Като цяло са прекрасен колектив. Аз си записах час за малката седмица след изписването и месец след изписването при Масларска, че нали има полагаеми прегледи. Не знам какво ще и гледат другата седмица, но да видим дали наддава, че доста добре си хапва мушмулката. Боряна - стискам палци за бебчето ти!Наистина Токуда е най-доброто място за твоето дете и съм сигурна, че скоро ще се приберете в къщи!
a.l.e.n.a старшата е единственото недоразумение в това отделение. Тази жена е първо супер тъпа, второ е голяма злобарка, трето плюе по всеки който и падне пред погледа, четвръто мнението на лекарите за нея ..... да не ти го казвам просто. И на акушерките ... всички и се подиграват зад гърба. Да не ти разказвам, че ми обърка документите няколко хиляди пъти понеже бях и с фонд. На края ме изписаха без документи и мъжа ми ходи в първия работен ден да ги оправя, че не изписаха на връх Великден. Просто това зло чудо трябва да напусне, но има връзки. Аз просто разбрах от акушерките - срещу повечето пише докладни и ги злепоставя, а всеъщност те си вършат работата страхотно. Аз родих на 11-ти април и според нея след секцио на 12-ти април трябваше да сляза до първия етаж до фонда и да си оправям документите и заради това не били готови. Съпружеското тяло щеше да я набие, а и я чака над час да оправи документите и на края Илиев минал покрай него и го питал какво всъщност чака от толкова време и влязъл и я насмел. Мъжа ми така се кара с нея и я плю пред лекарите и всички знаят и викат оооооо то това чудо не е за коментар. Взе ми някаква проба за секциото и на следващия ден ме видяха другите акушерки и ми викат Божееее кой така ти е взел проба и аз викам старшата как кой. Няколко пъти ме вързваше на тонове и по един час търсеше бебето като седяла един месец в отделението и казвах къде се хваща, но тя не та не. Просто не трябва да и се обръща внимание. А иначе относно вип стаите .... аз в гинекологията бях във вип и не съжалявам, но за родилно след секцио ме бяха сложили в обща стая и не съжалявам. Правихме си компания с момичетата и си помагахме. Едната мацка беше по-темерутеста, но и тя се отпусна към края на престоя. Имаше една мама ден след мен оперирана и като и тупнаха бебето то лежи и тя не може да се вдигне часове след секциото да си го вземе. Ми то и аз едвам се носех, но станах да и го подам, че то се ревеше милото и тя с него, че не може нищо да направи и понякога е добре да има някой да ти удари едно рамо и да ти помогне при нужда. И водичка и наляхме и какво ли не, а ако беше във вип щеше да си седи сама като куче и да няма кой да и помогне. bubolinnkata благодаря ти!
благодаря ти за разказа
аз си мислех, че е било някаво лично отношение към мен, а то си било по принцип
