
Може би подсъзнателно през тези няколко дни съм била уплашена, че съм обсебена, а сама знам, че това води до обратното на желаното...
Замислям се колко си права, че може би е най-добре да не отдаваме особено значение на подобни усещания 

Джия,  

Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “ Моля помогнете! Аз съм сляп.”
 В шапката имаше само няколко монети.
 По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.
 Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:
 -Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?
 Мъжът отговорил:
 -Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.
 Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

 “ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

 Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

 Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научи се да благодариш за даровете в живота си! Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш...Харесай и сподели за да може да го прочетат и твоите приятели!

Здравейте!

Темата е изключително интересна и полезна, поздравления за всички в нея.

Включвам се в нея за да ви поканя в клуб "Цветове", където ще засегнем много от тези теми, които се обсъждат тук, но на живо със специално канени от нас гости по темите. За да поговорим за онези тайни знания за които всеки от нас е "жаден" за един по добър живот и по добър свят.

В четвъртък от 15.30 часа, ще започнем с безплатна прожекция на филма "Какво си мислим, че знаем?" -въпросите излизащи от този филм и отговорите после ще обсъдим в среща-беседа от 17.30 часа с Кирил Даргов.

За повече информация може да посетите нашата фейсбоок страничка: клуб ЦВЕТОВЕ

 

Naddya, това ми подейства чудесно.... Спомних си клипа, който някога ми помогна. Благодаря ти. И на всички ви, момичета, всичко в живота ни е по някаква причина и смятам да я приема за добра причина.

wild flower,разболяването точно в този момент означава нещо-да промениш детайл по желанието,да забавиш темпото или нещо друго,ти си знаеш най-добре.Преди 2 седмици изкарах такъв грип,какъвто не бях карала от години и то при положение,че работя сред болни,а сега съм си в отпуска,без контакти с много хора и хоп...Аз го свързах със бесните обороти ,с които работя по 3 много важни за мен неща и които ме измориха и физически и психически.Разболях се ,после децата и така 2 седмици нищо не можах да свърша по моите си неща.Приех го като знак да понамаля темпото,а също да обърна повече време на децата,че последните месеци,много ги пренебрегнах. Сега си изкарах 15 дни денонощно с тях и покрай сополи и температури ,добре си изкарахме.Е, това можеше да стане и без да боледуваме,но нали всичко мина и сега се мъча да се организирам по-добре и работата да върви без много стрес.За крайния резултат ще ви информирам след време.
 Рози,твоите постове много намясто ми идват и ми действат зареждащо.Благодаря!

Ами може би защото аз самата имам нужда от топлота и грижа, защото не ми е чак най-лесно на света в момента.... Какво да го правиш - живот, предизвикателства, палитра от чувства, любим човек, който минава през труден период, а аз нямам инструменти, да подпомогна, а и няма полза от това, защото преодоляването отваря за новото и за развитието. Такива ми ти работи. Просто тук се чувствам сред приятелки и мога да си подрънкам наволя. Хубава вечер на всички!

Розичка, благодаря от все сърце за постовете ти 

http://goodmusicwalker.wordpress.com/2012/02/03/30-%D0%BD%D0%B5% … 0%B2%D0%B8%D0%BC/