Но какво да се прави, много ме обича, не иска да ме изпуска от поглед, не ми дава да излизам от стаята - започва да викаааааа, няма утеха от никой...
Събуждаме се правя закуска на Денис , той уж лежи още в леглото, и усещам някой ме дърпа за крачола. Тихомълком при мен. След това го оставям на гърнето, отивам до банята , връщам се след няма и 5 мин, той нашия си свършил работата, станал и чука по лаптопа
Изсипва всички кошове с играчки. Вади всичко от всички шкафове, най-вече тенджери 
Еми много горда майка бе....
Първо хвана слушалките от апарата за кръвно, а след това една емблема на дядо си от Полицията





. Спъва се и пада, но гледаме да сме наблизо, да не се удари лошо. Обича да отваря гардероба, шкафовете, чекмеджета, да си вади нещо и да го разнася после. Кефи на щракването на пералнята, когато я отваря
.




.... да са ни живи и здрави
Не можеш да налееш акъл в главата на друг човек. За това мисля че споровете за това кой какво трябва да прави или не са предварително обречени на провал. Тук сме се събрали не защото сме еднакви, а защото имаме обща емоция - отглеждането на нашите малки слънчица. Нека си даваме съвети или мнение, но да водим спокоен диалог 
А Виктор когато тогава.
И честити 11 месеца



да стъпва здраво на крачетата си.
той още се буди по няколко пъти нощем за ядене

но не смее да се пусне. 
сега ще се пробвам с новата.
Препоръчани теми