Кой е най-близкият ви човек?
- Публикувана: 9 фев. 2012, 16:19 ч.
- Последно мнение: 26 март 2012, 15:17 ч.
# 75
11 фев. 2012, 18:15 ч.
Мога ли да ти обясня моята гледна точка?!
Да,мъжът ми ми е много близък,вярвам в него,имам му доверие,НО ние сме заедно от 5-6 години,женени сме от 4.
За мен, специално, трябва да е минало повече време,за да го поставя преди родителите си.
А родителите ми са били до мен 28 години,показали са многократно обичта и загрижеността си към мен.
Виж целия пост
Да,мъжът ми ми е много близък,вярвам в него,имам му доверие,НО ние сме заедно от 5-6 години,женени сме от 4.
За мен, специално, трябва да е минало повече време,за да го поставя преди родителите си.
А родителите ми са били до мен 28 години,показали са многократно обичта и загрижеността си към мен.
# 76
11 фев. 2012, 18:19 ч.
С родителите ми и с брат ми сме много, много близки и винаги сме били такива. Подкрепяме се във всичко и винаги споделяме. Имам им 100% доверие, че не само ме обичат тук и сега, но и ВИНАГИ ще ме обичат и подкрепят, независимо какво направя или не.
С мъжа ми се обичаме, заедно сме дълги години, но дори и 30 години да сме заедно, пак не мога да бъда на 100% убедена, че винаги ще сме заедно и няма да застане трети човекмежду нас (човек никога не знае какво ще се случи). За майка ми, баща ми и брат ми съм на 100% убедена, че няма да ме заменят с друг човек и обстоятелствата между нас няма да се променят
Там е тънката разлика поне за мен
Обичам детето си повече от всичко, но не мога да кажа, че ми е най-близкият човек, защото е все пак само на 3 години ...
Виж целия пост
С мъжа ми се обичаме, заедно сме дълги години, но дори и 30 години да сме заедно, пак не мога да бъда на 100% убедена, че винаги ще сме заедно и няма да застане трети човекмежду нас (човек никога не знае какво ще се случи). За майка ми, баща ми и брат ми съм на 100% убедена, че няма да ме заменят с друг човек и обстоятелствата между нас няма да се променят
Там е тънката разлика поне за мен
Обичам детето си повече от всичко, но не мога да кажа, че ми е най-близкият човек, защото е все пак само на 3 години ...
# 77
11 фев. 2012, 18:21 ч.
Колкото и конфликти да имам на моменти с майка ми, тя е човекът, бил до мен във всичките ми трудни моменти. С нея сме преживели какво ли не- от развода й, през гледане на болните ми баба и дядо, смъртта им, смъртта на втория ми баща.... Обичам, уважавам, съпруга си, имам му доверие, но ... той е чужд човек. Това че го познавам от години, нищо не значи. Ако утре се разведем, то ще бъдем просто бивши съпрузи. Майка ми ще ми бъде майка винаги. Как беше -кръвта вода не става.
Виж целия пост
# 78
11 фев. 2012, 18:36 ч.
Гласувах и отговарям без дори да се замисля "съпругът ми". На родителите ми категорично не мога да разчитам, толкова различни и чужди сме, нито аз ги разбирам, нито те мен. От известно време дори се замислям да напиша завещание, ако, недай Боже, нещо се случи с нас, грижите за сина ми да поеме една моя приятелка.
Виж целия пост
# 79
11 фев. 2012, 18:38 ч.
Това в никакъв случай не означава, че майка ми и баща ми не са ми близки. Чуваме се всеки ден, липсват ми много и знам, че винаги мога да разчитам на тях. Но човекът с който искам да прекарам остатъка от живота си, който съм избрала за баща на децата ми, човекът който тичаше като луд по болниците с мен, който ме посреща с вечеря, е и този, който чувствам най-близо до себе си. Свекър ми е починал, а свекърва ми живее доста далеч от нас, неговата сестра също. И семействата и на двама ни са в други градове.
В едно обаче съм сигурна, ако утре стане нещо и ние се разделим, родителите ми ще са тези които ще бъдат до мен, ще ме подкрепят и това ще бъде винаги, докато са живи. С тях няма как да се разделя, макар и на километри от мен. Просто им е време, след като и брат ми вече порасна, да заживеят собствените си животи. Баща ми да се наслади на половинката си, а майка ми да започне да живее заради себе си и да гради собственото си щастие.
Виж целия пост
Аз съм на 20, но ще си позволя да изразя мнение защото вече гласувах в анкетата.
Майка ми, баща ми и брат ми са хората, за които съм сигурна, че ще са винаги до мен и няма да ме оставят, но гласувах за мъжа ми. Причината е проста. Живея с този човек. Споделям с него ежедневните пречки, конфликти, настроения. Лягам и се събуждам до него. Познава ме толкова добре, че дори не мога да скрия, когато нещо ме тревожи (родителите ми също, но по телефона е по-лесно). Това в никакъв случай не означава, че майка ми и баща ми не са ми близки. Чуваме се всеки ден, липсват ми много и знам, че винаги мога да разчитам на тях. Но човекът с който искам да прекарам остатъка от живота си, който съм избрала за баща на децата ми, човекът който тичаше като луд по болниците с мен, който ме посреща с вечеря, е и този, който чувствам най-близо до себе си. Свекър ми е починал, а свекърва ми живее доста далеч от нас, неговата сестра също. И семействата и на двама ни са в други градове.
В едно обаче съм сигурна, ако утре стане нещо и ние се разделим, родителите ми ще са тези които ще бъдат до мен, ще ме подкрепят и това ще бъде винаги, докато са живи. С тях няма как да се разделя, макар и на километри от мен. Просто им е време, след като и брат ми вече порасна, да заживеят собствените си животи. Баща ми да се наслади на половинката си, а майка ми да започне да живее заради себе си и да гради собственото си щастие.
# 80
11 фев. 2012, 19:31 ч.
Тогава как живееш с него като не ти е близък? 
...Близки сме достатъчно за да живея с него,но не достатъчно,че да го включа в числото на най-най-близките ми хора! 
За мен връзката с родителите ми (нямам братя и сестри) е свещена и няма мъж на света,който може да ги измести от първото място.
Всъщност Ненна и Касита добре са го казали,няма да ги повтарям.
Виж целия пост
Изобщо не се и замислих даже - родителите ми са ми най-близките хора! За жалост (чия ли?) съпругът ми дори не е в челната петица.
За жалост (чия ли?) съпругът ми дори не е в челната петица....
За мен връзката с родителите ми (нямам братя и сестри) е свещена и няма мъж на света,който може да ги измести от първото място.Всъщност Ненна и Касита добре са го казали,няма да ги повтарям.
# 81
11 фев. 2012, 20:07 ч.
Съгласна съм напълно с Нена и Касита.Родителите са тезо,които винаги ще те обичат ,винаги прощават.Разбира се ,всеки човек преценява за себе си .Обичам мъжа си ,но в днешно време всичко се случва,раздели под път и над път.Аз мога да се влюбя 100 пъти,но майка ми е само една.
Виж целия пост
# 82
11 фев. 2012, 20:07 ч.
така е, да. Но зависи за какво се отнася за да си близък с този или онзи. Има моменти и моменти. И според тях идва и близостта. Разбираш ли, тя е като обичта/любовта. Различна, а пък толкоз силна.
Виж целия пост
че човек трябва да живее с най-близките си хора.
така е, да. Но зависи за какво се отнася за да си близък с този или онзи. Има моменти и моменти. И според тях идва и близостта. Разбираш ли, тя е като обичта/любовта. Различна, а пък толкоз силна.
# 83
11 фев. 2012, 21:16 ч.
колкото и да е странно - пет годишната ми дъщеря. Тя е най-добрата ми приятелка - споделям с нея всичко - дава ми изненадващо зрели, актуални и адекватни съвети. Подкрепя ме безусловно. Много силен характер е.
Виж целия пост
# 85
11 фев. 2012, 22:32 ч.
Децата не са обременени от нищо и често са доста по - разумни от възрастните.
Виж целия пост
Вярно е странно 
# 86
11 фев. 2012, 22:35 ч.
Е да де, ама пет годишно дете да дава зрели и адекватни съвети на майка си ...
Извинявам се, но ми звучи меко казано странно
Виж целия пост
Извинявам се, но ми звучи меко казано странно
# 87
11 фев. 2012, 22:38 ч.
Имам чувството, че давам адекватни и зрели съвети на майка си, откакто съм проходила, а питането кое е детето- аз или тя, често ме занимава с пълна сила.
В същото време и леля ми казва същото за дъщеря си, още откакто се помня: "Мен Х за всичко ме съветва много зряло и разумно!". Ама всичко при тях е горе-долу обувки с ток или без ток вървят на този панталон и дали да пият вино или бира.
Виж целия пост
Е да де, ама пет годишно дете да дава зрели и адекватни съвети на майка си ...
Извинявам се, но ми звучи меко казано странно
Извинявам се, но ми звучи меко казано странно
Имам чувството, че давам адекватни и зрели съвети на майка си, откакто съм проходила, а питането кое е детето- аз или тя, често ме занимава с пълна сила.
В същото време и леля ми казва същото за дъщеря си, още откакто се помня: "Мен Х за всичко ме съветва много зряло и разумно!". Ама всичко при тях е горе-долу обувки с ток или без ток вървят на този панталон и дали да пият вино или бира.
# 88
11 фев. 2012, 22:40 ч.
Е, съгласи се, че надали си почнала от петгодишна с адекватните и зрели съвети ...
Виж целия пост
Препоръчани теми