Я да споделя - у чудо се видОх с тоз Тервел
. Само в скута ми седи. И в момента - спи ми на рамото. Когато не го нося, или реве, висейки на крачолите ми, или си лежи кротко в краката ми
. Преди малко така заспа, като кученце, свит до пантофите ми, така ми дожаля... 
И не дава да изляза от стаята. Не приема дори татко си.

Аз и ти, за младши ЧР ти трябва минимум такова образование (или психология).
Гери, прати ми на мен книгата, плс!

За забелването - нищо не правя.
С цигарите нямам никакъв проблем - не ми се пуши. А като ми се припуши, пуша. За последната година това ми се случи 2 пъти
И аз изтрещех! Не съм излизала от 2 седмици, ако не броим изповядването, това никога не ми се е случвало! Извиках майка ми да гледа Тервел и изчезвам по улиците! А довечера ще излизам с приятелки, айде бе, и Хасан е хора!



И едно шубе ме гони... душата ми е станала като на заек, от най-малкото нещо се стряскам... Предната вечер имаше страхотен вятър и един сокол кацна на прозореца да се приюти на завет.... аз като се разпищях...
а я бях стажантка тогава там и се чудех само как по-бързо да се разкарам... странни хора...
напоследък съм тъжна и депресирана, чувствам се безполезна (въпреки, че реално далеч не съм безполезна)...
Шана, ако все пак (и все още ; ) ни позачиташ, честит празник! да е много здрава, дива и весела малката Никол! 

, ех, ми нека е само кибритена клечка пък!:) а за книжки - кака ти да си каже, че и на нея са й лепкави пръстите след полусънна нощ -- аз много се оглеждах навремето с Марти, но сега не бих за нищо на света, аман от гурута, техники, методи, размахани пръсти, свирепи и обедняващи категоризации и пр. не знам, за мен поне решението е интуиция и любов, със сядане на шпацията върху второто де.. пък все ще му излезне краят някак
.
!
