
Амбиции, мои няма да прехвърлям в/у децата. Както бях писала изживяла съм го. Но ще ги подкрепям винаги. Може и да мърморя, но ще имат моята подкрепа.
Спорт, ако имат желание, защо не. Много исках каката да спортува нещо, имаме приятел който водеше детска група по бойни изкуства, но Ленка не пожела. Една година реши, че иска народни танци, зарадвах се. Цяла зима два пъти в седмицата, се чудех вечер м/у 7 и 8 къде да се завра докато свърши репетицията. Нямаше МОЛ и големи търг.центрове, не шофирах и пътувахме с автобуса. Тъкмо се затопли и аз се зарадвах, че ще мога поне да се разхождам и да пия кафе на въздух, и .... диването се отказа. Сега в у-ще ходи на приложно изкуство и е много доволна, ние също. Прави невероятни неща върху стъкло.
Сега е решила, че след 7-ми клас ще кандидатства в английската гимназия. Това е нейното решение и ние ще я подкрепим.
Ставам, после пак



Най- ефикасно се оказаха едни хапченца като бонбонки. Приличат на виолетки, но по-големи.Хубавото е, че мишката умира и се мумифицира.Ох, тръпки ме побиват докато пиша само. 

Ня ще я прежаля по трудно от Майкъл. 





както и всички в къщи. И не можеш да се престориш, че си отваряш устата и уж хапваш - трябва лъжицата/солетата/бисквитата да са ти наврени в устата