Точно, когато станаха на 10 мес. и педиатърката ни даде бележка за кухня, а аз изобщо се бях отказала да ги записвам (с идеята, че нямаме шанс), баба ми предложи (за всеки случай) да подам документите в кухнята до тях. Хем ако стане тя да взима храната и да ми я носи, хем е кухня-майка. Резултатът беше, че записах децата в понеделник, а лелката ми каза от следващия понеделник да започнем да вземаме - никакви опашки, никакви рушвети и т.н. (всъщност, от радост, че няма да чакам - взех на лелките едни бонбонки да се почерпят, ако себрои за рушвет, но ги подарих чак следващия понеделник, защото многоми улесниха живота). Същевременно, много често в петък казват, че имат останала храна и предлагат на бабчето ми да вземе засъбота инеделя за малките (подчертавам, че не познавам никого в тази кухня инямам никакви връзки).
Така, сега за яслата. Вчера четох поредните мнения тук и съвсем ошашавена разказах на майка ми - още повече, че в нашия квартал няма много ясли, а най-удобната ни е през 1 пресечка. Естествено, след работа тя минала да види наистина ли е толкова страшно положението и директорката предложила днес да си занеса документите. Какво се оказа - отидох в 12 на обяд (не през нощта) и жената ме прие веднага. Вярно е, че ни записа на 2-те предпоследни места в списъка, а една жена след мен на последно (каза, че вече няма да приема документи до пролетта, ако не се освободи някое място). Нямаше опашки, нямаше боища - съвсем спокойно си записах децата. Единствено директорката ме предупреди, че после децата отиват директно от яслата в групата и ако есента откажем да пуснем малките на ясла, трябва да приеме други деца на тяхно място, с което ще загубим и ред за ДГ (т.е. трябва да чакаме отново някой да се откаже, защото бройките в групите се определяли според яслената група).
Това е.