Нова тема, нов късмет, ЯНУАРЧЕТА навред! Тема 33

За спорта, все още съм с противоречиви виждания. Аз лично съм била професионален спортист и до ден днешен си нося последствията от това. Спортът дава много, но и взима точно толкова. Някой от нещата, които съм получила от спорта са: хъс, упоритост, граничеща с лудост   , тяло (беше), спортни познания, възможността да се занимавам с полезни,а не вредни за мен неща и т.н. Това, което ми взе е здравето. Имам дискова херния, имам един силно развит мускул, около гръбнака и един не толкова развит, което води до изкривяване на гръбнака при силни натоварвания, имам много стари травми, които при леко застудяване ме болят.... И както каза ММ "Взехте те с 10 години по-млада, но с достатъчно много травми, че да си умрем заедно"
Бях се зарекла, че никога не бих  разрешила на детето си да спортува професионално, но на фона на случващото се с днешната младеж, започнах да не съм толкова категорична. Когато бях 12-13 годишна страдах много, че другите деца играят по цял ден (като по-големи ходеха и по дискотеки), а аз тренировки, тренировки и пак тренировки. Като станах на 17-18 вече разбрах, че това е бил правилният път, особено когато гледах как моите приятелки са се пропили, пропушили, навъртели куп обороти с мъжете и общо взето бяха мина през пътя , който се минава на малко по-късен етап по принцип.

Кака Рала, определено мисля по същия начин като теб. Не съм се навила, че от утре започвам на най-високото равнище. Напротив. Просто искам да започна в компания , в която ще имам бъдещо развитие. Това за мен е най-важно. Не искам да правя кой знае каква кариера. Споделям мнението на Ноеми за кариерата и децата. Всичко трябва да е в умерените граници. Но все пак виждам нещата така - няколко години стаж, а дай Боже, като дойде моментът за израстване , детето/децата ще бъдат по-големи и няма да имат толкова голяма нужда от внимание  

С къпането проблем не сме имали (дано и така да продължим). Мия й главата, стича й се по очите, но не плаче. Това е най-любимата й част от деня - ходенето гола и кисненето под  душа. Пее си, хили се...абе кеф

ПО Нова дават треньорката ми по Зумба и Тае-бо

Бубе, къде води зумбата
Малеее тая жена какви неща прави Това ако го направя ме чака 1 месец в гипсово корито, в травматологията в Пирогов
За спорта:нито аз, нито ММ сме тренирали професионално. Аз се гъзуря предимно вкъщи, ММ ходи да рита, ходим на плуване. Така, че плуване, футбол, тенис, ски- искам да пробва от всичко, ако се запали по нещо още по хубаво

Люба, ти какво си тренирала

За цигарите: когато ми се пуши, си пуша. Но това се случва само като съм на кръчма и пия, тоест изключително рядко, вкъщи никога, ММ не пуши и ме гони като диверсант. Тоест с тях  проблем нямам

Аз искам да имам кариера, но след 40, дотогава се надявам да съм си поизгледала децата и да съм натрупала опит. Така ми изглежда реално някакси. Честно казано като видя някоя 20годишна гърла на висока позиция ми понамирисва цялата работа

Днес за пореден път ще се мъчим да съберем урина, изтича ни направлението ако не ще го закараме само на кръвни и толкоз

хахахахах  
Всичките треньори, които виждаш и Ками и Росен и другите 2-ма са от спортен клуб НЕО - намира се в Люлин. Ками съм я признала за най-готиния треньор, нахъсва те, едновременно с това те следи да не те повреди и тренировката минава винаги с усмивка!
А ти пробвала ли си с Тае-бо?
Ето и сайта:
http://www.sportsclubneo.com/

малеее, добре, че е събота та успях да ви насмогна

зън, не му се плаши на немския, когато се учи систематично, както ще е ако се учи от първи клас немският е един супер лесен език. той е много логичен, без изключения от правилото. единственият проблем на ученето от първи клас според мен е, че детенцето не може да си го избере. аз например учех немски с кеф, а преди това ходех на курсове по френски и мъката беше мноооого голяма. просто това не беше моят език!
а, и още нещо - като завършила немската гимназия само да кажа, че такова чудо като втора немска няма (какче, без да ми се обиждаш, знаеш, че много те обичам, просто така са ми промили мозъка )

с интерес изчетох псотовете за проговарянето. не знам защо, ама ми е много интересно това как ще стане. дара от 2 месеца сочи и казва "ка!" ама с патос и очакване. понякога се правя, че не я разбирам, за да видя дали ще се ядоса или дали ще смени сричката, ама тц - сочи още 2-3 пъти, повтаря си "ка"-то и изчезва да прави нещо друго или да ка-ка някъде другаде. последните дни "ка" преминава в "та" и "га", но това е. подозирам, че това е нейният еквивалент на "ъъъъ"...

а за спорта - изкарах много години сред професионални спортисти и изхабих много емоции по един такъв. категорична съм, че професионалният спорт повече взима, отколкото дава. затова спорт ще има, но дара спортистка няма да стане! а и някакси ми е по-важно да си напълни главата, отколкото други части на тялото (бубе, теб те изключвам, ти си едно от големите изключения, а и явно си се отказала навреме )

А Добро утро и от мене!
Буби ,благодаря за кафенцето и закуската
МРМ напълно те разбирам,аз също се грижа за моята баба
За спорта -сам с две ръце ,но ми се ще да е само за дух и тяло.ММ не подкрепя много ,това мое виждане,но понеже и аз,и той сме минала по този път,не го искам за моите деца.
за  нашите амбициите се надявам да сме  примерени и дадем това от което имат нужда

Аз вчера имах много "забавен"ден.Първо ни се счупи бравата на външната врата,дойде майстор да я прави,два часа вратата беше отворена и стана ужасно студено,и какво напъна вратата и тя изметна сега ще трябва да купуваме нова врата Малко по късно ,отварям кутията за хляб и вътре една мишка още не мога да се отърся от това чувство на погнуса.Вчера три часа съм жулила и мила всичко в къщи,изпитвам ужас,че може да се е докосвала до нещо на децата.Сега съм накичила с хартиените капани.А удара дойде вечерта,когато разбрах,че най близката ми приятелка се е подиграла с мене-предала ме е.

elenia колко ви струва АLL110? Какво ви изписаха друго? По принцип за диетата колкото повече време я спазвате, толкова по-трайно ще премахнете алергията, ние спазвахме от 6тия месец до година и 6 месеца пълна диета, след това започнах по малко и сега ядем всичко без прясно мляко. ако мога да съм ти от полза за нещо съм насреща 

Тути 

За спорта, Явор мисля на баскетбол поне да го запиша че да не стане тапа като баща си  Но професионално в никакъв случай, имах едно гадже, което на 17 вече му биеха инжекции в кръста заради волейбола 

Елч, понеже самата аз се слагам в групата на спортистите искам да допълня нещо, което не направих преди малко. Понеже съм завършила спортно училище цял живот слушам как там е лесно, как спортистите са тъпи (никога не съм се слагала под този знаменател, за това и никой не може да ме обиди). Та в спортните училища има една особеност - 3-ка се изкарва, но за 4-ка, 5-ца и за 6-ца се изисква същата упоритост и същите знания, които се изискват в Английската, Немската и в която и да е друга гимназия.
Имам и едно друго виждане по този въпрос и то е, че ако човек иска да учи и да се образова, ще го направи,в което и да е учебно заведение, както и обратното, ако не иска да учи, ще се движи по тъча, отново , в което и да е учебно заведение. Аз например, съм изключително натискана от родителите ми да уча. Майка ми е учителка, баща ми инженер и винаги са държали много на обучението ни, но пък никога не са ни давали наклон в живота - кое да изберем и как да го изберем. Аз по-скоро ходех по стъпките на брат ми... Учехме винаги в едни и същи училища (той е с 2 год по-голям от мен). Докато майка ми имаше "власт" над нас, а това може би беше до 7-8-ми клас, ни изпитваше редовно! А след това някак стана естествено да си знам всички уроци...
Малко ферман написах, ама исках да си изкажа мнението 

Искам и един въпрос да задам - Ако все пак децата ви се зарибят по спорта, на който сте ги записали само за дух и тяло и искат да спортуват професионално, какво бихте направили?

Аз ще се изкефя, ако се запалят по спорт (изключвам някои по-екстремни) и ще ги подкрепям в тази насока. Тренирала съм много години волейбол и съм видяла повече положителни неща.

запис

бубе, наистина се надявам, че не съм те обидила, защото определено не ми беше това намерението.
нямам наблюдения над спортното училище, но имам мноооого наблюдения над НСА. имам няколко приятели, които са я завърпили и са супер готини и интелигентни, точно като теб, но те не са масата там, ама далеч не са масата...
абсолютно съм съгласна с теб, че който иска да учи го прави, където и да е, но всички знаем, че човек (особено неоформения още такъв) се влияе от околната среда, а всеки родител иска най-доброто за детето си.

И понеже си говорим за спорт: сега като гледам Рали Швеция при какви условия се провежда... горе долу като нашите вътрешноквартални улички. 
А на това, че Ивелин Попов в един и същи мач  е пропуснал дузпа и си е вкарал автогол  тоя се е раздал жестоко

Ейййй разгеле, изпика се. Е те това пикане го чакаме 3 часа, аййй да бягаме към Кандиларов

Бубе ,аз затова написах ще ми се защото,ако се "запалят" ще ги подкрепя.И като казвам професионален спортист имам предвид -спорта като професия,като начин на живот ,а не да завърши спортно у-ще.Аз и в  момента съм в среда на професионални спортисти на повечето от които кариерата им приключи и моите притеснения започват от тук.Виждам какво се случва с тях в момента.Когато вложиш всички усиля на макс в спорта,рядко успяваш да развиеш други умения и на 35г.-40г.когато вече не си в спорта трудно намираш развитие.

Радвам се, че отворих дума за спорта, много интересна дискусия се получи. За мен това е доста специална тема. Майка ми е завършила спортното училище в Пловдив, майстор на спорта е  . Освен че имаше супер тяло до преди 2-3 години (уви критическата на никой не прощава), има и постоянни болки в ставите и костите. Затова тя и дума не даваше да се спомене за по-сериозно спортуване. Така аз и сестра ми се превърнахме в най-антиспортните хора, които можете да си представите. Добре, че имаме хубав ген и изглеждаме нормално  . Затова аз държа моите деца да са в златната среда, че много спорт е лошо, ама и без никакъв спорт хич не е хубаво.

За немския - радвам се, че се оказа, че имаме много немкини тук . По едно време бях останала с впечатлението, че всеки, който е завършил немска гимназия се е изнесъл в Германия  . Поне в моето училище така се получи. Иначе имам малко по-особено мнение за ранното изучаване на чужди езици, но няма да го споделям засега .

За проговарянето, wondergirl може и да си права за недоказаната връзка с моториката  . Както казах, нашия проблем с говора се реши от самосебе си, не сме ходили по логопеди, тези съвети ми ги беше казала личната, практикувах ги с Бобо и реших да ги споделя тук, защото са лесни за изпълнение, а и ако не помогнат, то със сигурност няма да навредят .

 Спорта според мен си има своите предимства, тя Бубето добре ги е обощила, а и не мисля, че непременно започвайки да тренира нещо едно дете, то в последвие ще се занимава професионално с този спорт. А пък, ако все пак се насочи в тази посока, не бих имала нищо против предполагам, все пак не бих се опитала да се бъркам в избора в една по-късна възраст, когато вече се оформят професионалните предпочитания. Това, което смятам да направя на есен за марти е да го запиша на англ. ез., той в момента ходи в дг и го виждам колко му е интересно и как ми разказва какво са правили и учили, а пък и съм за ранното чуждоезиково обучение. другото, коет осмятам е да го запиша на спорт, т.к. той е много подвижен и въобще не се спира, смятам това да е атлетика, имат добра база на нац. стадион, хем ни е близо, а пък стане ли пролет започват да провеждат заниманията си на открито в парка. разбира се, ако не му допада няма въобще да го насилвам.

Елч, във всяка общност има качествени хора и хора, които за нищо не стават  

Ноеми, представих си ви с Тервелче, дано да е само период това и добре че не тръгваш на работа скоро, че щеше да ви е трудно и на двама ви  

Гери, правилно съм разбрала значи, важното е че сте го записали в градина с добри специалисти, всичко ще оправи постепенно, сигурна съм   много се впечатлих от това с консултацията на 5дневното бебе, но честно казано не се и учудвам  

мрм, съчувствам ти, това да се грижиш за възрастен човек не е лесна работа  

Тути, мила, знам какво ти е, преди години, живеехме на първия етаж, мишки бяха прояли панела и не само това, една се беше окотила, мисля че така се казва на балкона ни   ако знаеш какво чистене падна...
 

Зън, а какво представлява кандидатстването в първи клас, знаеш ли подробности?