Подсъзнанието може всичко 47 ( Линкове за всички техники има на първа страница )

klem4e, най-доброто решение е пълно игнориране на думите и действията на другите. Ама действително игнориране. Ако не ги приемаш лично, те не могат да те засегнат. Въпросът не е в това какво казват другите, а в това ние как го приемаме и реагираме на него.

"Никой не може да те обиди, ако ти не му позволиш."

Просто си казвам " Те не го правят срещу мен, а просто са си такива. Защо тогава аз да се засягам."

"Да се ядосваш, значи да обвиняваш себе си за грешките на другите." - Цицерон

и още нещо, което много ми харесва:

"Да се сърдиш е все едно да поемеш отрова и да чакаш другият да умре.”


Забелязала съм, че много добре действа и ако изразиш съгласие с противника, без да го мислиш сериозно разбира се. Нещо от рода на " Добре, щом така смяташ. " или "Ти нали винаги си прав" или "Не мисля да те разубеждавам" , " Точно така, нарочно го направих" и т.н. Обикновено който те напада, очаква да се противопоставиш или защитаваш и ако му покажеш, че не ти пука, не знае как да продължи, защото нещата не стават по неговия сценарий.

А за съпруга ти - и преди съм споделяла - често и моят съпруг проявява според мен енергиен вампиризъм. Обаче го гледам отстрани си мисля, че няма да му дам енергия, щом си я търси по този начин и като не се ядосам и не се  включа в "спора" ми е леко на душата.

С две думи - моят съвет от собствен опит е: Във всички случаи пълно игнориране.

Само да уточня, че и на мен не ми се отдава на 100%. Последния случай, в който си спомням, че се ядосах, беше, когато един автобус ми отне предимството на улицата. Малко преди това един автомобил се опита, но не му позволих. Обикновено, когато шофирам съвсем спокойно приемам това, че  много шофьори не спазват правилата за движение, въобще не приемам действията им лично и въобще не се дразня, а само ги регистрирам. Защо се ядосах на водача на автобуса, така и не ми стана ясно. Може би, защото бързах, бях изморена, беше в края на работния ден и т.н.

Забелязала съм, че много добре действа и ако изразиш съгласие с противника, без да го мислиш сериозно разбира се. Нещо от рода на " Добре, щом така смяташ. " или "Ти нали винаги си прав" или "Не мисля да те разубеждавам" , " Точно така, нарочно го направих" и т.н. Обикновено който те напада, очаква да се противопоставиш или защитаваш и ако му покажеш, че не ти пука, не знае как да продължи, защото нещата не стават по неговия сценарий.

И аз мисля че това е страхотна техника, Вела!

"Let it go" е трудно преводимо, но е по-скоро в смиъсла на "Отмини!" или "Отминавай!", макар да не е буквален превода. "Остави го да отмине" е буквалният превод.

Аз не съм се колебала изобщо да ползвам техниката на огледалото и съответно да се оградя така, че каквото е изпратено към мен, да се върне при изпращача. Изобщо никакви скрупули нямам. Затова и ползвах руските заклинания, но човек трябва да ги разбира, че те са римувани и не знам как да ги изкусуря на български. Дали ще визуализираме огледало или ще го изкажем с думи, смисълът е същият - пратеното се връща при изпращача. Но ти можеш просто да визуализираш огледална повърхност около себе си или да си представиш, че помежду ви има огледало с огледалото обърнато към другия. 

  Подозирам,че техниката с огледалото не е просто техника, а е доста близка представа за това,че съзнанието е отражение на света. То това едно време го учехме по философия. Отдавна, отдавна....

Някои авторитети биха изразили несъгласие с теб, защото връщането на каквато и да било негативна енергия срещу когото и да било нарушава основния (и всъщност единствен ) етичен закон "Harm none". Даже наскоро четох, че не е добре изобщо да се използват защитни техники, защото другият може да е наш Учител и ние да пропуснем важен Урок, който после да ни бъде преподаден по много по-болезнен начин.

Не казвам, че съм съгласна с тази гледна точка - аз въобще съм отменила Кармата като фактор в живота си   - но на някой може и да му се стори валидна. Хора разни.

А за обиждането - то е знак, че думите на другия си говорят директно с твоята Сянка (тази черна част от всеки, която не си признаваме, че я има).  Ако човекът е просто гадина, едва ли думите му биха ни засегнали. Така че не е зле да поразсъждаваме над чуждите думи, за да разберем какво у нас е предизвикало такава реакция у околните, да му кажем "здрасти" и ако можем, да се помирим с него (с нещото у нас, не с човека ).

И като си говорим за отмяна на Кармата - ето какво стихче ми виси на таблото 'Важни".

Това,което казва Вела е 100% вярно,само че аз го потвърждавам като участник от другата страна,т.е. аз съм като мъжа и-когато викам на мъжа ми винаги ми се иска той да отговори,само думичка да подаде... ,но неговото игнориране много бързо потушава бурята в мен.Защото за пълноценен скандал трябват двама,иначе ''се губи смисъла''.То да се заяждаш и да викаш на стената не ти доставя удоволствие,ама хич.Може и вампир да се окажа...знам ли?
  За обидата,особено към децата,съм стигнала до извода,че максималното дистанциране най-върши работа,дори това да са роднини,които по принцип обичат децата-''надалече''

Лора Др, и аз понякога съм като теб 
Но ако отсрещната страна мълчи, се озлобявах още повече.

Делф, много ме интересува твоето отношение към Сергей Лазарев.

Делфи, изплаках си очите след твоето стихотворение. Някой път може и да ти обясня защо. Благодаря ти. Понеже няма как да ти подаря голям сладолед и много рози, ето ти ги от мене, пък ти си ги купи (даже два сладоледа), когато получих вдъхновение. И знай, че днес ти броиха едно добро дело на небето.

Лазарев го четох в ранните деветдесет, когато излезе на мода, а аз бях млада, зелена и впечатлителна (и доста по-глупавичка ). В началото се лепях за всяка  негова дума, но после се замислих - в момента, в който той съветваше да не изпитваме прекалена привързаност към нищо - дори към децата си. СъжалЕ бокУ, но подобно джедайство не е за Мама Делфина. . После се замислих още... и още... Не съм от хората, които биха си преживели живота под огромна купчина вина неизвестно защо. Личната отговорност за постъпките ни - да, с това съм съгласна на 100%, но да обвинявам нек'ва безлика Карма за проблемите си... струва ми се като поредното бягство от отговорност и оправдание да не си размърдаш дъ-то, за да промениш ситуацията..

Розичке, сладоледите ще бъдат закупени и излапани с кеф Но благодарността трябва да насочиш към Лисси Мусса. Аз съм само вестоносец

От сърце на Лисси Мусса - бла-го-да-ряяяяяя 

Делфина, всеки има своята истина. Знам, че това не е прието по законите на кармата и учителите, но това не са моите закони. Аз също не вярвам, че съм тук, за да плащам за минало или да трупам за бъдеще. Вярваща съм и за мен този живот е това, което имам, оттам нататък е безвремие. Затова и написах, че аз скрупули нямам. А за детето си и молитва такава казвам: "Господи, огради го с каменна стена, задръж ръцете на лошото, обърни оръжието на злото..." и т.н. Тоест, и в молитвите, които знам обръщането на силата съществува и за мен това работи, защото отразява вътрешното ми усещане. Всеки трябва да се довери на вътрешното си усещане.

Що се отнася до помиряването и подобни с отсрещната страна, аз не съм такъв тип. Години наред съм оставяла да ме изсмукват и резултатите не закъсняха. Естествено, с лош резултат за мен. Още толкова години се борих да се излекувам, и физически, и психически. Което ме доведе до разбирането, че някои неща не си заслужават.  В никакъв случай не съм била в ситуация, в която да отразяват тези хора моята сянка. Аз колкото давах, толкова по-жадно ставаше взимането и навлизането във вътрешното ми пространство до момента, в който се прояви и на физическо ниво. Е, баста, казах в един момент и си стъпих на краката. А за детето си ... даже не се и замислям, автоматично реагирам на мисловно ниво и връщам удара. Хич не се тормозя в този смисъл, ама никак.

Мисля,че и аз се намирам в подобна ситуация, поне така започнах да се чувствам напоследък - изсмуквана, така си и обяснявам някои от нещата, които ми се случиха през последните години в здравословен план и на психическо ниво. На моменти имам много силни и реални усещания за изтичане на енергията през слънчевия сплит... често разбира се се чудя дали не си въобразявам  

Би ли обяснила, ако ти е удобно, за това какво представлява изобщо енергийното източване, кога и защо ставаме жертви? Как да се предпазим?

Момичета, днес ходих на църква.
Купих си свещица и я запалих. Това, което ме учуди за момент е черните "сълзички". Нито една друга свещ нямаше такива.
Дали означава нещо?

Не говорех за помиряване с отсрещната страна, а със злото вътре в нас.

Един от белезите, че имаме дадено негативно качество  е, ако същото ни дразни ако го виждаме у другите. Затова си струва да се замислим, ако нечии коментари и постъпки са ни засегнали.

Това изобщо не изключва затварянето на устата на отсрещната страна - с ритник, ако трябва

Но да се правиш, че нещо не те засяга, а да се ядеш отвътре, не е решение.

Ще ти дам пример - дълги години се тормозех от коментарите на сульо и пульо по отношение на детето ми - това по времето, когато "самотна майка" си беше клеймо, а не ежедневие. После си дадох сметка, че проблемът е в мен - бях попила "ценностите" на Библейския пояс без изобщо да го искам. Поработих над това. Сега пак бих оскубала някоя буля, ако си позволи коментар, но няма да се ядосам грам!