Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 76

ТАЙНАТА НА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ПОГЛЕДЪТ С ОЧИТЕ НА МЕДЖНУН

Всички знаят за любовта на Меджнун към Лейля (поема на близкоизточния поет Фузули). За тази любов се говорело както в миналото, така и сега. Тяхната история се предава от поколения на поколения. Понеже всички говорели за тяхната любов и красотата на Лейля, султанът, живеещ по тяхното време, пожелал да види хубостта, която пленила толкова много Меджнун. Заповядал да я намерят и доведат при него. Повелята му била изпълнена. Но той бил толкова учуден, щом я видял. "Ти ли си Лейля, за която Меджнун броди из пустини и планини? Освен че нямаш кой знае каква хубост, ти не се отличаваш от коя да е жена. Щом е така, как Меджнун е така луд за теб" - попитал я той. Без никакво колебание Лейля му отвърнала следното: "Моля ви, замълчете! Вие не сте Меджнун. За да видите моята красота, трябва да притежавате очите на Меджнун и да ме гледате с тях." След тези думи на Лейля султанът не можал да каже нищо. Замълчал, защото "красотата се криела в гледащите я очи". За да може да се разкрие тайната на погледа с любов към нея, красотата й трябвало да се съзерцава с очите на Меджнун.
ИСТОРИЯТА НА ЛЕЙЛЯ И МЕДЖНУН
"Лейля и Меджнун" е една от най- известните любовни истории в литературата. Винаги се разказва с глямо удоволствие. Историята им е символ на любовта, която не очаква отговор от този, който обича. Но как започва тяхната любов?
В пустинята Неджид, Лейля и Кайс от племето Бени Амир, започнали да се обичат още от малки. Когато клюките за тях почнали да се разчуват, майка й затворила Лейля в палатката им. Натъжен много от това, че не може да види любимата си, Кайс тръгнал да броди из пустините. След известно време почнали да говорят, че той е полудял. Той почнал да се споменава с името Меджнун (влюбен до полуда).
Когато баща му научил какво го мъчи, поискал Лейля от семейството й. Но Кайс вече се споменавал с името Меджнун, всички го мислели за луд и семейството й не се съгласило да я даде. Меджнун продължил да броди из пустините. Ставал приятел на дивите животни и творял любовни стихове за любимата си. Когато след дълги и тежки изпитания настъпил моментът, в който можели вече да бъдат заедно, той нямал сили за това.
Външната красота на Лейля, която пленила разума на Меджнун с любовта си, не превъзхождала с нищо красотата на другите жени. Влюбването на Кайс до полуда в нея било свързано с виждането на вътрешната й красота. Този вид красота не може да се види от всички очи. Нея може да я видят само тези, които могат да гледат с очите на Меджнун. Именно за това, че не можал да я погледне с очите на Меджнун, султанът не можал да види вътрешната красота на Лейля.
Няма съмнение, че външната красота също е ценна. Всеки желае да бъде красив. Вярно е и че красивите по външност получават по-голямо внимание от хората. Но само външната красота не е достатъчна. Тя се изхабява с времето. Ценна е вътрешната красота, моралната зрялост на личността. Освен това външната красота е неутрална за всеки един. Хубавото за единия може да не привлича вниманието на другия. Утре може да се отегчим от това, което вчера сме харесвали до полуда. Силата, която преодолява това, е обичта. Грозното за някои е прекрасно в очите на обичащия. Не трябва да се забравя, че очите на обичащия са затворени за недостатъците.
Отговор на това, защо султанът не разбира състоянието на Меджнун можем да намерим в мъдрите слова на Мевляна. Той отговаря на въпроса "Какво е да бъдеш влюбен?" с думите: "Бъди Аз и познай".

Любовта
на слънчогледа
към Слънцето
Ето и друг пример - за несподелената любов.
Всички растения умрели от смях, когато слънчогледът се влюбил в Слънцето. "Слънцето не се отделя от небесния си трон нито за миг. То е могъщо и недостижимо. Кой пък си ти, че да се влюбиш в него! Откажи се от тази любов" - казали му те. Слънчогледът не можал да каже нищо. Погледнал с влюбените си очи Слънцето. Дълго време Слънцето не знаело за слънчогледа. Но един ден усетило погледите му. Отначало си помислило, че това влечение на слънчогледа е временно, но с времето разбрало, че се лъже. Слънчогледът бил толкова упорит. Накъдето се обърнело то, натам се обръщал и слънчогледът, без да се изморява и без да му омръзва. Дошъл ден, в който на Слънцето му омръзнало. Един следобед то изгорило слънчогледа с яркожълтия си гняв.
ТАКЪВ ЛИ Е КРАЯТ
НА ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ?...
Живяла някога Лейля, влюбена в Меджнун, и Меджнун, влюбен в Лейля. Тяхната любов се превърнала в легенда. Легендата достигнала наши дни. Никой не можал да открие тайната на тяхната обич. Написани са много песни, стихове за обичта им. Но тяхната любов не била като любовта на нашата младеж - без изпитания и без трудности. Обичали се истински и от сърце, без да очакват тя да бъде споделена. Животът им е отговор на въпроса, който често си задаваме: "Що е любов?"
Любовта е най-възвишеното човешко чувство. Нека уловим безкрайното щастие, приютявайки я в сърцата си! СЕЙДЖАН АЛИ, КЪРДЖАЛИ

... Има неща, които изразяват същността ни на личност,
и това са дреболиите, които обичаме, и без които не можем...

Обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,
забравил къде се намирам, потънал в магията му.

Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен и тих, напоителен.
Дълго мога да го гледам от прозореца,
както и на улицата - да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.

Обичам докосването - топлото, и специалното,
онова, което ме кара да се чувствам съвършено обичан.
Да заровя длан в косите, да те придърпам леко,
и да те целувам по очите...

Обичам да те имам цялата и докрай да ме владееш!
Искам и да се събуждам в прегръдката ти…

Обичам да съм ти верен, а тогава съм верен и на себе си.
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск да се скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...

Обичам да подарявам, и да сгрявам душата - за каквото и да иде дума.
Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост.

Обичам да се усмихвам!!!
Нищо, че понякога ме забравят, аз пак обичам! И това съм аз!

Обичам животните - от пухкавите селски пилета и зайчета
до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...

Обичам атмосферата на дома.
Дом в които ми е приятно да се прибирам и се чувствам спокоен, и сигурен.

Обичам пътуването, независимо къде,
но да прeоткривам света за себе си.

Обичам предизвикателствата, онези, до секване на дъха, но...
обичам споделянето, разговорите, и със теб съм в състояние да го правя денонощно.

Обичам близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
много, много ги обичам, и им вярвам!

Обичам и да пиша за всичко около мен - много, много обичам!
Докато те чакам, докато сме заедно с теб и когато те няма.

Обичам да се гмуркам и да плувам свободно във фантазията на картините.
Взирам се в тях, и потъвам в мълчание.

Обичам да снимам.
Да запечатвам миг от живота около мен за идните поколения.

Обичам и музиката, обожавам я!


Обичам да се рея в облаците – в безумна непрактичност,
и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам -
както биха били реално, и без значение дали са постижими.

Обичам да имам право на избор.
Да имаш право на избор, означава да живееш!!!

Всъщност може би е излишна цялата тази тирада -
в мен има още толкова любими неща, неизречени:

Обичам планината, цветята, хубавата дреха, моят парфюм, старите ми книги, мисълта за децата, уюта, да приготвя вечеря за двама ни...сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи -
обичам да обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жив…

Току що прочетох едно поздравително съобщение, което ме   ... "джет кредит" ми честитят рождения ден и между другото били на мое разположение ако имам нужда от финансов съвет .... навярно как да си похарча парите ...